Несвързан с политически партии държавен глава, без никакъв опит с работа в правителствени структури. Такъв президент вече си има не само Украйна, но и Литва. Вторият тур на президентските избори в балтийската република се състоя на 26 май. По данни на ЦИК икономистът Гитанас Науседа спечели 65,86% от гласовете. Кандидатката на консерваторите Ингрида Шимоните получи подкрепата на 32,86% от избирателите.
След оповестяването на резултатите Науседа излезе да говори пред множеството на площад „Дауканто” до президентския дворец във Вилнюс. „Искам този дворец да се отвори, да посрещне хората, да бъде гостоприемен към различни групи от обществото, които заслужават да бъдат чути – културни дейци, педагози, регионални политически лидери,” заяви той, като добави, че ще се стреми да обедини различните политически сили.
Интересното е, че първият тур на президентските избори, който се състоя на 12 май, излъчи друг победител – бившата финансова министърка Ингрида Шимоните, която оглавява комисията за одит в Сейма (парламента). Тя получи тогава 31,13% от гласовете, а Науседа – 30,94%. Трети се класира действащият премиер Саулюс Сквернялис с 19,72%. Той е представител на партията „Литовски съюз на селяните и зелените” (ЛССЗ), която победи в парламентарните избори през 2016 г. След като не се класира за балотажа, Сквернялис обяви, че ще подаде оставка като правителствен ръководител.
Минималната разлика между резултатите на Шимоните и Науседа на първия тур още тогава остави малко надежди на консерваторите. Шимоните се наложи главно в големите градове с многобройно население – във Вилнюс, Каунас, Каунаски район. Беше подкрепена и от по-голямата част от живеещите в чужбина литовци. Но във вътрешността на Литва резултатите ѝ бяха много слаби – тя спечели само в една от 60-те общини на страната.
До втория тур Шимоните така и не успя да привлече нови гласоподаватели. Електоратът на консерваторите е стабилен, винаги мобилизиран, активен, но привържениците на други политически сили не са склонни да гласуват за тях. Резултатите им във всички избори напоследък са все едни и същи. Те им стигат, за да се класират добре, но са недостатъчни за лидерска позиция.
Гитанас Науседа идва в политиката от банковите среди. Той е специализирал в Германия – в Университета в Майнхайм, в Бундестага, а също и в Световната банка във Вашингтон. Десет години е бил съветник на шефа на скандинавската банка SEB. Чест гост е из медиите със свои коментари по икономически въпроси и по актуалната обстановка в Литва. Поради това даже започнаха да го наричат „лицето на литовската икономика”. Прокламирайки своята политическа програма за изборите, Науседа заяви, че е готов да поведе „объркалия курса кораб на Литва” към фара на благосъстоянието.
През 2004 г. той вече участва в изборна кампания, но не като кандидат, а като консултант. Тогава помагаше на щаба на Валдас Адамкус, който спечели вота. През същата 2004-та се разигра и голям публичен скандал пак с участието на Науседа. Обвиняваха го, че си е издигнал огромна стъклена къща в регионалния природен парк в Павилнюс, където строежите са забранени. При съдебното разглеждане на въпроса Науседа спечели делото.
По време на сегашната изборна кампания той обърна специално внимание на регионите. Обиколи почти цяла Литва, проведе много срещи с избиратели в малки провинциални градчета. Навсякъде убеждаваше хората, че разбира техните нужди. Обеща да се бори с неравенството, със социалната разпокъсаност, с масовата емиграция, която остава основен проблем за Литва. Що се отнася до жителите на големите градове, те така и така го приемаха като „свой”. Едрият бизнес му предостави своята морална и материална поддръжка.
Науседа се позиционира и като крепител на „традиционните ценности” – обяви се против легализацията на еднополовите бракове, еднополовото партньорство, марихуаната. Разкритикува и прекалено отворената миграционна политика. Отказа да разширява правата на полското малцинство и се обяви против употребата на полски език в официалните документи – нещо, за което настояваха представителите на тази диаспора.
Литва е парламентарна република, но президентът разполага с широки пълномощия. Например, той има право на законодателна инициатива, подписва законите, одобрението му е необходимо, за да може Сейма да назначи министър-председател, както и за да бъде утвърден съставът на правителството. Заедно с министерския съвет държавният глава отговаря за външнополитическите въпроси, включително за назначаването на посланици и постоянни представители в международните организации.
В хода на предизборната кампания Науседа доста подробно засегна своите външнополитически приоритети. Обяви, че първата чу визита в чужбина ще е в Полша. Според него Вилнюс и Варшава имат редица много важни общи точки на ниво Европейски съюз. Двете страни също така реализират „съвместни енергийни проекти, имат общи социални и културни ценности”.
Сред основните партньори на Литва новият президент вижда САЩ и НАТО. „Искам САЩ да разположат между 1500 до 3500 свои военнослужещи в Литва. Важно е също въздушната полиция на НАТО да защитава нашето въздушно пространство. Също така е много важно да се гарантира общата безопасност на границата на ЕС,” заяви той.
В кампанията си Науседа отдели доста внимание и на отношенията с Русия. Той каза, че е готов да се отдръпне от онази категоричност, която проявяваше Вилнюс по време на президентстването на Даля Грибаускайте. Обеща на избирателите да започне диалог с Русия като със съседна държава и да се опита да постигне договорености по икономически и културни въпроси.
„В Литва някои смятат, че какъвто и да е разговор с руски дипломати, с руския президент или дори с руски туристи трябва да започва с въпроса „Чий е Крим?”. Науседа също смята, че Крим е бил анексиран, но не се занимава с постоянно деклариране на тази своя позиция. Това бе един от факторите за успеха му на изборите,” коментира пред „Известия” ръководителят на Руската асоциация за прибалтийски изследвания Николай Межевич.
Според експерта не си струва да се очаква незабавно подобряване на отношенията между Литва и Русия. „Но те поне могат да станат по-спокойни. Мисля, че ще видим известно отслабване на антируската риторика,” сочи Межевич. Той добавя, че това е и очакването на литовските избиратели. Според проведено в Литва в края на май допитване 65% от анкетираните са подкрепили идеята да среща между новия президент на страната и Владимир Путин.
About The Author
