Новините, дошли от Виена миналата седмица, продадоха нови, удовлетворителни измерения на думата „schadenfreude“ (злорадство). Този забавен момент осигури глътка въздух на всеки, който се чувства смазан от възхода на неофашизма в Европа.
Хайнц-Кристиан Щрахе, вицеканцлер и ръководител на крайнодясната Партия на свободата, бе хваната в корупционен скандал и принуден да подаде оставка, което на свой ред предизвика обявяването на предсрочни избори през септември. Тайно заснето видео от вила в Ибиса, направено в навечерието на изборите през 2017 г., показа как Щрахе предлага на жена, представяща се за роднина на руски олигарх, сочни държавни поръчки в замяна на неофициална подкрепа за партията му.
Нейните коментари, че такава финансова договорка не би била законна, не разколебават Щрахе, който ентусиазирано развива идея как тя би могла да купи контролен пакет в най-големия австрийски вестник, и да започне да прокарва редакционна политика в полза на Партията на свободата.
Доколкото той е човек. представящ се пред обществото като „Господин Чистота“, дошъл за да изрине мръсните далавери на слабохарактерните си политически опоненти, тази случка е чист пример за лицемерие и корумпираност. Тя опровергава нелепата идея, че някакъв крайнодесен политик, разчитащ на расизъм и омраза, би могъл да управлява с чисти ръце.
Партията на свободата, подобно на много други крайнодесни парламентарни формации, непрекъснато танцува между откритото подстрекателство и расистките намеци.
Партията е основана след Втората световна война от истински нацисти, като днес твърди, че е е отрекла от антисемитизма. Тя пробутва анти-мюсюлманската си злоба чрез приказки за „защита“ на жените от хиджаба и поддържане на австрийската етническа и културна идентичност. Само няколко дни, след като изхвърли партиен служител, защото е нарекъл имигрантите „плъхове“, Щрахе предупреди, че австрийската родина е застрашена от „размяна на населението“ – същите тези за „голямата подмяна„, които толкова допадат на масови убийци по цял свят.
Самият Щрахе не пропуска да се подиграе на евреите по света. През 2016 г. той си организира фотосесия в мемориала Яд Вашем заедно с десен депутат от партията Ликуд, за да покаже колко е чувствителен към въпроса за геноцида. Израелското правителство официално отказва всякакъв директен контакт с Партията на свободата и нейните министри, а еврейската общност в Австрия провежда кампании против политическата ѝ нормализация. Когато през 2012 г. протестиращи обсадиха годишния бал на партията, провеждан на Международния ден на жертвите на Холокоста, същият Щрахе заяви: „Ние сме новите евреи. Това е като Кристалната нощ„.
The Strache Recordings : Is Austria’s Vice Chancellor for Sale? https://t.co/Bnmx0TVC74 pic.twitter.com/LKkkJk8GEL
— SPIEGEL ONLINE English (@SPIEGEL_English) May 17, 2019
След като Шрахе вече го няма, Партията на свободата би могла да твърди, че си е изчистила къщичката. Но е нужен само един поглед върху биографията на новия ѝ лидер, за да се види, че това е явна заблуда.
Норберт Хофер бива представян като „умереното“ и „приятелското“ лице на крайната десница. При първата си пресконференция след скандала „Ибисагейт“, той се опитваше да излъчва смирение и прагматизъм. Едно от най-тачените му другарства обаче показва ясно защо изключващият ултранационализъм и носталгията по Третия Райх са неразделна част от неговата партия.
Подобно на много други изявени политици от Партията на свободата, Хофер членува в пангерманско националистическо братство, наричано Marko-Germania Pinkafeld. То възвеличава „германската родина, независима от съществуващите държавни граници“, и отхвърля „измислицата „австрийска нация“, която бива насаждана в умовете на австрийците след 1945 г.“.
Копнежът за Аншлус никога не е изчезвал, както и разбирането за „австриец“ като за расово определение. Както отбелязва един от лидерите на австрийската еврейска общност след предишните избори: „Братства като Marko-Germania изискват доказателства за арийски произход, освен това никога не са отменяли подкрепата си за антисемитските резолюции Вайдхофен от 1896 г. които забраняват членството на евреи на расов принцип“. Австрийският експерт по крайната десница Хериберт Шидел определя тези братства като „законово лице на крайнодесния германски национализъм и неонацизъм“.
Себастиан Курц, момчето-чудо на австрийската политика, което отнесе победата на изборите през 2017 г. и бързо покани крайнодесните да споделят властта, направи съдбоносния и грубо неморален избор да легитимира Партията на свободата. Той не само ги вкара в правителството, но и им предостави най-престижните и отговорни министерства.
Сега, разбира се, той обяснява колко е разочарован от поведението на Щрахе. Но крайната десница винаги ще представлява змия, която хапе подадената ѝ ръка. Както наскоро написа експертът по крайната десница Алина Полякова: „Австрия трябва да служи за урок, че крайнодесните партии не могат да бъдат „цивилизовани“ – или да им се има доверие“.
Разочарованието на Курц поне отчасти трябва да се дължи на това, че само две години след последните избори той отново трябва да води кампания, за да си подсигури преизбиране. И тъй като министрите на Партията на свободата напуснаха масово след Щрахе, той трябва да търси технократи, които да вършат работата им. На всичко отгоре всичко това се развива само дни преди изборите за Европейски парламент.
Но дали това наистина е добра новина за силите на светлината и либералната демокрация в Европа? Може ли подобен скандал наистина да подкопае подкрепата за парламентарната крайна десница в Австрия?
Първото социологическо проучване след изхвърлянето на Партията на свободата от правителството показва, че подкрепата за нея е спаднала с 5% до 18%. Прогнозите, че партията ще увеличи броя на представителите си в Европейския парламент (от сегашните 4) също ще трябва да бъдат ревизирани.
Но надеждите, че крайната десница ще се срине заради обикновена корупция – пък било то и съпроводена с отворени обятия към влиянието на Кремъл и идеи за авторитарен контрол над медиите в стил Виктор Орбан – са потискащо наивни.
Точно 1 316 442-ма австрийци гласуваха за Партията на свободата през 2017 г., защото платформата ѝ резонира с тях. И благодарение на Курц, тази гротескно ксенофобска платформа вече не е просто лист хартия или бълнуване на периферни екстремисти. Тя бива прилагана в управлението – ако не буквално, то поне по дух.
Марин Льо Пен, кралицата на европейските етно-националисти и ключов играч в паневропейската крайнодясна коалиция, участваща в европейските избори, вижда това. След като излезе компрометиращото видео, тя заяви, че Партията на свободата „има подкрепата на 25% от австрийския електорат, така че няма да изчезне заради тези обвинения“.
Макар и крайно недостатъчни и етично неиздържани, коментарите на Курц относно скандала също подсказват, че австрийската крайна десница едва ли ще бъде дисквалифицирана в очите на избирателите си. Курц критикува Щрахе и партията му така: „Не оставам с впечатлението, че има разбиране за мащаба на всичко това… и също така имам усещането, че липсва нужната чувствителност за справяне с тези обвинения“.
„Необходимата чувствителност“ със сигурност не е сред атрибутите, които биха могли да се припишат на Партията на свободата. Причината за съществуването ѝ е да провокира и отвращава чувствителността на тези, които се надяваха, че следвоенна Европа ще следва правoлинеен, а не кръгообразен път.
Това, че сега Себастиан Курс изведнъж е обиден от „безчувствието“ на тази партия, след като две години съжителстваше удобно с нея, разкрива както историческото му невежество, така и щетите, които е нанесъл на днешна Европа. Неговото сътрудничество с крайната десница представлява морално петно и прецедент, който ще има дългосрочни последици, простиращи се далеч извън границите на Австрия.
About The Author
