Алексей Забродин, Виктор Воронюк, Киев, „Известия”
Новоизбраният президент на Украйна Владимир Зеленски няма да може да извърши рязка смяна на политическите елити в страната и да разруши създадените от предишните власти корупционни схеми. Но ако е готов за компромиси, той е в състояние да спре войната в Донбас, смятат интервюирани от „Известия” експерти. Самият победител вече обеща да действа в нормандски формат и да продължава работата в рамките на Минския процес.
На 21 април във втория тур на изборите Владимир Зеленски разгроми настоящия украински президент Петро Порошенко, получавайки 73,2% от гласовете, както сочат данни на националния екзитпол. По предварителната информация на ЦИК избирателната активност е била 60%. Порошенко, за когото според данните от допитванията са гласували едва 25,3% от украинците, вече призна поражението си и поздрави опонента за победата му.
Денят на самото гласуване на балотажа беше изпълнен с куриози, макар обстановката в Украйна като цяло да бе спокойна. Претендентите за поста бяха само двама и вече нямаше почва за гръмки изявления за откраднати гласове и нечестна игра. Според данните от всички анкети Владимир Зеленски вървеше към победа със значително предимство, така че би било разточителство да се хабят сили за сигнали за нарушения – те вече не можеха да повлияят съществено на окончателния резултат. Както посочиха в щаба на фаворита в президентската надпревара, нередностите из избирателните секции само подсказвали, че „действащата власт не може да понесе удара и се стреми по всякакви начини да си отмъкне поне няколко процента отгоре”. Що се отнася до Петро Порошенко, на него пък изобщо не му вървеше да се оплаква от фалшификации като се има предвид целия контролиран от него административен ресурс.
И все пак не мина без инциденти. Така например в село Лебединское в Донецка област избирателната секция не е била отворена в 8 часа сутринта, както е редно. Оказало се, че членовете на комисията живеят прекалено далеч и не са успели навреме да положат клетва. В средата на деня полицията вече се подготвяла за завеждане на углавно дело заради нарушение на изборния закон, но към 17 часа следобед секцията най-после отворила.
В родния град на Владимир Зеленски – Кривой Рог, една от гласоподавателките вместо да пусне бюлетината си в урната, решила да я… изяде. Членовете на избирателната комисия успели да спасят доста смачкания документ. Беше съобщено, че жената е била в състояние на алкохолно опиянение.
В град Кагарлък в Киевска област полицията пък няколко часа преследвала избирател, който, след като получил бюлетината си, побегнал от членовете на избирателната комисия, качил се на велосипеда си и заминал. Полицаите стигнали до дома на този нарушител и вратата им отворила жена му. Тя им предала не само сегашната бюлетина, но и друга, задигната от мъжа ѝ още при гласуването на първия тур. Според неговите лични обяснения той така искал да провери доколко бдителни са членовете на комисията. Сега обаче заради действията му го заплашват две години затвор.
В конфликт със закона влезе и самият Владимир Зеленски, който доволно показа на журналистите собствената си бюлетина. Полицията му изготви протокол „за нарушение на правилата за водене на предизборна агитация”. Току-що избраният президент на Украйна ще трябва да плати глоба, като внесе в държавната хазна сума между 510 и 850 гривни, което е равно на 1200-2000 рубли или 17-28 евро.
Общо в деня на вота правоохранителните органи на Украйна са регистрирали около 1000 сигнали за нарушения на изборния процес и са завели около десетина углавни дела.
Още след първия тур на 31 март стана ясно, че на Петро Порошенко му предстоят три тежки седмици и за да остане на власт, трябва да направи чудо. Подкрепата на 15,95% от гражданите, колкото застанаха зад него при първото гласуване, изискваше от гаранта на конституцията решителни действия, но все пак в рамките на закона. Защото двукратното надмощие на Зеленски фактически не оставяше на президента на Украйна свобода за машинации и измами. Както обясниха експерти, да си „надпишеш” 5% и да не те хванат е възможно. Но опит да компенсираш толкова голямо изоставане с помощта на административния ресурс и то в страна, представяща се за демократична, би бил фатален.
Лидерът на Украйна се обърна даже към жителите на източната част на страната, обещавайки им да не погазва техните права и да не ограничава употребата на руски език, а освен това издаде и указ за празнуването на 9 май като Ден на победата. Но все пак не успя да се задържи на власт за втори мандат, макар плакатите „Или Порошенко, или Путин”, които бяха окачени из цялата страна, да бяха спешно прибрани, след като се отчете негативната реакция на обществото. Незавършената война, корупционните скандали и общата социално-икономическа ситуация в страната провалиха всички старания на Петро Порошенко.
Като цяло на 21 април в Украйна се усещаше по-малко напрежение, отколкото на 31 март. Както споделиха интервюирани от „Известия” избиратели, денят на балотажа вдъхваше у хората надежда за предстоящи промени към нещо по-добро. Ясното очакване на такива промени в обществото пролича още в резултатите от първия тур, които не оставиха на действащия президент шансове за победа, каза пред „Известия” депутатът от Върховната Рада Евгений Балицки.
„Много от гласуващите носеха върбови клонки. Нали днес е Връбница (Цветница – б.р.), а това е символ на живот и надежда,” подчерта пред „Известия” ветеранката от Великата отечествена война Софя Волская, излизайки от секцията в Славянската гимназия в Киев. Тя добави: „Аз гласувах за надеждата. Надявам се Зеленски да обърне внимание на малките пенсии на ветераните и на високите цени на продуктите. Целият ни живот се превърна в оцеляване. Когато по време на дебатите той застана на колене пред хората, които са заслужили такова преклонение, аз му повярвах”.
Когато пък Петро Порошенко по време на дебатите също застана на колене, но с гръб към зрителите, „стана ясно, че това са конвулсиите на един агонизиращ режим”, каза пред „Известия” 48-годишният шофьор на маршрутка Валерий. А изборът на 27-годишната Светлана в голяма степен е бил предопределен, когато на мобилния ѝ телефон започнали „да звънят неизвестни хора и да агитират за Порошенко”. Тя уточнява: „Агитацията вървеше с помощта на автоматична връзка и от скрит номер. За кого гласувах, мисля, е ясно”.
Да се очакват резки промени както вътре в страната, така и във външната ѝ политика, не си струва. Според директора на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински принципна корекция на политическия курс би била възможна едва след парламентарните избори, насрочени за 27 октомври. Украинският политолог обясни пред „Известия”: „Едва тогава ще стане ясно каква коалиция ще сформира правителство. Дотогава новият президент, разбира се, ще се държи внимателно – не толкова нагло, колкото Порошенко. Но курсът спрямо Европа и противопоставянето срещу Русия ще се съхрани поне но изборите за Рада. А след тях много неща ще зависят от това, доколко умерено проевропейска и в същото време не антируска ще се окаже управляващата коалиция”.
Значителна част от населението смята за приоритетна задача на Владимир Зеленски спирането на военните действия в източните райони на страната, добави експертът. Също така от новия президент се очаква въвеждане на ред в социално-икономическата сфера, медицината и тарифите за комуналните услуги, добави Михаил Погребенски.
В първите месеци на президентския пост за Владимир Зеленски ще е крайно тежко да предприеме чистка на политическите елити – за такова нещо са необходими промени в самата система, която до голяма степен е контролирана от олигарсите. Това обясни пред „Известия” украинският депутат Евгений Балицки.
„Старите елити няма сами да дадат всичко. Волята не един човек тук е недостатъчна. Това няма да стане бързо”, смята парламентаристът. Той добавя, че все пак, ако Владимир Зеленски прояви готовност към компромиси, то „в неговата власт е да спре конфликта в Донбас”.
„Той е в състояние да прекрати войната. За това трябва да се седне и да се разговаря. Тук главният въпрос е доколко той е готов да бъде независим не на думи, а на дело. Готов ли е да излезе от влиянието на Запада и да действа за интересите на страната”, разсъждава Евгений Балицки.
Според депутата в бъдеще в руско-украинските отношения са напълно възможни позитивни промени, „ако Зеленски порасне в политически смисъл”.
Самият новоизбран президент вече заяви, че под негово управление Киев ще продължи да регулира конфликта в Донбас в рамките ма Минския процес.
Признавайки поражението си, Петро Порошенко отново напомни върху какво се градеше неговия курс през последните пет години. Все още действащият гарант на конституцията заяви, че през седмицата ще подпише закона за езика, ако Върховната рада успее да го приеме. Според Петро Порошенко неговият отбор „ще защитава украинския език” и занапред.
Засега в Москва не бързат да дават оценки на балотажа в изборите за президент на Украйна. По-рано някои политици пледираха да не се признават резултатите от гласуването, тъй като действащите киевски власти не пуснаха в страната наблюдатели от Руската федерация. Но руското МВнР вече заяви, че според данните на екзитполовене украинските граждани са гласували за промени.
