Окрилени от бушуващите антицигански настроения, подклаждани и от самите тях, три от водещите политически сили са влезли в надпревара кой да предложи по-рестриктивни промени в Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Официално мотивите на депутатите от ГЕРБ, БСП и ВМРО-НФСБ са благовидни – ще връщат децата в училище. Подтекстът е ясен – да ударим майките, „които раждат, за да живеят от помощи“ (многократно опровергаван от експерти мит), и така да натрупаме малко предизборни точки пред електората.
В своеобразното състезание кой да вземе пръв на босите цървулите ГЕРБ са с една обиколка напред поради възможностите си на управляваща партия. На първо четене вече е приет само техният проект за промяна на ЗСП, докато този на БСП отлежава на „на трупчета“, а предложенията на ВМРО и НФСБ вероятно ще бъдат обединени с основния законопроект.
Какво предвижда той? На първо място – лишаване от месечни социални помощи на семейства, чиито деца за един месец са натрупали 5 неизвинени отсъствия от училище. Наказанието се налага и сега, но се отнася само за отнемането на детски надбавки. Санкцията важи за цяла година, а не само за конкретния месец, в който е констатирано отсъствието от училище. Освен детските надбавки вече ще се спират и базовите социални помощи.
Същото наказание ще се налага и когато детето отсъства повече от 3 дни от група за задължително предучилищно образование. Мярката е крайно рестриктивна като се има предвид, че за разлика от училище, посещаването на детска градина не е безплатно и понякога таксата е непоносима за най-бедните домакинства.
Вносителите, водени от Цветан Цветанов, който е подписал законопроекта, преди да подаде оставка като депутат, са предвидили да се отнемат не само базовите социалните помощи, но и помощите за плащане на общински жилищни наеми. Парадоксално е, че такова подпомагане през 2018 г. в цялата страна получават едва 147 лица, като в това число влизат и възрастни хора, и сираци. Тоест, някой е решил да блесне със законодателна инициатива, която се отнася за няколко десетки души. На всичкото отгоре се оказва, че част от тези рестрикции действат и сега, тъй като тихомълком са били вкарани в правилника за прилагане на ЗСП. Преместването им от там и вкарването им закона едва ли има някакъв дълбок смисъл, освен демонстрация на „загриженост“ и имитация на дейност.
Другата новост е, че еднократните помощи за първокласник вече няма да се дават наведнъж в началото на учебната година, а на два транша в зависимост от това дали детето посещава училище. Така за някои деца това ще означава, че ще получат за 15 септември раница, а на Коледа обувки. Или обратното.
Парадоксите не спират дотук, тъй като „лявата“ БСП се бори да увеличи обхвата на санкциите към най-бедните жители на страната. Във внесения от Корнелия Нинова и група народни представители законопроект се предвижда отнемане не само на месечните социални помощи, но и на подпомагането за отопление, както и на други спорадични или целеви помощи – примерно за издаване на лична карта, за социално погребение и т.н. По логиката на депутатите „социалисти“, цялото семейство трябва да зъзне през зимата, ако детето отсъства от училище за по-малко от един учебен ден! Или да няма кой да погребе дядото, защото внукът му е избягал от училище…
Който не е правил щуротии като дете – пръв да хвърли камък. Родителите ти мислят, че си в час, а ти си се скрил някъде да риташ топка. Наказанието вече е не само за теб, но и за майки, бащи, братя, сестри и пр. и то за цяла година!
Никой, който е с ума си, няма да оспори, че децата трябва да ходят на училище. И е нужно да бъдат стимулирани, а ако се налага и принуждавани, да правят това. Но социалните помощи имат друг смисъл – да гарантират физическото оцеляване на човека, а детските надбавки би трябвало да са демографска мярка. У нас все повече се превръщат в механизми за санкции.
„Патриотично“ настроените депутати едва ли са направили сметка, че от законотворческия им напън ще пострадат и много етнически българи. Още по-малко са се вслушали в препоръките на Европейската комисия, която за поредна година съветва да се увеличава, а не да се намалява социалното подпомагане в България, което е на дъното в ЕС и като размер, и като обхват. Законопроектът на ГЕРБ върви уверено към второ четене в пленарна зала, въпреки че на 13 април не получи подкрепа в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Срещу него се обявиха не само двата синдиката – КТ „Подкрепа“ и КНСБ, но и най-голямата работодателска организация – КРИБ. Проектът се подкрепя само от антисоциалните хардлайнери от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и от Българската стопанска камара.
На практика пред очите ни се разиграва следното: принадлежащи към горния 1 процент от българското общество – тези с апартаментите от по 200 квадрата, с фасадите с псалмите, с частните асансьори, с барбекютата и сауните по терасите, посягат да вземат 40-те левчета на най-долните 0,4% от обществото (толкова са получаващите месечно социално подпомагане в България, или общо 27 408 лица и семейства). На останалите 98% не им пука, гледат сеир или дори насърчават наказанията за „социалните паразити“, без да си правят сметката, че общата тенденция за рестрикции, която властва в обществото ни, лека полека стяга примката около огромното мнозинство граждани. Само преди няколко месеца например бяха затегнати критериите и за получаване на обезщетения за безработица…
Като са решили да се правят вкупом на консерватори, българските партии да бяха взели поне пример от полските си съидейници! Полша също е страна с два избора през тази година. Но управляващите са решили да печелят гласове като дават, а не като вземат. Наскоро правителството на ултраконсервативната партия „Право и справедливост“ реши да разшири обхвата на програмата „500+“, която въведе в предишния си мандат и която осигурява детски надбавки от 500 злоти (към 250 лева) за всяко дете след първото. От юли помощта ще важи вече и за първо дете.
За разлика от българската държава, полската не разделя децата по социални критерии. Всички получават детски. Полските консерватори очевидно наблягат на моркова, докато българските консерватори (пък и либералите) – още от Бай Ганьо насам, знаят само как да въртят тоягата.
