Експрезидентът на Колумбия: С Мадуро трябва да се преговаря

Анди Робинсон, „Ла Вангуардия”

Когато става дума за печелене на избори, всички средства се пускат в ход. Но употребата на венесулеската криза за изборни цели в САЩ, Колумбия и Испания е нанесла много вреди върху търсенето на решение чрез преговори. Това е оценката на бившия колумбийски президент Хуан Мануел Сантос в интервю, дадено за вестник „Ла Вангуардия” в Мадрид, където бе за представяне на своя книга.

Нещо повече – според Сантос, който спечели Нобелова награда за мир през 2016 г. заради мирното споразумение с партизаните от FARC (Колумбийски революционни въоръжени сили), стремежът на консервативни групи в Колумбия и Испания да представят екстремисти от венесуелската опозиция като борци за човешки права е „брутална злоупотреба”.

„За нещастие тези неща се използват за целите на вътрешната политика. Тръмп прави своя кампания във Флорида относно Венесуела, но е подтикван от политически мотиви, за да гласуват за него там на следващите избори”, казва Сантос. Той току-що представи своята нова книга „Битката за мира”, посветена на мирния процес в Колумбия. Онова, което разказва в книгата, се базира на старата школа в дипломацията, при която Сантос не само преговаря със стария враг FARC, но също хвърля и мостове към Уго Чавес и Николас Мадуро, за да постигне тяхното сътрудничество. Бяга от публични провокации и отхвърля използването на туитове.

В контраст с този подход операцията, трасирана от Вашингтон за свалянето на Мадуро, е крайно рязка. Като във филма „Димна завеса”, Тръмп дори сондира мнения за военно нахлуване, за да вдигне изборния си рейтинг. „През септември 2017 г. президентът Тръмп ме попита в Ню Йорк какво мисля за една военна интервенция. Отговорих му: по никакъв начин”, казва Сантос. „Опасността от такъв тип дипломация е, че не се знае дали той говори сериозно, или е само блъф, но винаги трябва да мислим за най-лошото”.

За момента Тръмп се въздържа от пряка намеса. Но американската операция за смяна на режима във Венесуела допусна серия от монументални грешки, смята Сантос. „Първата непростима грешка: политизирането на хуманитарната помощ. Втора грешка: липса на план Б. Трета грешка: подценяване на Мадуро. Четвърта грешка: създаване на очаквания, че е настъпил денят на свободата”.

Употребата на Венесуела с изборни цели не е патент само на Доналд Тръмп. Бившият колумбийски президент Алваро Урибе, както и консервативните политици в Испания, направиха същото. Масовото използване на туитове разкрива как венесуелската криза се е превърнала в политически инструмент.

„Необходимо е да се преговаря с Мадуро. Дипломацията се основава върху диалога, но диалог с туитове не се води”, смята Сантос.

Докато Урибе саботираше мирния процес в Колумбия, той използваше примери с Венесуела, за да демонизира Сантос, който беше негов бивш министър на отбраната. В лавина от туитове Урибе „разпространяваше фалшиви новини, в които твърдеше, че съм комунист и че ще предам страната на FARC като се договоря за това с Чавес и с Кастро. Оттам бях обвинен и в „кастрочавизъм”. Всичко беше лъжа, нали идвам от колумбийската олигархия!” – иронизира Сантос всички клишета, които са му лепени.

Мостовете за диалог, които Сантос хвърля към Чавес и Мадуро с цел те да помогнат за предаването на оръжията от част от FARC, дават много добър резултат. Венесуела участва в преговорите в Хавана, които правят възможно историческото мирно споразумение през 2016 г. Макар Сантос и да скъса отношенията си с Мадуро през 2017 г. след сформирането на Национално конституционно събрание във Венесуела, той твърди, че „Чавес и Мадуро бяха лоялни към мира в Колумбия”.

Кампанията с клейменето на Сантос като „кастрочавист” се оказва решаваща за гласуването срещу мирното споразумение на референдума в Колумбия през 2016 г. Подобни неща стават и в Испания, където Венесуела се е превърнала в част от вътрешната политика. Това е „брутална употреба с политически цели”, смята Сантос.

Пример може да се види и в решението на Урибе и на Народната партия в Испания да бранят каузата на Лоран Салех – един млад радикал от венесуелската опозиция и съратник на Урибе. Салех дори бе включен в групата венесуелски опозиционери, на които под натиска на евродепутати от испанската десница бе присъдена наградата „Сахаров” на Европейския парламент. И това при положение, че Салех е бил депортиран в родината му от Колумбия през 2014 г. от правителството на Сантос. Депортиран е заради връзките му с неонацистки групи и заради разпространено от него видео, в което се хвали, че подготвя атентати и че може да „хвърли във въздуха” граничния мост в колумбийския град Кукута. Салех обвинява Сантос, че го бил „отвлякъл” и че бил „съдружник” на Мадуро. Оплаква се, че бил малтретиран от колумбийската полиция. Получава подкрепа от лидерите на испанската Народна партия. „Не е имало малтретиране – твърди Сантос – Депортирахме господин Салех, защото се намираше незаконно в Колумбия. Появяваше се във военна униформа и водеше политическа дейност – неща, които са забранени. Нахвърли се с обиди срещу сенатор (от левицата – бел. авт.) насред улицата. Имаше повече от достатъчно причини да бъде депортиран и никога не е бил малтретиран в Колумбия”.

Салех отива в затвора в Каракас и после се оплаква от изтезания там. През 2017 г., след силен натиск от испанското правителство, е освободен и изпратен в Мадрид. Връща се в Колумбия през февруари т.г., където отново започва да повтаря обвиненията си срещу Сантос. Но пак е арестуван в Кукута и експулсиран, след като провокира инцидент с насилие в един ресторант. „В крайна сметка нещата стават ясни”, смята Сантос.

Ако политиците в САЩ, Испания и Колумбия искат да използват венесуелската криза за свои собствени политически цели, търсенето на решение ще е трудно, казва Сантос. „Трябва да се включат Китай, Русия, Куба, а не само САЩ и Латинска Америка. Трябва да се води диалог. Би могъл да се приложи вариант на онова, което бе направено с Даниел Ортега в Никарагуа (в края на 80-те – б.р.), когато със сандинистите бе договорен мирен преход. Необходимо е някакво подобно решение”, обобщава Сантос.

От „Барикада”: Обзор за историческото формиране на отношенията между Колумбия и Венесуела и влиянието му върху актуалната обстановка от дипломата Жоржета Пехливанова, представлявала България и в двете страни, може да се прочете тук.