„Венесуела е опитно поле за нова военна стратегия,” обяви президентът на страната Николас Мадуро при свое включване по телефона в телевизионно предаване, водено от председателя на Националното конституционно събрание Диосдадо Кабейо. Мадуро посочи, че вместо конвенционална военна интервенция в случая се прилага план за разрушаване на обществените услуги с цел да се предизвика „усещане за хаос” у населението, гражданско недоволство, сблъсъци и държавен преврат.
Инструментът на тази стратегия са постоянните саботажни прекъсвания на електроподаването, които съсипват икономиката и предизвикват големи трудности сред жителите на страната, оставяйки ги не само без ток, но и без вода заради спирането на помпите. Мадуро каза, че Венесуела преживява „първата електрическа, кибернетична, електромагнитна и физическа война, целяща да свали едно демократично и легитимно правителство”. Той изтъкна, че тази война е задвижена от Съединените щати заради амбицията им „да сложат ръка върху богатствата” на латиноамериканската държава, притежаваща най-големите петролни резерви в света. А съучастници са местни опозиционни дейци.
Президентът съобщи, че според налична информация следващият етап на този план включва нападения над военни структури из страната и поради това се обявява състояние на тревога за всички такива структури.
По-рано беше известено, че ще се върви и към разширяване на числеността на милицията, както във Венесуела наричат народното опълчение. За момента тази масова организация, чиито членове имат и специални униформи, обединява около 2 милиона души. Сега идеята е да се включат още около един милион нови участници като освен това дейността на „милисианос” се обвърже по-пряко с армията и местните сили за самоотбрана по кварталите, известни като „колективос”.
От 7 март, когато беше първата кибератака по електронната система на най-голямата венесуелска ВЕЦ на язовира Гури, оставила 80% от страната без ток, периодично се извършват все нови и нови саботажи, прекъсващи отново електроподаването след всяко негово възстановяване от властите. Чрез въздействие на електромагнитни импулси се извеждат от строя далекопроводи. Подпалвани и взривявани са трафопостове. А във включването си в предишно предаване на Кабейо от 27 март Мадуро съобщи и за още една „иновация” в тази серия удари – пожар в ключова инсталация в двора на електроцентралата край Гури се оказа предизвикан дистанционно от изстрел на снайперист в определена, уязвима точка на съоръжението. Куршумът, открит от разследващите на мястото, не оставя съмнение, че е от снайперистко оръжие.
Поражението се оказа с много тежки последици и сложно за преодоляване. Въпреки това на 29 март властите успяха да възстановят частично електроподаването за някои райони на Каракас. Но веднага последваха нови саботажни действия, които на 29 и 30 март оставиха без ток 12 от 23-те щата на страната.
На 31 март Мадуро оповести, че е одобрил 30-дневен план за цялостно стабилизиране на националната електрическа система и изработване на защита от поражения. Мобилизирани са учени и експерти, които да изчистят системата от вкаран в нея електронен вирус – една от причините за сривовете. За вируса властите в Каракас обвиняват САЩ. Успоредно ще се води и разследване за лица, инфилтрирани вътре в структурата със задачата да предизвикват щети.
През този 30-дневен период се въвежда режим на тока, който ще се подава с плаващ график. Учебните занятия в училищата са отменени, а държавните и обществени служби ще имат съкратено работно време – само до 14 часа.
Ситуацията в страната е драматична не толкова заради липсата на ток, колкото заради липсата на вода, която спрелите електрически помпи не са в състояние да подават до жилищата на хората. Правителството е организирало камиони-водоноски, които обикалят кварталите из градовете, за да могат жителите да зареждат от тях туби и големи пластмасови каци, също раздадени на населението. Освен това е разгласена информация в кои зони, например, на столицата Каракас има изходи на тръби с питейна вода, откъдето също може да се зарежда. На такива места или край водоноските се вият дълги опашки.
Каракас е облагодетелстван от съседството на загръщащата го планина Уарайра Репано, подобна на софийската Витоша, защото из нея текат много чисти поточета – те сега също са обсаждани от хора с туби. Така е и на много места из вътрешността на страната, където има реки и водоеми.
Репортери разказват, че автомобилният трафик в Каракас е много бавен и непрекъснато стават задръствания. Така е, защото метрото – най-масовият обществен транспорт, още не може да тръгне заради постоянните прекъсвания на тока, поради което всички са се прехвърлили на автомобили. С коли хората отиват и до точките за снабдяване с вода, за да могат после да превозят до домовете си заредените обемисти съдове.
Тези картини навяват асоциации със средновековна обсада на крепост – независимо, че вместо старинни стенобитни оръдия сега срещу „крепостта” Венесуела са включени кибератаки, електромагнитни оръжия или снайперистки оптики. Единственият начин да се предадат обсадените открай време е бил да се прекъсне снабдяването им с вода и храна.
За храната вече отдавна се разбра, че Венесуела зависи от вноса ѝ от чужбина. А американските санкции са блокирали в международната банкова система огромни суми венесуелски държавни средства, предназначени именно за купуване на храни и медикаменти.
Що се отнася до водата, можем да си припомним, че някога повечето крепости са се старали да си осигурят собствени кладенци. Но при дълги и безнадеждни обсади обсаждащите често са прибягвали до промъкването на фанатици-единаци или на „бойни групи” при неприятеля, оттатък дебелите стени на укрепленията, със задачата да отровят кладенците…
Дано чак до там не се стигне сега във Венесуела. Но нарушеното от електросаботажите водоснабдяване на милиони хора не е много далеч от този жесток подход. Очевидно целта е чрез създаване на непоносими услови за живот населението да бъде подтикнато да се вдигне срещу властта и да отвори вратите на „крепостта” пред „освободителите”. Буквално тези дни от Вашингтон дойде и пряка оферта за такъв сценарий – как САЩ щели щедро да наливат долари във възстановяването на венесуелската икономика и дори напълно да я доларизират, когато падне Мадуро…
Преди около месец и половина бях поканена да участвам в една открита лекция на студенти по политология в СУ „Св. Кл. Охридски”, като целта беше анализатори с различни гледни точки да изложим пред тях оценките си за събитията във Венесуела. По скайп в лекцията се включи и венесуелката Таня Родригес, учила и специализирала в България и Испания и живееща сега в колумбийската столица Богота. Тя отстояваше аргументите на венесуелската опозиция. По онова време още не бяха започнали токовите удари. Основният проблем бяха доставките на храна. Родригес беше запитана защо опозицията подкрепя американските санкции, след като те пречат именно на закупуването на хранителни продукти за венесуелските граждани и хората страдат от това. „Ами защото те иначе няма да излязат да протестират срещу режима”, беше откровеният ѝ отговор…
Разбира се, че тежката ситуация, в която сега са хвърлени милиони венесуелци, поражда сред част от тях и такива първосигнални реакции – вече има регистрирани спорадични прояви на недоволство на битово ниво в народните квартали, за чието развитие правителствените социални програми са с особено голям принос. Но това са по-скоро изключения. За чест на венесуелския народ мнозинството все пак много ясно се ориентира кой какъв е и за кого работи в това незапомнено брутално противопоставяне. Повечето са съвсем наясно, че страната е обект на необявена и неконвенционална война, като преките ѝ остриета са местните лидери на опозицията начело със самообявилия се за „временен президент” и председател на Националното събрание Хуан Гуайдо.
Доста красноречиво „приключение” преживя наскоро самият Гуайдо при опит да навлезе с колата си и с антуража си в народния квартал Ел Вайе на Каракас, за да зове към антиправителствени акции. Масово споделяни в социалните мрежи станаха любителски кадри от гневното посрещане, което му устроиха жителите на квартала – повечето от тях жени. Под виковете „Вън”, ехтящи от множеството, Гуайдо изобщо не посмя да се покаже от колата си, старателно охранявана и от правителствените сили за сигурност, чиято основна грижа е да се запази мира в страната и да не се допуснат сблъсъци. Беше им доста трудно да възпират жените, които с голи ръце налитаха да удрят каросерията и плътно вдигнатите прозорци на колата, докато накрая съвсем разумно Гуайдо разпореди да се даде заден ход и се отказа да влиза в квартала.
Here’s what happened when Juan Guaido left his bubble and entered a working class barrio (El Valle) in Caracas. He is a despised figure who had to rely on the security forces of the govt he’s trying to destabilize for his own safety – the ultimate irony. https://t.co/DCEgofZN6P pic.twitter.com/5IKyBKWn4I
– Max Blumenthal (@MaxBlumenthal) March 30, 2019
Когато тези дни по искане на Върховният съд на Венесуела Националното конституционно събрание одобри сваляне на депутатския имунитет на Гуайдо, за да може срещу него да бъде заведено дело за многобройни нарушения на закона, в Ел Вайе, а и в други народни квартали сигурно са празнували. Разбира се, от САЩ и съюзниците им прозвучаха гневни осъждания на това решение.
Още миналата седмица, преди последната ескалация на събитията и новите удари по електросистемата на страната, разговарях с посланичката на Венесуела у нас Н. Пр. Ориета Капони. Тя разказа тогава как на закрита среща със свои привърженици Гуайдо ги е предупредил, че предстоят постоянни спирания на тока. Тоест – очертал е стратегията, която се реализира броени дни по-късно.
Посланичката потвърди и за снайперистката стрелба по ключовата инсталация във ВЕЦ-а на язовира Гури.
„Натискът от САЩ върху Венесуела е огромен. Нарушаването на международното право от тяхна страна е крещящо. Смятам, че световният мир в момента е по-застрашен, отколкото по време на Студената война,” изтъкна Ориета Капони.
Тя добави още: „Благодарни сме на Русия и Китай, както и на мнозинството от държавите по света, че са на наша страна, на страната на международното право, в условията на тази неприкрита американска агресия. Големите медии много обичат да повтарят, че Гуайдо бил признат от над 50 страни, но все „забравят” да споменат, че в ООН членуват не 50, а над 190 държави.”
По отношение пристигането във Венесуела на два руски военни самолета с 99 военнослужещи, предизвикало във Вашингтон бурни реплики от рода на „Русия да се маха”, Ориета Капони посочи: „Имаме споразумение за военно сътрудничество с Русия още от 2001 г. Така че е нормално да провеждаме и съвместни учения, както и руски техници да поддържат руската бойна техника и оръжията, които сме закупили. Абсурдно е да слушаме указания кой да остава и кой да се маха точно от страна на САЩ, които имат над 800 военни бази по цял свят. И Русия, и Китай се изразиха в реакциите достатъчно ясно, напомняйки, че Латинска Америка не е и не може да бъде ничий „заден двор”. Добре е Щатите наистина да осъзнаят, че светът вече е многополюсен. Да забележат също, че в наша защита се надига и Движението на необвързаните, което те си въобразяваха, че са смазали, разкъсвайки и бомбардирайки преди 20 години една от създалите го държави – Югославия. Но са сбъркали. Волята на народите не е лесна за пречупване. Преди броени дни в Чили, чието правителство заема проамериканска позиция, се състоя концерт с участието на 40 000 души в подкрепа на Венесуела. Такива масови прояви имаше и в Панама, която официално уж също е на страната на САЩ. Подобни новини идват ежедневно от различни части на света. Не сме сами и това ни дава сила”.
Относно реакциите в Европа към обстановката във Венесуела Н. Пр. Ориета Капони отбеляза като показателна позицията на Германия, която е все по-скептична спрямо Гуайдо: „В Берлин очакваха, че Гуайдо наистина нещо контролира във Венесуела и че ще спази обещанието, дадено при самообявяването му за „временен президент” – да проведе до 30 дни нови избори. Само че той нищо не направи. Сега говори, че избори можело да има най-рано 12 месеца, след като – и ако – реално поеме властта. А покровителят му Елиът Ейбрамс (назначени от Доналд Тръмп за американски спецпратеник за Венесуела – б.р.) обяснява, че въпросните 30 дни трябвало да се броят от момента, в който успеят да съборят Мадуро… Мисля, че доста правителства в Европа вече си дават сметка в колко незаконна игра спрямо легитимното правителство на Венесуела бяха въвлечени от САЩ. Не случайно в нито една европейска страна представителите на Гуайдо не са получили дипломатически статут. Всички са наясно коя е истинската власт у нас”.
Междувременно в края на миналата седмица в Каракас пристигнаха и 65 тона медикаменти от Китай като това е само първата пратка. Тя бе посрещната на летището лично от вицепрезидента Тарек Ел Аисами, който при церемонията повтори известната сума от 30 милиарда долара – толкова са венесуелските държавни средства, блокирани от САЩ в международни банки.
Сериозно внимание привлече в Испания в края на миналата седмица публикуваното във вестник „Ел Паис” мнение на голямата писателка Алмудена Грандес – просто защото то се отличава от доминиращия „мейнстрийм” и поставя под въпрос непрестанно сипещите се над масовата публика „тонове информация” с едностранно медийно тълкувание на венесуелската криза.
Писателката пита защо липсват обективни анализи на причините за случващото се и отбелязва: „Сега ни поднасят само лични версии от населението. Карат ни да избираме на кого да вярваме – на лекаря ли, който твърди, че няма даже йод, за да лекува пациентите си, или на студента, който казва, че никога не би имал достъп до университет, ако не беше Боливарската революция. Търси се уж баланс, но всъщност това нищо не решава. Защото и двамата – и лекарят, и студентът – казват истината”.
Алмудена Грандес продължава: „Не искам да ми разказват приказка за добри и лоши. Не искам нито да оневинявам, нито да обвинявам едно правителство, което много неща е направило зле. Поне толкова са направили и силите на опозицията, защото до ситуация като сегашната не се стига заради грешки само на едната страна. Между онези, които хвърлят вината само върху правителството заради хипердевалвацията на националната валута, и онези, които обясняват как недостига на стоки се дължал на бедните венесуелци, понеже те забогатели и сега консумирали повече, ми се струва невъзможно да различа истината от пропагандата”.
Колкото и кибериновации да въвежда, безпощадната средновековна война срещу Венесуела очевидно само ще множи такива нормални за всеки трезвомислещ и непредубеден човек мнения.
About The Author
