Годишният доклад на ЕК за България беше публикуван през март, но представянето у нас ще се случи тази седмица. Основното послание, което беше предадено от медиите до момента, се отнася за „макроикономическите дисбаланси“, някъде се промъкна и темата за корупцията. По-задълбочен преглед показва, че през целия доклад се прокарва една нишка – няма работници.
Убедена съм, че подобна порочна и манипулативна интерпретация на състоянието на пазара на труда в България (и не само у нас) е в основата на задържането на ръста на заплатите (вж. „Криза на кадрите: Дефицит на работна ръка или на достойно заплащане?“). И тук под „кадри“ не разбирайте хора с висше образование или някакви особени, специфични умения. „Кадри“ означава работници/служители с и без квалификация, с и без висше образование.
Всъщност липсват данни за цялостната картина на трудовия пазар в България. За това отговорността е на работодателите, които отказват да подават данни в Бюрата по труда колко и какви работници търсят. Същевременно се възползват от този луфт, за да тиражират фалшиви новини и заключения, че има тежък дефицит на желаещи да се трудят. Тези фалшиви новини се използват за осъществяване на натиск върху законодателството в посока улесняване на вноса на работници от държави с още по-ниски заплати. А когато имаш възможност да ползваш още по-евтина работна ръка, няма никаква причина да увеличаваш възнагражденията. Фалшивите новини в икономическата сфера имат осезаеми негативни ефекти върху всеки от нас. Те обаче не само не се радват на такова внимание като „руските хибридни атаки“, но и Еврокомисията допринася за налагането им като ги ретранслира.
Доклад 2019
Името на документа, който всяка година Комисията публикува, е „Доклад за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси“. Тук се включват всички аспекти на обществено-икономическия живот с нехармонично развитие, които могат да доведат до вредни икономически резултати за страната. Но думата „дисбаланси“ може да бъде открита 9 пъти в документа. А словосъчетанието „недостиг на кадри“ на цели 28 места( с всички разновидности на изказа, които носят едно и също смислово съдържание)! Излиза, че основният проблем на България и всичките ѝ неблагополучия, според Брюксел, са свързани с дефицита на работна ръка.
„Липсата на квалифицирана работна ръка препятства икономическия растеж“
„Недостигът на кадри стимулира нарастването на заплащането, което застрашава конкурентоспособността“
„Затягането на пазара на труда упражнява натиск за повишаване на заплатите, който надскача производителността“
„Недостигът на работна ръка е достигнал исторически връх“
„Недостигът на квалифицирана работна ръка представлява значителна пречка пред бизнес инвестициите“
С подобни размисли е обсипан годишният доклад на ЕК за България, който беше публикуван преди броени дни. Ако някога през последните години ви се е случвало да отворите този документ, със сигурност сте впечатлени от многобройните графики, данни и показатели, с които боравят брюкселските експерти. Детайлно анализиран е дългът на България – държавен и частен, посочени са индикатори за финансова стабилност. От миналата година има дори таблица със социални показатели. Между другото, Еврокомисията на няколко места подчертава, че данъчната ни система е неадекватна, социалните помощи – нищожни и всичко това ни прави страната с най-много бедни и с най-високо неравенство в ЕС. Но експертизата някак се е изпарила, когато трябва да се докаже недостига на кадри.
При евентуален дефицит на работна ръка (и то в най-бедната държава в общността), най-логичната стъпка е да увеличиш заплащането. Защото коректният изказ би бил „хората отказват да се трудят при тези условия и търсят препитание извън страната“, което не означава, че няма кадри. Просто трябва да ги мотивираш да останат в страната, а защо не и да върнеш част от емигриралите по икономически причини българи.
Представете си, че ежегодно преминавате през обстоен медицински преглед. В заключението лекарите отбелязват, че губите тегло, не се храните добре, липсват здравословни условия за живот и т.н. Същевременно изразяват опасенията си, че, ако увеличите приема на храна, може да натрупате телесни мазнини, които да ви разболеят. Та така и с нашата страна – хем продължава да губи население основно заради ниските доходи и условията на живот, хем заплатите не бива да се вдигат, за да не се разболеела икономиката…
Как ЕК доказва дефицита на работна ръка?
Основно по три начина. Погледнато статистически населението намалява, работната ръка намалява, следователно липсват кадри. Но не се ли случва всичко това заради ниските доходи и социално-икономическите условия в страната?
На второ място, ЕК сочи, че процентът на българите с по-ниско образование, които са безработни, е значително по-висок от тези с по-високо образование. Това, разбира се, не е особено откритие. Всеизвестно е, че работодателите изискват по няколко езика за секретарско място например. Всъщност не е нужно да разчитаме на собствени впечатления. Евростат разработва няколко показателя, с които изчислява разминаването между уменията и предлаганите работни места. Един от тях е т.нар. over-qualification rate или равнище на надквалификация. Той показва какъв е делът на висшистите, които извършват дейности, за които не е нужно високо образование. По този показател в промишлеността България е на осмо място в ЕС, далеч пред развити държави като Германия, Франция и скандинавските страни. Според европейската статистика, това може да показва или наличие на твърде много висшисти в страната, или недостиг на определен тип работни места. Но в никакъв случай не е доказателство за недостиг на кадри.
Въпросът защо Европейската комисия не включва в анализите си данните на Евростат остава без отговор.
Последният аргумент на ЕК е, че… така си мислят работодателите. НСИ ежегодно пита работодателите какви проблеми срещат, какво им пречи да са по-успешни. Според 48% от анкетираните фирми от промишлеността, най-големият проблем е недостатъчното търсене на техните стоки. Ако добавим и 11%, които казват, че конкурентният внос е основната пречка за развитието, за 59% от българския бизнес в този сектор трудностите са на чисто икономическо ниво. На второ място е несигурната икономическа среда, която има проекции и в законодателството (35%) и едва след това идва „недостига на работна сила“ (33%).
Какво разбира бизнесът под „дефицит на кадри“? За да не задължи работодателите да обявяват официално свободните си работни места, правителството търси всякакви начини да научи от какво те имат нужда. Управляващите са на крачка от това да хвърлят боб и да се обърнат към врачки. От миналата година Агенцията по заетостта провежда анкета с бизнеса два пъти годишно. Преди месец бяха публикувани резултатите от това допитване. От него обаче не можете да разберете колко порочни и неверни са отговорите. На първо място, огромна част от работодателите изобщо отказаха да се включат в анкетата. От 30 000 фирми в област Пловдив, само 326 са отговорили на въпросника на Агенцията. Анализът на резултатите в Добрич например завършва със следния извод: „Малкият брой анкетирани работодатели не дава реална представа за търсенето на работна сила в областта“. Тоест, отговорите и изводите от анкетата не са представителни!
На второ място, според работодателите, ключовата компетентност, която е нужна на кандидатите за работа, е „инициативност и предприемачество“. Такъв отговор дават почти половината от участвалите в анкетата работодатели в Стара Загора и една трета от фирмите в Шумен. Изглежда бизнесът търси работници, които да му свършат работата като бизнес. За да допълним картината, трябва да подчертаем, че част от анализите, които не можете да прочете, тъй като не са публикувани, съдържат следния извод: „Работодателите, които не са клиенти на ДБТ нямат достатъчно знания по трудово-правното законодателство“.
Такава е картината дори според непредставителните данни от анкетите на Агенцията по заетостта. Видно е, че твърденията за недостиг на кадри са базирани основно на усещанията на работодателите. Но Европейската комисия приема тези твърдения без да ги оспорва, като така прехвърля върху работниците отговорността за лошата икономическа позиция на страната.
Кой пише докладите за България?
Екипите на ЕК в страната се срещат със синдикати, работодатели и граждански организации. Всъщност, именно последните оказват най-голямо въздействие върху начина, по който Брюксел отразява процесите в страната. Защото това не са кои да е граждани. Включените в кръга на партньорските НПО са само неолиберални тинк-танкове като „Център за либерални стратегии“, „Институт за пазарни анализи“ и пр. пропазарни организации. Това може да се проследи и от „анализите“, които Комисията цитира в годишния доклад.
Преди няколко години имаше подобна ситуация – Европейската комисия изразяваше „опасения“ от това, че наличието на минимални осигурителни доходи води до безработица сред нискоквалифицираните граждани. Синдикати и граждански организации със социална насоченост, сред които и сдружение „Солидарна България“, излязоха с подробен доклад по темата, който беше представен в Европейския парламент. Комисията премахна от препоръките си към България настояването минималните осигуровки да бъдат отменени, но риториката „МОД са вредни“ продължаваше да се натрапва от работодателски и пропазарни среди във всички работни срещи. На поредното заседание с представители на ЕК един от експертите – българин, прояви реален интерес каква е причината за разнобоя между синдикати и работодатели. Оказа се, че експертите на ЕК нямат информация нито за минималните, нито за средните осигурителни доходи в България! Цялата риторика срещу МОД беше базирана върху манипулативни внушения от национално представителните работодателски организации и пропазарните икономисти. Оказа се също, че Министерството на труда и социалната политика и Националният осигурителен институт не са предоставили на Комисията основните таблици за нивата на осигурителните доходи и препоръките към България са базирани само върху интерпретации.
Сега, противно на логиката за начина на привличане на кандидати за работа (съвсем пазарна впрочем) Европейската комисия подчертава, че нарастването на възнагражденията ще ни направи неконкурентоспособни. Същевременно тези експерти подкрепят увеличаването на възнагражденията за учителите и медицинските сестри и очакват така да се повиши привлекателността на тези професии. Според Комисията, нарастването на заплатите в държавния сектор ще даде положителни резултати, а в частния – не.
Накрая ще припомня анализа „Недостиг на работна ръка в ЕС“ на Европейския парламент от 2015 г. Според него, дисбаланс на пазара на труда има тогава, когато бизнесът търси кадри, но няма хора, които искат да работят при настоящите нива на заплащане и условия на труд.
Ако Европейската комисия иска да прилага експертен подход в годишния си доклад за България, тя би трябвало да цитира данните на Евростат, а не го прави. Би трябвало да има предвид базови постановки като тази от анализа на Европейския парламент, но не го прави. Защото е настанила сред съветниците си хора, които са се самопровъзгласили за икономистиТЕ. Същите хора, благодарение на които тази година ще отбележим трето десетилетие преход към дъното.
About The Author
