Процесът, за който ,,Барикада“ информира в многократни публикации, тече с пълна сила. Става дума за желанието на все повече българи частни терени да бъдат одържавявани. Национализация? Не. Хората просто искат благата да са общи, не индивидуални.
Този път проблемът е в Пловдив. През последната седмица върху парка, заключен между улиците „Сава Муткуров“ и „Полковник Дрангов“ започна сеч. Теренът е частен. Хората заподозряха строителни мераци и се вдигнаха на масов протест. Плакати в защита на зеленината издигнаха майки, бащи, деца, работещи, пенсионери – пловдивчани от всички съсловия. Кметът на града Иван Тотев видя като спасителен вариант единствено възможността общината да купи имота, а протестиращите посрещнаха с облекчение идеята – стига да се реализира. Днес залата на общинския съвет се препълни, защото се състоя предвидената по график сесия за март и много жители на квартал ,,Северен“, на чиято територия е имотът, поискаха на място да видят какво съветниците смятат да направят по въпроса. Пред общинарите гражданите издигнаха плакати ,,Искаме си парка!“.
Теренът според устройствените норми е отреден за озеленяване, а според официалните обяснения сечта е санитарна. Само че хората не вярват и искат да се гарантира запазването на зоната за отдих. А това може да стане само, ако земята стане държавна или общинска. Пловдивчани имат повод за недоверие, тъй като според вестник ,,Марица“ теренът е зелена площ съгласно Общия устройствен план, но пък разполага и с изработен Подробен устройствен план (ПУП) за застрояване.
Всичко това е поредният случай, при който българският преход е ударен в сърцето. Преходът почива върху идеята за ,,неприкосновена частна собственост“ и за прекрасните перспективи, които отваря тя. Реституцията и приватизацията, протичащи постоянно през последните 30 години и безалтернативно определяни като блага от господстващата дясна политическа доктрина, са подложени на ревизия. В много аспекти те дадоха уродлив плод, сега българите искат да се случва обратното – увеличаване на общата собственост. Някои хора напълно съзнават целия този ревизионен процес, други не, но в същината си той е бумеранг от различните форми на раздържавяване. По същия начин старозагорци поискаха ,,национализация“ на парк ,,Бедечка“, еколози настояха дюните да станат пак държавни, варненци са против частни терени в Морската градина и т.н. Идеята е една – само държавата (общините) като собственик може да гарантират запазване на зелените площи. Има ли частник – колелото се върти в обратна посока.
Специално пловдивският случай е пряко следствие от твърде съмнителни действия. Теренът е притежание на слабо известния Байрям Солак от село Мулдава. Ето какво пише вестник ,,Марица“ за историята на земята: „През 2006 г. имотът е с площ 19 025 кв. метра. Той е общински. С решение на местния парламент е апортиран в публично-частното дружество „Пълдин туринвест“ АД, създадено от Община Пловдив и Георги Гергов с цел приватизация на „Международен панаир Пловдив“ АД. Когато са разпределяни дяловете в смесеното дружество на база парични и непарични вноски общинският имот е оценен на 10 млн. лева. По-късно същият терен е внесен като апорт в „Парк Хотел Санкт Петербург Инвест“ ЕООД от мажоритарния собственик на панаира Георги Гергов. През 2017 г. теренът е разделен на два нови имота, за което Общината има информация. Частта от 16 дка, в които е разположен паркът, получава ПИ 56784.506.1508. Именно тя е продадена на „Парадайс Гардън Резидънс“ – еднолична собственост на Байрям Сали Солак. Сделката е от 30.10.2017 г. Дружеството е регистрирано два месеца по-рано с капитал от 2 лева.
Новият собственик притежава еднолично дяловете в още две фирми – „Санрайз Гардънс“ ЕООД и в ЕТ „Байрям Солак“. И трите дружества обаче са със скромни парични потоци и печалби. Така не става ясно откъде Солак е осигурил 800 000 лева, с които закупува 16-те декара от продавача „Парк Хотел Санкт Петербург Инвест“ ЕООД“.
Кметът Тотев смята да предложи 1.1 млн. лв. за имота. Не се знае обаче дали собственикът иска да продава и няма ли да пожелае доста по-висока цена. Това, което 30 години бе дробено, ще се сърба мъчно и продължително. Не само в Пловдив.
About The Author
