Призив на френския президент към европейците? Много добре, но има и друг глас във Франция. Общият интерес на човешките същества на Стария континент заслужава нещо по-добро от размиването му в многословната и измамна стратегия на Еманюел Макрон. В Европа дойде часът да се говори на един-единствен истински международен език, способен да даде импулс за общи действия на тъй различните по своята история, езици и култури народи. Това е езикът на общите блага, които сме длъжни да защитаваме и да разширяваме. Езикът на общите проекти за достоен живот. Езикът на социалните права и на обществените услуги, които трябва да възстановим след продължилото 30 години тяхно разрушаване от свободната конкуренция без ограничения. Езикът на мира срещу военнолюбивите антируски делириуми и военните провокации на НАТО.
Спешно е. Защото всички сме застрашени от една система за производство и търговия, която съсипва планетата и човешките същества. Не е ли време за солидарен размисъл, способен да ни спаси от напредващата екологична катастрофа? Финансовото чудовище вече е достатъчно угоено, но продължава да поглъща малките и простите радости на живота. Ако е нужно възраждане на Европа, то трябва да стъпва върху суверенитета на народите и върху просвещението, да се противопоставя на мракобесието на капитала и вредните религиозни страсти. Ако Франция може да е полезна с нещо на всички, то нека да е с посочване на херкулесовските задачи, с които трябва да се справим без отлагане. Народите на Европа могат да се ангажират със спазване отсега и за следващите 20 години на зелените норми във всички области, да спрат да унищожават природата в по-голяма степен, отколкото тя е способна да се възстанови.
Нашите народи могат да се откажат от използването на пестициди, които убиват биоразнообразието. Могат да решат да изкоренят бедността на Стария континент, да осигурят прилична заплата за всички, да ограничат разликите в заплащането, за да спрат ширещата се епидемия на неравенствата. Можем да обхванем целия континент с действието на най-благоприятни за жените законови клаузи. Можем да попречим на укриването на данъци, в което всяка година потъват милиарди евро. С други думи, можем да започнем една нова ера в човешката цивилизация. Възможно е да го направим тук, на най-богатия и най-образован континент. Ако Европа възприеме един договорен протекционизъм пред света, ще превърне своите хуманни норми в нов общ хоризонт за милиарди хора.
Но засега сякаш не ни притеснява тази фалшива френско-германска двойка, този претенциозен и контролиран от германския Християндемократически съюз кондоминиум, който унижава останалите 26 държави членки на ЕС и изолира французите от естествените им роднини, страните от юга. Не ни притеснява нагнетяването на страх от руснаците, които са наши партньори. Ако демокрацията е в опасност, това е повече заради финансовата тирания и бруталните методи на управление, защото именно те са тези, които изтезаваха Гърция и които станаха причина за преследване на опозиционери в Полша, Унгария и… Франция. Опасността срещу нашата демокрация не идва от Москва, а от Париж, с този президент, който от 17 седмици мачка свирепо протестите на „жълтите жилетки”. Що за урок по демокрация може да преподаде Макрон, щом висшата комисарка на Обединените нации за човешките права, Съветът на Европа и Европейският парламент изразяват своята загриженост от полицейското насилие във Франция?
А колко непоносимо е насилието и лицемерието на една Европа, окопала се като непристъпна крепост срещу бягащите от бедност и природна разруха хора, които се давят в Средиземноморието… Фактът, че Виктор Орбан одобрява призива на Макрон би трябвало да ни притеснява. На фона на тази бруталност остро не достигат незабавни политически действия срещу причините на принудителните изгнания: войните, климатичните промени, икономическия грабеж.
Всички тези нещастия произхождат от съдържанието на договорите на ЕС, които са подчинили икономическите политики на абсурдната догма на германския неолиберализъм, така тачен от правителството на Меркел. Необходимото условие за сътрудничество в Европа е да се излезе от тези договори. Европейските народи се нуждаят спешно от смяна на курса. Еманюел Макрон и Ангела Меркел въплъщават старите и разболяващи рецепти. Възраждането, от което се нуждае Европа, е възраждането на политическите права на нейните народи. Ако Франция може да помогне за нещо, то е именно в това – и то в качеството на партньор, а не на някой, който ще изнася уроци.
