В категории:Икономика

Норвежкият държавен фонд е прав да се откаже от петролните инвестиции

Няма особен смисъл да максимализираш печалбите, когато няма да има планета, на която да харчиш парите си

Wikimedia Commons

Марк Гилбърт, Bloomberg

Когато за пръв път предложи да се освободи от петролните си и газови инвестиции през ноември 2017 г., Норвежкият държавен фонд се аргументира с нуждата да понижи финансовите експозиции на страната към нефтохимическия сектор, а не с екологични съображения. Но обявеното миналата седмица решение на правителството частично да подкрепи тази стратегия със сигурност представлява голяма победа в битката срещу климатичните промени.

Активите на норвежкия фонд възлизат на около 1 трлн. долара, като 37 млрд. от тях са инвестирани в дялове в над 340 петролни и газови компании по цял свят. Решението на правителството означава, че фондът постепенно ще започне да се освобождава от дялове на стойност 7.5 млрд. долара в компании за проучване и добив на нефт и газ. Инвестициите в интегрирани компании, включително най-голямата петролна инвестиция на фонда в Royal Dutch Shell, засега няма да бъдат засегнати.

Този ход на Норвегия би трябвало да получи отзвук в дебатите за нуждата от мерки за справяне с климатичните промени. Решението на Осло подчертава рисковете, пред които страните производителки на енергийни ресурси вероятно ще се изравят в бъдеще, когато светът се насочи към по-чисти енергийни източници.

Около една пета от брутния вътрешен продукт на Норвегия идва от приходите от петролни и газови находища, собственост на държавата, както и от правителствения дял в Equinor, която в миналото бе известна като Statoil. Публикувано през декември изследване на норвежката Комисия по климатичните рискове изчислява, че постепенният отказ от изкопаеми горива в глобален мащаб би свел стойността на петролните и газови залежи на страната до едва 230 млрд. долара, спрямо над 1 трлн., ако сегашното статукво се запази.

Жалко е, че норвежкото правителство не прие изцяло предложението на фонда да се освободи от дяловете в петролни и газови компании. През миналия месец главният изпълнителен директор на Total Патрик Пуяне коментира пред Bloomberg, че компаниите, чийто бизнес включва освен добив и рафиниране, търговия и продажба на производни на петрола продукти, осигуряват буфери в случай на спад на цените на петрола, тъй като тези други операции подобряват маржовете си на печалба, когато цените на суровината са по-ниски. Този аргумент изглежда е повлиял на решението на норвежките власти.

Важно е да се отбележи, че с този си ход правителството поне частично отхвърли констатациите на специална комисия, според които забраната на фонда да купува енергийни акции няма да помогне особено за защитата на страната от спад на цените на петрола, като в същото време ще се отрази негативно на възвръщаемостта.

Аргументът за намаляването на потенциалните приходи на фонда обаче изглежда все по-архаичен. Има твърде малко смисъл да максимализираш възвръщаемостта, ако не е останала планета, на която да си харчиш парите. Инвестиционният свят започва бавно, но сигурно да преосмисля задълженията си за разпределяне на капитала и започва да отделя и място за запазване на планетата, а не само за собствените си счетоводни резултати.

Следващата стъпка за норвежкия фонд изглежда очевидна. Досега големите държавни инвестиционни фондове действаха твърде бавно при насочването на финансовите си ресурси, възлизащи на поне 8 трлн. долара, към проекти за възобновяеми енергийни източници. Според Програмата на ООН по околната среда едва 0.2% от техните общи активи са насочени в такава посока.

Най-големият държавен инвестиционен фонд в света би трябвало да поеме водеща роля в насочването на парите, които печели от бизнеси с изкопаеми горива, към инвестиции в зелени решения за енергийните нужди на света. И ако Норвегия тръгне в тази посока, другите ще я следват.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар