Износът на оръжие за Близкия Изток нараства драстично

Потоците на оръжие към Близкия Изток са се увеличили с 87% през последните пет години и вече представляват една трета от глобалната оръжейна търговия, показва доклад на Международния институт за изследване на мира в Стокхолм (SIPRI), публикувано в неделя.

Ежегодният доклад на организацията показва, че Саудитска Арабия се е превърнала най-големия вносител на оръжия за периода 2014-2018 г., като е увеличила покупките си със 192% за тези пет години. Египет, Алжир и Обединените арабски емирства също влизат в топ 10 на най-големите купувачи на оръжие. Във всички останали региони на света се наблюдава понижение на покупките на оръжие.

SIPRI измерва обемите на доставените оръжия, а не валутната стойност на сделките. Тъй като обемите на покупки от отделните държави варират, представянето на данните по петгодишни периоди осигурява по-стабилна картина на тенденциите. Петте най-големи износителя на оръжие за последния петгодишен период са Съединените щати, Русия, Франция, Германия и Китай. Заедно те отговарят за 75% от целия обем на оръжейния износ през 2014-2018 г.

Новият доклад показва, че Съединените щати и Европа изнасят самолети, бронирани машини и друго оборудване, което се използва в противоречиви войни като Йемен, коментира пред Middle East Eye изследователят от SIPRI Питер Веземан. “Оръжията от САЩ, Обединеното кралство и Франция се търсят много в страните от Персийския залив. Същевременно Русия, Франция и Германия са увеличили рязко продажбите на оръжие на Египет през последните пет години”, казва той.

По думите му този ръст на вноса в Близкия Изток се дължи частично на нуждата за подмяна на военното оборудване, унищожено в конфликтите в Йемен, Сирия, Ирак и Либия, както и от нарастващото политическо напрежение и регионалната надпревара във въоръжаването. Саудитска Арабия, ОАЕ и Израел се подготвят за потенциален конфликт с Иран. Същевременно напрежението между Саудитска Арабия и Катар също води до спешни и мащабни оръжейни поръчки.

През изминалите пет години Рияд е получил 94 бойни самолета, оборудвани с високоточни оръжия от САЩ и Великобритания. През следващите пет години се очаква да бъдат осъществени доставки на още 98 самолета, 83 танка и ПВО системи от САЩ, 737 бронирани машини от Канада, пет фрегати от Испания, както и украински балистични ракети с малък обсег на действие. Рияд купува и огромни количества леки оръжия по съветски образец от страни като България, които вероятно са предназначени за подкрепяните от саудитците групировки в Йемен и Сирия.

През 2014-2018 г. ОАЕ са получили ракетни ПВО системи, балистични ракети с малък обсег и около 1700 бронетранспортьора от САЩ, както и три корвети от Франция. Катар е увеличил вноса на оръжия с 225% в този период, като покупките включват германски танкове, френски изтребители и китайски балистични ракети. Предстои Катар да получи още 93 военни самолета от САЩ, Франция и Великобритания, както и четири фрегати от Италия.

Иран, който е подложен на оръжейно ембарго от страна на САЩ, отговаря за едва 0.9% от вноса на оръжия в Близкия Изток.

САЩ не само поддържат, но и затвърждават допълнително позицията си на най-голям продавач на оръжие в света. Износът на Вашингтон е нараснал с 29 на сто спрямо предходния петгодишен период 2009-2013 г., като делът на страната в глобалния оръжеен износ се е повишил от 30 на 36 процента. Разликата между тях и другите основни износители също се увеличава: оръжейният износ на САЩ е бил със 75% по-висок от този на Русия през 2014-2018 г. ,докато през 2009-2013 г. е бил само с 12 на сто по-голям. Над половината оръжеен износ на САЩ (52%) през 2014-2018 г. е бил насочен към клиенти в Близкия Изток.

Британските оръжейни продажби са нараснали с 5.9% спрямо предходните пет години. Общо 59% от британския износ е отишъл в Близкия Изток – основно бойни самолети за Саудитска Арабия и Оман.

Патрик Уилкън, специалист по контрола върху оръжията в Amnesty International, коментира пред MEE, че оръжейните продажби на страни в турболентния регион стават все по-противоречива тема за западната общественост. Той отбелязва, че в някои случаи продажбите могат да бъдат морално оправдани – например екипирането на иракската армия, след като много от оборудването ѝ бе загубено при мълниеносните офанзиви на Ислямска държава през 2014 г.

Уилкън обаче изтъква, че западните оръжия много по-често отиват в ръцете на нарушители на човешките права, и посочва като примери политическите репресии в Египет, окупацията на палестинските територии от Израел и предвожданата от саудитците война в Йемен.

Той осъжда лицемерието на западните правителства, които не следват собствените си правила и продължават да снабдяват авторитарни лидери, извършващи военни престъпления и нарушаващи правата на собствените си народи.

Според Уилкън мащабната оръжейна търговия подсилва проблема с екстремистките въоръжените групировки в региона. “В Йемен напълно неконтролируеми милиции биват въоръжавани и подкрепяни от ОАЕ и Саудитска Арабия, което осигурява основата за бъдеща нестабилност и нарушения на човешките права”, изтъква той.

Тези проблеми започват да имат ефект върху политическата сцена в някои западни столици. В САЩ и двете камари на Конгреса прокараха резолюции, настояващи Вашингтон да прекрати подкрепата за водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен – макар че основен катализатор за това развитие не бе ужасяващата хуманитарна катастрофа, а убийството на живеещия в САЩ саудитски журналист Джамал Хашоги. Не е ясно дали волята на Конгреса ще доведе до конкретни промени, тъй като президента Доналд Тръмп се зарича да наложи вето на решението.

Във Великобритания опозиционният лидер Джереми Корбин последователно призовава за забрана на износа на оръжие за Саудитска Арабия. През миналия месец парламентарна комисия излезе със заключение, че Обединеното Кралство “е на погрешната страна на закона” заради оръжейните сделки с Рияд.

През октомври Amnesty International публикува доклад за френски бронирани машини, използвани от египетските власти “за разпръскване на протести и смазване на недоволството” между 2012 и 2015 г.

Германия обаче е единствената държава, предприела реални мерки. През миналата седмица Белин удължи до края на март едностранното замразяване на оръжейните доставки за Саудитска Арабия заради войната в Йемен и убийството на Хашоги. Това обаче предизвика разрив с Великобритания и Франция, тъй като може да застраши и поръчки за общите им оръжейни проекти – включително поръчка на стойност 13.1 млрд. долара за 48 изтребителя Eurofighter Typhoon.

Докладът включва и други интересни констатации. През последните пет години Турция е увеличила износа си на бронирани машини, ракети и друго военно оборудване със 170 %, нареждайки се на 14-то място сред износителите на оръжия в световен мащаб и на второ в региона след Израел. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са сред водещите клиенти на турските оръжейни компании, въпреки напрежението между Анкара и Рияд заради блокадата на Катар и убийството на Хашоги, което бе извършено в Истанбул. Според Питер Веземан покупките на турски оръжия може би са опит на Рияд и Абу Даби да омекотят ефекта от дипломатическите противоречия върху двустранните отношения.

Друг интересен момент е ръста с 55% на вноса на оръжия от Алжир през последните пет години. Страната, която през последните седмици е обхваната от масови граждански протести, е купувала оръжия основно от Русия, Китай и Германия. Това е превърнало Алжир в петият най-голям вносител на оръжия в света, макар обемът на икономиката да е едва 168 млрд. долара. Според експертите от SIPRI алжирските власти, подкрепяни армията, увеличават покупките в името на военния престиж, за да противодействат на въоръжените групировки от съседна Либия, както и заради отколешното си съперничество с Мароко.