Пореден значим знак за засилването на евроскептичните и крайнодесни популисти на Стария континент дойде от миниатюрна 1,3-милионна Естония, където на 3 март се състояха парламентарни избори. Впечатляващ пробив на тях постигна радикално-националистическата Естонска консервативна народна партия (EKRE), която почти утрои депутатите си, вдигайки ги от 7 на 19, и така се превърна в трета политическа сила в 101-членния законодателен орган.
Възникнала през 2012 г. въз основа на обединението на две по-стари националистически групировки, EKRE е известна най-вече с острите си нападки спрямо Русия и рускоезичното население на балтийската република, а също и с настъпателните си усилия за реабилитация на естонски националисти, сътрудничели с нацистите по време на Втората световна война. Едновременно с това подлага на непрестанни атаки ролята на Червената армия и на СССР в историята. Русофобските послания са акцентът при редовните и зрелищни факелни шествия EKRE из Талин. Един от любимите им лозунги е например „Русия е раков тумор върху тялото на Естония”. Тези демонстрации се провеждат от години, но досега не влизаха във фокуса на западните медии.
Нещата се промениха, откакто в последно време към този свой характерен натюрел партията добави и агресивна анти-ЕС риторика, опълчвайки се срещу „диктата от Брюксел” по теми като квотите за мигранти и еднополовите бракове. „Естония за естонците” скандират вече наред с другото участниците във въпросните факелни шествия и доста европейски медии притеснено започнаха да съзират в това пронацистки уклони.
Оглавявана от бащата и сина Март и Мартин Хелме EKRE звучно надига глас в защита на естонския суверенитет и против „наднационалните институции“, като се заканва дори да предизвика референдум дали Естония да остане в ЕС или да излезе.
Антиимигрантският и антибрюкселският хъс на активистите на EKRE всъщност е продължение на съветофобията и русофобията им, но тази връзка леко убягва на западните наблюдатели, които се чудят откъде са се взели ей-така, изведнъж, сегашните изблици срещу политиката на ЕС. И то при положение, че по квотното разпределение на малката балтийска република са се паднали едва около 200 чужденци за интегриране. Бройката изглежда не е дори достигната, защото според „Евростат” през миналата година само 50 души – от Украйна, Египет и Бангладеш – са поискали естонско гражданство.
„Дойче веле” търси причини за антиимигрантските настроения отново във вечно виновното за всичко „съветско минало”. Хората се настройвали сега срещу чужденците, защото едно време се налагало да понасят преселници от други съветски републики, които им натрапвала Москва…
Руски медии като „Взгляд” обаче прокарват пряка връзка между отдавна нагнетяваната русофобия и бликналия открито расизъм на крайнодесните при току-що отминалите избори в Естония. Цитиран е естонският публицист и активист от руски произход Дмитрий Линтер, член на международното правозащитно движение „Свят без нацизъм”. Той припомня, че водещият предизборен лозунг на EKRE не случайно е бил „Не на „негрите” в Естония”.
Негативното послание в него е двояко и по-дълбокото от онова, което биха схванали в Европа. Трябва да се обърне внимание, че „негрите” неслучайно са в кавички и че всъщност не става дума за хора с африкански произход (въпреки че EKRE не харесва и тях). „Негр” в местния жаргон не само на Естония, но и на съседната Латвия, означава всъщност член на руската общност в съответната страна, който има статута на неин „негражданин”. Тази абсурдна формулировка, родила се още преди четвърт век, бе измислена за живеещи на територията на балтийските страни руснаци, които не са се явили или не са издържали специалните изпити по езика и историята на съответната република. А само след издържане на такива изпити може да се получи гражданство.
Важно е да е знае, че голяма част от тези руснаци живеят из земите край Балтийско море от много поколения наред, някои и от предсъветски времена, още от 17-ти век. В същото време изпитите по история, които трябва да държат, за да получат гражданство, са изградени върху съвременния прочит на миналото така, както го искат управляващите днес в балтийските страни. Тоест, ако бащата или дядото на един руснак е бил през Втората световна война боец на Червената армия, на него ще му се наложи да определя баща си или дядо си като „агресор” или „окупатор”, ако иска да издържи изпита за гражданство. Затруднение особено за по-възрастното население е и изпитът по езика.
Ето как една доста внушителна част от руското население в Естония и Латвия (и в двете републики то възлиза на една четвърт от всичките жители, докато в Литва е само 5%), се оказа обречено на въпросния странен статут на „неграждани”. Техните паспорти са сиви и те нямат право да участват в избори. Отрязана им е и възможността за държавна работа при такъв статут. Във всички официални институции и административни звена задължително се използва само езикът на съответната държава – и това допълнително създава затруднения за хората, ползващи само руски.
Отделен болезнен въпрос е темата за руските държавни училища. В Естония практически е постигнат консенсус между всички политически партии, включително и по-умерените, тези училища да бъдат окончателно закрити, като единственото, което още се обсъжда, е в какви срокове и под каква форма да се осъществи това. Официално признато образование ще е онова, което се води на естонски. А руски частни училища ще може да открива самата руска общност, но като се погрижи и за издръжката им.
Именно тази практически вече обща за всички естонски партии тенденция се отчита сега в руските медии като определяща и за факта, че в сегашните избори в страната голяма част от руснаците, разполагащи все пак с гражданство и с право на глас, изобщо не са гласували. Почувствали са се предадени и от онези партии, които досега имаха по-умерена политика по темата. Без руския вот тези политически сили бяха изпреварени от по-националистическите. Оттам дойде и така впечатляващият сега импулс за радикалната EKRE.
Най-пострадала от въздържането на руснаците от гласуване се оказа управлявалата досега либерална Центристка партия, която обикновено получаваше по-голям дял от техните гласове. Смяташе се, че тя води по-балансирана политика по руския въпрос, че поддържа оставането на руските училища, че е за нормални отношения с Русия. Само че в последно време и тя промени позицията си относно училищата с нюанси само в детайлите като това дали по-бърз или по-постепенен да е процесът по закриването им. И това е отблъснало от нея обичайните ѝ поддръжници сред руснаците с право на глас, които просто не са отишли до изборните бюра. В същото време по-настъпателните формации с по-твърда политика са успели да привлекат на своя страна по-крайните сектори в Центрисктата партия. При преразпределението на гласовете тя де факто не е загубила особено много от досегашните си позиции – сега получава 26 депутати вместо досегашните 27. Но се класира втора по резултат и реално ще загуби управлението.
Първа става дясно-либералната Партия на реформите, която взима 34 депутати. Тя е за доста по-решителни действия по руската тема. Специално по закриването на руските училища смята да действа бързо и енергично. Русофобският профил на тази формация е подчертано изразен. Още през 2007-ма тя нашумя като инициаторка на разразилата се тогава криза с „Бронзовия войник”. Става дума за пренасянето на паметник костница на загинали във Втората световна война бойци на Червената армия от центъра на столицата Талин в гробищен парк. Случаят бе много болезнено възприет тогава от естонското руско население и от Русия.
Има още две интересни теми, по които Партията на реформите се различава от надвитата Центристка партия. „Реформистите” искат връщане към плоския данък и сваляне на акциза на алкохола, докато „центристите” държат на прогресивния данък и на високия акциз.
Още по-интересното е, че и двете партии всъщност са от едно и също европейско политическо семейство – либералите. Лидерката на излязлата сега начело Партия на реформите Кая Калас доскоро беше евродепутатка. Покрай зародилите се тревоги в Брюксел, че станалата трета националистическа партия EKRE е в състояние да изкуши като евентуален правителствен партньор Партията на реформите, Кая Калас увери в редица свои изявления, че няма да се обръща към EKRE за сформиране на новия кабинет.
Засега тя отхвърля и евентуална „широка коалиция” с Центристката партия, за каквато пък доста усилено лобират от европейската столица. Очевидно обаче вътрешнополитическите съперничества трудно ще допуснат съюзяване в Естония между „реформисти” и „центристи”, колкото и желано да е това от влиятелни брюкселски фактори. Сред тях, впрочем, е и шефът на европейските либерали Ги Верхофстат, който буквално тези дни в интервю за испанския в. „Ел Паис” уверяваше колко необходимо е „за спасяването на Европа” преди евроизборите в един общ съюз да се обединят и социалисти, и християндемократи, и либерали. Според него само такова обединение можело да противостои на евроскептичните десни популисти.
Не е ясно как ще се развие на европейско ниво тази идея на Верхофстат, която усърдно се прокарва и от други политици. Но в Естония засега парадоксът е, че макар и да са от едно политическо семейство, „реформисти” и „центристи” не могат да се понасят взаимно и няма как да родят общо правителство. Затова пък Кая Калас изглежда е склонна да сглоби кабинет с друга, по-малка консервативна и националистическа партия, наречена Isamaa („Отечество”), и със социалдемократите. Последните са със своеобразна генеалогия, защото в един етап от трансформациите на партията им в нея се влива и сериозно десноцентристко течение, така че няма да е чудно сега да влязат в съюз с деснолибералните „реформисти”.
Каквато и правителствена комбинация да се получи обаче, факторът на заелата трето място по изборни резултати и плашеща сега Брюксел EKRE ще оказва своето осезаемо влияние върху климата в естонското общество, а и в Европа. Въпросът е обаче как ще се разчете на европейски терен казусът с EKRE. Дали най-после ще се прозре колко опасно е снизхождението от Запад към пронацистки уклони, когато те вземат на мушка руснаци и Русия? Следващата им мишена може да е самият Запад и устоите на съвременния правов ред и демокрация. Пусната веднъж, подобна зараза става убийствена за всички.
About The Author
