Волфганг Мюнхау, Financial Times
Бившият министър-председател на Италия Матео Ренци се готви да сформира собствено центристко политическо движение по подобие на La République en Marche на Еманюел Макрон във Франция. Във Великобритания също има вълнения около нова центристка група в парламента, макар и по различни причини. Проевропейските либерали определено няма да се дадат без бой.
Но за много от тях шансовете не изглеждат особено добри. Има си причина либералната демокрация да е в упадък. Либералните режими се доказаха като неспособни да решат проблемите, произлезли директно от либерални политики като намаляване на данъци, фискална консолидация и дерегулация; постоянната финансова нестабилност и икономическите последствия от нея; нарастващата несигурност сред хората с по-ниски доходи, влошавана допълнително от технологичните промени и имиграционните политики; провалът на координацията на политиките, като например мерките срещу глобалното избягване на данъци.
Когато удари финансовата криза, правителствата от континентална Европа не поеха пълен контрол над банковите си системи, не предприеха достатъчно тежки мерки по отношение на бонусите за топ мениджърите и не наложиха такси върху финансовите транзакции. Те не повишиха корпоративните и подоходни данъци, за да балансират съкращенията на разходите в обществения сектор. Не затегнаха и имиграционните си политики.
Обичайните икономически статистики не улавят как животът на хората с по-ниски доходи се е променил през последните две десетилетия. Стагнацията на реалните разполагаеми доходи има значение, също както имат значение повишената несигурност на работните места и ограниченият достъп до кредити и ипотеки.
Очаквам натискът срещу либерализма да идва на етапи. В момента се намираме в първия етап – тръмпистката антиимигрантска фаза. Имиграцията носи нетни икономически ползи, особено в дългосрочен план. Но от нея има и губещи – както реални, така и въображаеми. Решението на канцлера Ангела Меркел да отвори границите на Германия за един милион бежанци през 2015 г. бе оправдано от морална гледна точка, и съм сигурен, че ще донесе дългосрочни ползи. Но това се превърна в криза, защото тя не подготви страната си политически.
Еврото също бе конструкция на добрите времена за либерализма. След като удари кризата, политиците положиха минимално нужните усилия за неговото спасяване, но се провалиха в решаването на основните проблеми, намиращи израз днес в дисбаланси, които не се саморегулират. Без нито един сигурен актив и истински банков съюз, еврозоната ще остане склонна към финансови кризи.
Либералната демокрация бе успешна в разбиването на търговските бариери, защитата на човешките права и развиването на отворени общества. Но неспособността да се управляват социалните и икономически последствия от тези политики направиха нестабилността присъща за либералните режими.
Засега десницата процъфтява благодарение на антиимигрантските настроения. Но възходът ѝ е самоограничаващ се по две причини. Първо, десните политики не успяват дори по собствените си тесни критерии. Стена по границата с Мексико няма да ограничи имигрантските потоци в САЩ повече, отколкото ренационализацията на имиграционните политики ще успее да го направи в Европа. И второ – подозирам, че имиграцията скоро ще бъде задмината от други проблеми – като например ефектът от изкуствения интелект върху благосъстоянието на средната класа, нарастващите нива на бедност и икономическите размествания, произтичащи от климатичните промени.
Това е политическа обстановка, която благоприятства радикалното ляво повече от радикалното дясно. Десницата не е заинтересована от бедността и нейните партии са пълни с отрицатели на климатичните промени. Някои от десните популисти може и да използват езика на работническите класи, но левицата е по-вероятно да направи нещо за тях.
Ударната политика на левицата ще е 70-процентната пределна данъчна ставка, предложена от новото лице в конгреса на САЩ Александрия Окасио-Кортес. Не числото е важно в случая, а решимостта да се преобърне 30-годишната тенденция към все по-ниско облагане на високите доходи и печалби. Такава политика със сигурност ще доведе и до “косвени щети”. Но от гледната точка на радикалното ляво, тези косвени щети са обещание, а не заплаха.
Ами радикалният център? Господин Макрон демонстрира, че масовият либерализъм може да бъде успешна изборна стратегия. Но за победата му през 2017 г. спомогнаха фактори, които са специфични за френската избирателна система. Освен това е твърде рано да се отсъди дали реалните му политики ще осигурят това, което избирателите му искаха. Италия също е кандидат за революция в стил Макрон, но това само по себе си няма да разреши дълбоките проблеми на страната.
Икономическото и социално въздействие на либералните политики варира в различните страни. Засега Германия успява да избегне спиралата на пропадането поради уникалната си позиция в еврозоната и сравнително силната си индустриална база. Но само изчакайте, докато непреодолимата сила на електрическия самоуправляващ се автомобил се сблъска с непоклатимия обект – дизеловите шофьори.
Навлизаме в ера, която благоприятства радикализма за сметка на умереността и лявото за сметка на дясното. Това няма да бъде ерата на Доналд Тръмп.