При световно население от 7,7 милиарда души способностите на планетата за възпроизводство на природните ресурси на практика са изчерпани; ръстът на населението е коренът на проблема, той се превръща и в ключов въпрос за мира; свръхпотреблението и замърсяването са отишли твърде далеч; налице е очевиден конфликт между растежа на икономиката и опазването на околната среда.
Това са някои от основните изводи в Юбилейния доклад на Римския клуб „Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата“, който бе представен в София от почетния му президент Ернс Улрих фон Вайцзекер. Световноизвестният изследовател, който е и политик от Германската социалдемократическа партия, е съавтор на доклада заедно с шведския християндемократ Андерс Вийкман – съпредседател на Римския клуб и бивш директор в Програмата за развитие на ООН. За написването му двамата са работили в сътрудничество с повече от 30 членове на аналитичния център. През годините Ернс фон Вайцзекер е водещ автор и на още няколко доклада на клуба, сред които „Границите на растежа“ и „Границите на приватизацията“.
Една от най-неблагоприятните му прогнози е, че продължаващото повишаване на нивото на световния океан вследствие от климатичните промени може да засегне огромни крайбрежни мегаполиси и да доведе до 1 милиард климатични бежанци. „Всички видяхме до каква криза доведе в Европа идването на 1 милион бежанци“, заяви лекторът.
В преведения вече и на български език труд се апелира за баланс между хората и природата, между краткосрочното и дългосрочното, между публичните и частните интереси, призовава се за ново Просвещение, което да не експлоатира, а да използва мъдро планетата. Ернс фон Вайцзекер обаче призна, че азиатският начин на мислене може би е по-близо до тези баланси, отколкото европейският.
Според членовете на Римския клуб, човешкият отпечатък върху планетата се увеличава бързо и, ако не се промени, в крайна сметка ще доведе до колапс на глобалната икономика. Освен климатичната, сред основните заплахи за устойчивото развитие на планетата е и икономическата – финансовият капитализъм, либерализацията на капиталовия поток, екстремната икономика на свободния пазар, безконтролните транснационални корпорации, ламтежът за печалби без оглед на обществената им вреда, приоритетът на търговията над социалната справедливост и околната среда, потъпкването на националните суверенитети и правила.
Като един от примерите за превеса на търговските интереси над екологичните Ернс фон Вайцзекер посочи Чикагско споразумение от 1944 г., което освобождава авиационното гориво от данъци в глобален мащаб. По този начин той отговори на въпрос от залата защо страна като България вече внася и чесън от Китай. „Това е лудост!“, коментира лекторът и призова за спиране на косвеното субсидиране на транспорта. Евродепутатът Георги Пирински пък посочи друг пример, в който корпоративни и геополитически интереси ще надделеят над екологичните съображения – задаващият се внос на втечнен газ в Европа чрез транспортирането му с кораби от САЩ.
Римският клуб счита, че измерването на успеха по растежа на БВП се оказва неадекватен метод, който прикрива нарастването на неравенството вътре в обществата между богати и бедни. На тази тема се спря и българския икономист Димитър Събев при представянето на доклада и последвалата дискусия, организирана от фондация „Фридрих Еберт“. Според него, 50% от ръста на БВП в България през 2015-2018 г. се дължи на кредитиране, тоест – днес се харчат пари, които трябва да се връщат утре. Освен това, растежът се обезсмисля от растящото неравенство в страната. Събев показа данни, според които богатите българи усвояват по-голям дял от националния доход, в сравнение с богатите европейци, докато българите с по-ниски доходи са по-бедни от бедните европейци. Нарастването на БВП на България е изключително неравномерно разпределено и върху територията на страната и по-скоро трябва да се говори за „острови на растежа“, заяви Събев като посочи, че на 12-тата година от влизането на България в ЕС шест области с население от 800 хил. души са по-бедни, отколкото са били през 2007 г. „Крайно време е ръстът на БВП да бъде изоставен като национална цел“, смята икономистът, според когото този показател трябва да се замени с други индикатори за по-устойчиво развитие.
Изследователите предлагат възможни решения за глобалната екологична и социална криза, както и преразглеждане на начина, по който правителствата, бизнесът, финансовите системи, иноваторите и домакинствата взаимодействат с планетата. Сред предложените мерки са бюджетен подход към климатичните проблеми, включващ компенсации за развиващите се страни, които са зависими от въглищни електроцентрали; намаляване на данъците върху труда; въвеждане на глобалния данък „Тобин“ върху финансовите транзакции; набор от политики, които ограничават самоцелното консуматорство и др. Водещият на дискусията Борислав Сандов посочи, че 2030 г. е последната, в която може да се постигне обрат, за да се предотврати колапс на глобалните екосистеми.
Трябва да се разговаря с развиващите се страни за политики към намаляване на раждаемостта, категоричен бе Ернс фон Вайцзекер. Той даде за пример африкански държави с демографски бум, в които родителите искат много деца с надеждата повече от тях да оцелеят и да се грижат за тях на старини. В крайна сметка ефектът върху качеството на живот е обратен. Германският изследовател и политик обаче призна, че подобни мерки и преговори нямат шанс, ако в развиващите се страни не бъдат въведени модерни социални системи с помощта на развития Север. „Защото в крайна сметка гаранцията, че ще има кой да се погрижи за теб на старини не е броят на децата ти, а наличието на добра пенсионно-осигурителна система“, заключи почетният председател на Римския клуб.
В софийската си лекция Ернс фон Вайцзекер апелира към левицата да не допуска дългогодишата ѝ критика към глобализацията да ѝ бъде отмъкната под носа от крайната десница, която идвайки на власт прави тъкмо обратното на това, което оспорва.
About The Author
