Един френски посланик ми сподели наблюдението си, че администрацията на Тръмп постигнала необикновен подвиг като е превърнала германците в голисти.
Някога най-отдаденият член на Атлантическия съюз, днес оскърбена Германия се наежва, флиртува с Русия и загатва за стратегическата независимост в стила на Де Гол.
Доналд Тръмп успя да вбеси Ангела Меркел. Опознах я още докато работех в Берлин преди две десетилетия и никога не я бях виждал толкова вдъхновена, колкото при речта ѝ на Мюнхенската конференция по сигурността. Оковите бяха пречупени. Тя вече не се свени да размаха голистки пръст на Вашингтон.
С просветващ в очите ѝ присмех, тя попита дали изтеглянето на американските войски от Сирия наистина е най-добрият начин да бъде конфронтиран Иран, дали за сдържането на Иран наистина е от полза захвърлянето на “единственото съществуващо споразумение” – подкрепяната от Европа ядрена сделка, която е изоставена от Тръмп – и как така германските автомобили се оказват риск за националната сигурност на САЩ, както твърди търговското министерство на Тръмп, след като най-големият завод на BMW е в Южна Каролина.
“Да работиш сам за себе си няма смисъл в свят, който изисква многостранни решения. В стратегически план Европа не може да има интерес в скъсването на отношенията ни с Русия”, заяви Меркел, макар да изрази и възмущението си от “нарушаването на международното право” при анексирането на Крим. Някои социологически проучвания показват, че повече германци имат доверие на Русия на Путин, отколкото на Съединените щати на Тръмп.
Тръмп не присъстваще директно в речта ѝ, но в залата бе налице много от тръмпистката хореография. Иванка Тръмп седеше точно под подиума. Когато присъстващите в унисон станаха на крака, за да ръкопляскат на Меркел, дъщерята на президента остана седнала. Тя обаче стана, за да приветства с целувка по бузата вицепрезидента Майк Пенс, който излезе да говори след германския канцлер.
Пенс веднага тръгна в атака. Той поднесе на публиката необичайно упражнение по пренебрежение, арогантност и мелодраматичност, както и раболепие към президента Тръмп, чието име сякаш изникваше във всяко второ изречение като някакъв извор на божествена мъдрост. Пенс демонстрира арогантност към европейците, които бяха поучавани като васали да скъсат многостранното ядрено споразумение с Иран, което през резолюция на Обединените нации е залегнало в международното законодателство. Посещението му в Аушвиц миналата седмица пък бе блудкаво използвано от него, за да се съобщи на европейците, че ако не се подчиняват на американските заповеди, това де факто ги прави антисемити.
Цялостният ефект бе нереално странен и обиден. Това трябва да служи и за предупреждение към демократите в САЩ, които си мечтаят за импийчмънт на Тръмп, да внимават какво си пожелават. Нанси Пелоси, лидер на демократите в Камарата на представителите, седеше на първия ред с каменна усмивка. Пенс отчете присъствието ѝ, но едва-едва.
Голямото послание в речта на вицепрезидента – “Дошло е време нашите европейски партньори да се изтеглят от иранската ядрена сделка”, бе посрещнато враждебно. Изявлението му не завърши с фанфарите, каквито той очакваше – само Иванка и съпругът ѝ Джаред Кушнер скочиха на крака на фона на почти пълна тишина в залата. Пенс имаше само двама фенове на конференцията. Той не остана да отговаря на въпроси, за разлика от Меркел и руския външен министър Сергей Лавров.
Конференцията по сигурността в Мюнхен се движи срещу течението. Причината за съществуването ѝ е трансатлантическото сътрудничество, макар че има и някои добавки като присъствието на Китай. Усещането за враждебност към вицепрезидента на САЩ в този храм на западното единство може да служи за измерител колко ефективно Тръмп е успял да изпочупи старите съюзи с Европа – изоставяйки споделени стратегии (Иран, климатичните промени, търговията, израело-палестинския въпрос и др.), и превръщайки в подигравка споделените ценности чрез слабостта си към автократи. Думи като “диалог” и “сътрудничество” не са част от концепцията на Тръмп за съюзи – и поради това тези съюзи ерозират.
Европейците са намират точно там, където ги искат Лавров и Русия – жадуващи за изграждане на “споделен европейски дом” от Лисабон до Владивосток, изключвайки НАТО. Те се чудят какво да правят сега, когато “лидерът на свободния свят” е дезертирал, и мислят усилено как да подсилят европейската сигурност (след като САЩ излязоха от Договора за ядрените ракети със среден обсег, посочвайки нарушенията от страна на Русия, но без да обсъждат това с европейските си съюзници). И заключението им е, че каквото и да стане, Америка няма да се завърне в същата форма.
Addressing U.S. allies at the Munich Security Conference, Mike Pence is met with silence as he tells the audience: „I bring greetings from the 45th president of the United States of America, President Donald Trump.“ pic.twitter.com/yr7SNVhCVf
— Axios (@axios) February 16, 2019
Налице е стратегически вакуум. А такъв вакуум е опасен. Янг Джиечи, представител на китайското Политбюро на конференцията, възхвалява предимствата на многостранността, сътрудничеството, координацията и върховенството на закона, докато казва на американците да не поучават толкова другите.
Това може би щеше да утеши европейците, ако той не се бе заел да величае и спазването на човешките права в Китай, и начина, по който етническите групи в Китай работят заедно в „красива хармония“ (уйгурите сигурно имат да кажат нещо по въпроса).
Този нов китайски свят не е онова, което европейците искат да прегърнат. Светът на Лавровия цинизъм също не е привлекателен, нито пък диктатът на Тръмп. Не се намираме отново в 1945 г., но е назрял момент, в който Европа трябва да се заяви отново в името на ценностите, за които знае, че не са абстрактни, а представляват гарант за човешкото достойнство и свободи.
About The Author
