Негласната, но все по-здрава управленска коалиция между ГЕРБ и ДПС, гласува заедно промени в изборните правила, които на практика обезсмислят мажоритарния елемент – т.нар. преференции – на парламентарни, европейски и местни избори. Това се случи на 13-тия час от днешните дебати по поправките в Изборния кодекс, които започнаха в 09:00 часа сутринта и продължават след 22:00 часа вечерта.
Ключовото гласуване мина с 99 гласа „за“ и 58 „против“. 69 депутати от ГЕРБ и 23 от ДПС подкрепиха решението, както и 7 от „Обединени патриоти“.
Въпреки че не са записвали подобна идея нито в предизборната си програма, нито в коалиционното си споразумение с „Обединени патриоти“, мандатоносителите от ГЕРБ приеха законопроекта на ДПС, който превръща преференциалното гласуване в безсмислено.
Депутатите от НФСБ, които са част от „Обединени патриоти“, също подкрепиха поправката ДПС срещу преференциите, по този начин влизайки в напълно прозрачна коалиция с уж „най-големия си враг“. „Атака“ пък не присъства в зала, като по този начин също спомогна решението да мине. Девет души от групата на „патриотите“ все пак гласуваха „против“ – като още вчера стана ясно, че така ще процедират депутатите от ВМРО. „Против“ бяха и четири души от „Воля“.
На промените се противопоставиха 45 депутати от БСП, голяма част от които взеха активно участие и в дебатите преди гласуването, за разлика от тези на ГЕРБ. Общо народните представители от БСП обаче са 79, което означава, че почти половината от тях не бяха в зала за гласуването.
Единственият шанс поправките да не влязат в сила в момента е президентът Румен Радев да наложи вето, а депутатите да променят мнението си под обществен натиск. Досега това успя да се случи само веднъж – при случая с т.нар. „поправка Домусчиев“, която щеше да спести на бизнесмена близо 60 млн. лева. Президентът вече коментира, че „с изборните промени управляващите се стремят към служебна победа“, което подсказва, че вето е силно вероятно.
Това е пореден случай, в който ДПС и ГЕРБ взимат заедно ключови решения за развитието на страната и основните закони в нея. Последното такова беше решението за закупуване на самолети F-16, а също така отхвърлянето на ветото на президента върху поправките, уреждащи т.нар. „тайни арести“. Благодарение на ДПС бяха отхвърлени и няколко други опити на Румен Радев да спре даден закон.
От години, в това число и в този парламент, ДПС също така брани със зъби и нокти и помага на ГЕРБ да запази сегашната данъчна система – т.нар. плосък данък без необлагаем минимум, който оцелява именно благодарение на интересите на Движението и успешните бизнесмени, които присъстват в редиците му и логично бранят изгодния за тях и ощетяващ мнозинството данъчен модел.
Споровете по този въпрос бяха съсредоточени почти изцяло между ДПС и БСП. От Движението настояват, че преференциите способстват за повече корпоративен вот, но от БСП категорично отхвърлят това твърдение. Антон Кутев от БСП даде пример с „един корпоративен депутат, когото всички познават“ и припомни, че той – „онзи, който е тук, но го няма“ – не е избран преференциално.
Изказвания в защита на преференциите направиха Александър Симов, Явор Божанков, Кристиан Вигенин, Крум Зарков, Стоян Мирчев, Пенчо Милков, Валери Жаблянов и други. За ДПС острие по темата беше Йордан Цонев.
Комично-абсурден пример защо подкрепя обезсмислянето на преференциите даде избраният преференциално Спас Гърневски. След обичайния антикомунистически патос Гърневски опита да обясни, че преференциите не са толкова важни, защото „когато една демократична партия избира с преференции, те не гласуват само за тебе, а и за това в коя листа си сложен“. „Ако аз стана кандидат във вашата партия, няма кой да гласува за мен“, даде нелеп пример Гърневски.
Коалицията ГЕРБ-ДПС не се трогна и от два скромни протеста, които бяха организирани през деня пред парламента – около 09:00 и около 18:00 часа.
По информация на „Барикада“ за приемане на поправките е настоявал лично лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Как се случва обезсмислянето?
Поправките на ДПС, които по същество обезсмислят преференциалното гласуване, бяха внесени на ръба на закона. Те се появиха между първо и второ четене на друг законопроект за промени в Изборния кодекс, въпреки че правилникът на парламента гласи, че по тази бърза процедура могат да се вкарват само поправки, които не противоречат на смисъла на приетите на първо четене. Макар да нямат нищо общо с тях обаче, поправките на хората на Мустафа Карадайъ не само бяха допуснати за разглеждане, но и приети с гласовете на депутатите на Бойко Борисов.
Преференциалното гласуване беше въведено в изборното законодателство преди около половин десетилетие и често обърква доста сметки на партийни централи заради възможността листите да бъдат размествани. ДПС, което от години води борба с преференциите и дори изключва от групата си депутати, които случайно влязат с тяхна помощ, предложи преференциите за отделните кандидати да са валидни, само ако гласовете, получени преференциално за отделен кандидат, са не по-малко от районната или националната избирателна квота.
Поправката важи за всички видове избори – европейски, парламентарни и местни и по същество предвижда, че за да успее някой кандидат от листата на по-задна позиция да измести друг чрез преференциален вот, той трябва да получи огромно и почти недостижимо количество преференции. Например, за европейски избори кандидат от задните позиции на листата трябва да събере толкова преференции, които са необходими са вкарването на един евродепутат – в момента около 130 000 гласа.
Справка с резултатите от последните европейски избори през 2014 г. показва, че дори Томислав Дончев – водачът на ГЕРБ, които печелят изборите с голяма преднина, има малко над 100 000 получени преференции. Момчил Неков – №15 в бюлетината на БСП, явила се на вота под същия номер (оттам и „феноменът 15/15“), пък има получени едва 34 000 преференции.
По отношение на парламентарните избори промяната означава, че за да размести листата преференциално, даден кандидат, например в София, трябва да събере около 10 000 преференции. За сравнение, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов единствен събира такъв голям брой преференции, но той е водач и няма кого да изпревари. Най-много преференции след него в листата на ГЕРБ в същия район в София има №11, който съответства на номера на ГЕРБ в бюлетината – около 5000 преференции. Името на този човек на последните избори е Христо Гаджев и той успява да стане втори след Борисов, влизайки в парламента. При новата схема, наложена от ДПС, Гаджев не би имал шанс.
Друг пример е от Благоевград, където петият в листата на ГЕРБ Александър Манолев успява да стане втори (водачът Цветан Цветанов е допълнително защитен, както и всички водачи във всички листи, тъй като гласът на непосочилите преференции автоматично се приписва на водача), получавайки 6700 преференции. 22-рият в листата – скандалният футболен рефер Стефан Апостолов – събира 6600 и успява да стане трети. Шестият Георги Динев пък става четвърти като събира 5500 преференции. Нито един от тях нямаше да може да размести листата, ако в сила бяха правилата, гласувани днес, тъй като щяха да се нуждаят от поне 12 000 преференции или двойно повече от получените тогава.
В обобщение, ако досега защитен от изместване до голяма степен беше само водачът на листата, с днешното си гласуване депутатите изобщо правят безсмислено съществуването на преференции (макар и без да ги отменят формално) като защитават и всички останали кандидати, спуснати в ред според партийната повеля. Това ще се отрази тежко и на извънпарламентарни по-малки коалиции, които разчитаха на преференциите, за да подкрепят кандидата на своята партия в общата коалиционна листа. При сега гласуваната схема например, шанс да излъчи евродепутат от потенциална листа на „Демократична България“ ще има само партията, чийто кандидат е водачът на листата (поне ако се доверим на социологическите прогнози, че тази формация има шанс само за един евродепутат).
Скандали, дебати и други промени в Изборния кодекс
Дебатите и окончателното гласуване на промените в Изборния кодекс започнаха още в 09:00 сутринта с големи скандали и продължават над половин денонощие. Това от своя страна се случи часове, след като предната вечер комисията по правни въпроси заседава до след полунощ и шокира обществото най-вече с поправките, касаещи преференциите.
Поради тази причина още в самото начало от БСП заявиха, че парламентът ще гласува текстове, които са оформени в законодателен вид преди минути и мнозинството дори не ги познават в детайли.
„Предлага ни се да гласуваме на тъмно. Гласувате по инерция неща, които не познавате. Дори ние, които участвахме в правната комисия до посред нощите, не знаем какво пише в доклада, тъй като много от текстовете бяха взети „по принцип“ и за допълнителна обработка. Предложенията нямат елементарна оценка от експерти. Многократно сме критикували начина на работа на Народното събрание, на правната комисия и изобщо начина, по който се взимат решения. Но това, което се случи снощи и се случи днес, минава извън всякакви граници“, коментира Крум Зарков от БСП, според когото е учудващо, че този парламент има дори „цели“ 8% рейтинг. Той припомни, че адвокати са написали писмо до парламента, че „не са учили това право, което парламентът въвежда“, а председателят на консултативния съвет към председателя на парламента е поискал разпускането на този орган. „Какво повече трябва да се случи, за да се събудим?“, попита Зарков.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обвини опозицията, че залага на „истеричен патос“ и говори неистини. „В това 10-часово заседание опозицията не беше прекъсната, не беше осуетена по никакъв начин възможността ѝ да изразява становище. Не сме мерили времето на изказванията, както е по правилник, защото беше важно да чуем гласовете на всички. Колегата Зарков за пореден път опитва да манипулира вашето мнение“, настоя той. На репликата на Зарков, че хората вече се организират за протести срещу среднощните решения, Кирилов отвърна: „Има 5 човека ваши симпатизанти отвън, които горещо разкъсват ризи за… те не знаят какво, колегите не са им казали за какво точно“. Според него една от протестиралите четири правни кантори е „свързана с БСП“.
„Това, което се случи снощи, беше шамар в лицето на българския народ и тежък удар по демократичния процес“, заяви депутатът от БСП Явор Божанков. Той обвини управляващите, че в 12 посред нощ на коляно и полузаспали са взимали важни решения. „Така се пишат закони, така се отнемат права – в 12 посред нощ пред затворените очи на българския народ“, обобщи той метода, на който според опозицията залагат ГЕРБ и партньорите им в управлението.
„Ритуално заклахте преференцилния вот“, добави той и се обърна към групата на „Обединени патриоти“, които според него вече не са патриоти, а предатели. Депутатът от ВМРО Юлиян Ангелов отвърна, че не цялата групата на „патриотите“ е гласувала срещу префернциите, но от БСП контрираха, че името на коалицията им е „обединени“, а не „разединени“ и в историята ще остане, че гласуването е минало с гласовете на депутати от „Обединени патриоти“. „Не може да остане вечно скрито за вашите избиратели. Те ще разберат в каква колаборация сте с ДПС“, посочи Божанков.
Божанков използва обръщението „шайка“ по адрес ГЕРБ, дадено на Борисов и партията му от бившия депутат от същата тази партия Антон Тодоров. Това обаче много ядоса Вежди Рашидов, който се обърна към младия си колега от БСП: „Абе, младеж, комсомолец! Не си ли много малък да ни викаш шайка, бе. На кое си ми ти, че ще ми викаш шайка? Млъкни, много викаш. Не ми заеквай! Колеги, в този парламент на мен шайка на тези години не могат да ми викат! От къде на къде – аз стоя и ви гледам – вчерашно момченце – ще ми вика шайка?“.
Всички тези скандали бяха още по заглавието на законопроекта, което според Таско Ерменков също трябвало да бъде променено. Чрез изборния кодекс трябвало да се осигурява „свободното изразяване на волята на избирателя“, но поправките правели точно обратното. Поради това Ерменков предложи заглавието да стане Закон за изпразване на изборния кодекс от неговата цел. „Темида е с превръзка на очите и не я превръщайте в леко момиче по бельо. Отнасяте се към закона, с извинение, като към проститутка, която трябва да ви обслужва така, както ви е удобно“, цветущо обобщи мнението си за законодателния процес Ерменков.
Измежду скандалите бяха отхвърлени предложения на ДПС – за отпадане на т.нар. уседналост на европейските и местните избори, както и за отваряне на повече секции в чужбина. Според Движението именно чрез тези две мерки се отнемат права на български граждани.
Не се прие и идеята на ГЕРБ да бъде отменена забраната за обявяване на данни от социологически проучвания в изборния ден.
Прието беше предложение на управляващите, според което върнати от Върховния административен съд актове на Централната избирателна комисия ще се приемат отново с обикновено мнозинство от поне половината членове на комисията, вместо досега изискуемите две трети от гласовете на членовете.
Прие се също така промяна в номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в интегралната бюлетина, както и номерата на отделните кандидати. Номерата на партиите ще бъдат до 100, а кандидатите ще започват от 101 нагоре. „Обединени патриоти“ настояваха за отпадане на номерата изцяло, но ДПС беше против. В крайна сметка именно ДПС подкрепи ГЕРБ за варианта с номера до и над 100. Ситуацията да остане както до момента настояваха от БСП.
About The Author
