От средата на ноември движението на “жълтите жилетки” се разпростира в цяла Франция. Всяка събота протестиращи от цялата страна настояват за по-справедливи данъци, преразпределение на богатството и повече пряка демокрация. Според социологическите проучвания движението е подкрепяно от по-голямата част от населението.
Досега отговорът на правителството се свежда до репресии. Над 1700 души са ранени, от тях над 80 сериозно, потвърдени са десет смъртни случая (постоянно обновяван списък може да се намери тук). Фаталните инциденти се дължат основно на разгневени шофьори, прегазили блокиращи пътищата протестиращи. Един от случаите обаче бе причинен от използване на полицейски оръжия: осемдесетгодишна жена бе ударена с газова граната в лицето, докато затваря прозорците на апартамента си.
Към 8 януари бяха арестувани 5339 души, от които 1234 са били освободени без по-нататъшни наказателни действия. По официални данни, при следващия протест (12 януари) бяха разположени осемдесет хиляди полицаи срещу петдесет хиляди протестиращи.
Демонстрациите също така бяха белязани от многобройни случаи на преднамерено насилие срещу протестиращи. Тези нарушения не се дължат просто на отделни “агресивни” полицаи, а са част от цялостната стратегия за “поддържане на реда” на фона на протестите. Всичко това се превръща в демонстрация на това как монархистичната президентска институция легитимира инструментите на репресиите.
Стратегия на насилие
Част от насилието идва от страна на протестиращите. Но случаите на полицейско насилие са толкова много, че Amnesty international излезе с изявление за тревожната ситуация, при която “полицията използва гумени куршуми, шокови и газови гранати срещу до голяма степен мирни демонстранти, които не заплашват обществения ред… като има многобройни случаи на прекомерна сила от страна на полицията”.
Въпреки призивите от правозащитници да ограничи използването на насилие, френското правителство продължава да се придържа към тази стратегия. Макар самите власти да заявиха, че протестите на 12 януари са мирни, те завършиха с още десет сериозно ранени. Както се вижда от многобройните кадри, прекомерното използване на полицейска сила застрашава основно най-беззащитните протестиращи. Те показват как човек с увреждания е съборен и извлечен от инвалидната си количка от полицай или как жена, която не оказва съпротива, е ударена по тила, и докато изглежда е в безсъзнание, е влачена по земята десетки метри. В това видео се вижда как протестиращи, опитващи се да помогнат на човек, изпаднал в безсъзнание след удар от водно оръдие, на свой ред са атакувани с водни струи и гранати. Записан е и случай, при който полицаи удрят жестоко възрастен мъж на автобусна спирка, докато дъщеря му отчаяно крещи и ги моли да спрат.
Освен протестиращи, журналисти също са атакувани, заплашвани и обиждани от полицията. Един полицейски началник, който наскоро бе награден с ордена на Почтения легион (най-високото държавно отличие) също е заснет да атакува демонстранти.
В личната си страница в Twitter журналистът Давид Дюфресне събира доказателства за полицейски залоупотреби, за които докладва и на вътрешното министерство. Според водената от него статистика, в която вписва само проверени от няколко източници инциденти, вече има над триста такива случаи. Тези данни се публикуват и в сайта Mediapart.
Тук не става въпрос просто за каталог от изолирани инциденти. Тази шокираща ситуация поне частично произтича от стратегията за поддържане на реда на френските власти, която разчита на два принципа: законно използване на сила и пропорционален отговор на заплахи. Много държави вече са изоставили тази стратегия и разработват нови подходи, наподобяващи германската “Deskalation” (деескалация), която се основава на психологията на тълпите, умиротворяване и работа на “анти-конфликт” екипи.
Когато се стигне до “законосъобразно използване на сила”, един от основните проблеми е употребата на “несмъртоносни” оръжия като гумени куршуми. Повечето сериозни наранявания са в резултат точно от този тип оръжия. Тези гумени проектили трябва да се изстрелват единствено в близост до земята, но вече поне дванадесет души са загубили око в резултат на такъв обстрел, включително петнадесетгодишно дете.
Поне десет младежи под осемнадесетгодишна възраст са със счупени челюсти или черепи. Фотографи и журналисти твърдят, че са били предумишлено атакувани от полицейските сили. При протеста на 12 януари полицията счупи коляно на фотограф, заради което той няма да може да работи шест седмици. “Аз бях ясно разпознаваем като журналист сред протестиращите, които разгонваха със сълзотворен газ. Те се целиха в мен и удариха коляното ми”, разказва фоторепортерът.
Същият ден трима души бяха уцелени в лицата от полицейски муниции, 15-годишно момче в Страсбург бе ранено, докато пазарува, 28 годишен мъж бе вкаран в медикаментозна кома, а друг простестиращ – пожарникар, показва признаци на парализа.
Полицията злоупотребява и с прекомерното използване на газови и шокови гранати. Само при един от протестните дни през декември са били изстреляни осем хиляди такива. Една от тях попадна в качулката на малко момиченце, което просто е минавало със семейството си в близост до протеста. Макар газовите гранати да не трябва да са изстрелват директно към протестиращите, няколко видеа показват как полицията прави точно това – включително към очевидно мирни и понякога дори седящи демонстранти.
À lyon, les policiers gazent sur le pont de la Guillotiere. Une famille de promeneurs est pris dans les tirs, une petite fille reçoit une capsule dans son manteau. pic.twitter.com/AAWe3uVEbf
— Brisset (@LyonnaisLN) January 12, 2019
Шоковите гранати, разпръскващи гумени шрапнели, би трябвало да се използват само в случай на самозащита, ако полицията е обградена от демонстранти и трябва да си пробие път. Въпреки това, осемстотин такива гранати са били изстреляни само на 1 декември. Голяма част от тях са били от модела GLI-F4, който е признат за опасен дори от полицейските синдикати. Такава граната уби протестиращ през 2014 г. Запасите от GLI-F4 трябваше да са изчистени и тези гранати да са свалени от въоръжение, но явно държавата не е изпълнила обещанието си. Франция е единствената държава в света, използваща такива гранати срещу протестиращи. Употребата им е довела до голям брой ужасяващи наранявания, включително откъснати ръце и загуба на слух, като някои от пострадалите съдят държавата.
Крайното напрежение е видно и от използването на десетки бронирани машини по улиците на Париж и демонстративното присъствие на полицаи с автоматично оръжие по време на демонстрациите. Държавата изпраща срещу протестиращите специализирани звена като BAC (Brigade anti-criminelle) и жандармерията. Тези сили не са специализирани в поддържане на реда, а обикновено се използват срещу опасни престъпници и терористи. Това само по себе си допринесе за ескалацията на насилието.
Засега са образувани 78 проверки от комисията за разследване на недопустимо поведение на полицията, като подадените оплаквания са над 300. Срещу разследваните полицейски служители не са предприети никакви действия, докато в същото време много протестиращи вече са вкарани в затвора, а в някои случаи присъдите се основават само на съобщения във Facebook. В свое интервю през януари вътрешният министър просто заяви, че “никога не е виждал” полицай да атакува протестиращ от “жълтите жилетки”.
Безнаказаност на държавата
Като оставим настрана тези шокиращи образи, властите правят всичко възможно да попречат на хората изобщо да протестират. Маски, очила и други средства за защита от сълзотворния газ се отнемат от протестиращите (с мотив да не могат да “крият лицата си”) като полицията е конфискувала дори физиологичен разтвор, използван за промиване. Amnesty International излезе с призив за защита на фундаменталното право на протест във Франция и изрази особена загриженост за тези конфискации. Според някои съобщения полицията пречи на работата на оказващите първа помощ доброволци като отнема оборудването им или стреля по тях.
Постоянно има арести на протестиращи само заради подозрения. Левият активист Жулиен Купа бе арестуван за тридесет часа, защото в колата си е имал балони, пълни с боя, каска и… жълта жилетка (с каквато шофьорите са задължени да разполагат по закон). Няколко души са арестувани, защото в колите си са имали чук. Често обиските на превозни средства се правят без съдебна заповед.
Хора биват арестувани по обвинения, че са част от “група, целяща да извърши насилие и да причини щети”. Тъй като всяко събиране на поне двама души може да се разтълкува като “част от група”, става много лесно за полицията да арестува всеки, който просто изглежда като отиващ на демонстрация, на база единствено подозрение.
Демонстрации, които не се “декларират” предварително, също биват репресирани от полицията (макар че международните закони не изискват подобна декларация, точно за да предотвратят обезкуражаването на хората да упражняват това си основно право). Наскоро президентът поиска ограничаване на правото на демонстрации, както и възможност за поддържане на досиета на протестиращи, които биха могли да бъдат агресивни. Това би могло да послужи за забрана на тези хора да участват в улични демонстрации по модела на ограниченията за футболни хулигани да присъстват на мачове. Двете неща обаче не могат да бъдат поставяни на една плоскост. За разлика от влизането на стадион, правото на протест е основно човешко право, гарантирано от Декларацията за правата на човека.
Подобни атаки срещу правото на събиране вече бяха осъществени по време на извънредното положение, въведено след като Франция стана цел на терористични атаки. На природозащитници бе забранено да организират демонстрации по време на Парижката конференция за климатичните промени и бяха принудени да останат по домовете си, като това бе мотивирано с правомощията, дадени от извънредното положение. Остава отворен и въпроса кой и как ще решава чии имена да бъдат вкарани в забранителния списък. При футболните хулигани се използва специална администрация, която няма същата независимост като правната система. Това лесно може да доведе до злоупотреби. Макар тези мерки да са критикувани дори от собствената парламентарна група на Макрон, правителството продължава с пълна скорост към приемането им.
По време на протестите от болничният персонал е искано да записва имената на “жълтите жилетки”, поискали медицинска помощ – официално, за да се следи броя на пострадалите. Тази директива, която се предполага да е временна, обикновено се активира само в контекста на терористични атаки и очевидно може да застраши свободата на протест. Всички тези крайни мерки са възможни защото президентът превърна нормите на извънредното положение в нормален закон.
Един от скорошните случаи, които са показателни за границите, които държавата се стреми да погази, е блокирането на онлайн кампания за събиране на средства за протестиращ, обвинен в насилие. Сайтът Leetchi закри кампанията, след като министър поиска това по телевизията. Той също така поиска да бъдат предоставени имената и данните на дарителите. Сайтът отказа да предаде данните, но самото затваряне на кампанията за дарения е незаконно.
Друг скандал се разрази заради видео, появило се през декември. Полицай бе заснел ареста на поне 122-ма младежи (най-младият бе на 12, а повечето – на 15-16 години) в едно от предградията на Париж. Те са били принудени да стоят на колене с ръце зад тила, като цялото изпитание е продължило около четири часа.
Във видеото се чува как полицай крещи: “А! Най-накрая тиха класна стая – само учителите ви да можеха да видят това!”. Някои от децата са били заподозрени, че са подпалили полицейска кола и са хвърляли предмети по полицията, но повечето просто са бягали от сълзотворния газ (а някои просто са минавали по улицата). Едва двадесет от задържаните са били истински заподозрени. Разпитите на непълнолетните са били провеждани без присъствието на адвокат и в някои случаи не са били записвани. Децата са прекарали цяла нощ в ареста – понякога наблъскани по 15 в килии, предназначени за петима.
Арестите на заподозрени също излизат от контрол: през януари специалните части за борба с тероризма RAID нахлуха в 6 сутринта в дома на “жълта жилетка”, разбиха вратата на мъжа и го закопчаха с белезници, докато още е в леглото с приятелката си.
Президентът-крал
Всички тези заплахи срещу правото на протест трябва да се разглеждат в контекста на френската Конституция и политическата ситуация, произлязла от президентските избори през 2017 г. Във френската Пета република президентът има всеобхватни правомощия като правото да обнародва закони без одобрение на парламента (например – “декретите, използвани от Макрон, за трудовите му реформи). Макар на първия тур на президентските избори Макрон да спечели едва 24% от гласовете на гражданите (от тези, които отидоха до урните), партията му държи 54% от местата в Националното събрание. Планираната от Макрон реформа на Конституцията ще концентрира още повече власт в ръцете на президента, което предвещава мрачно бъдеще за политическия плурализъм в страната. Неговите реформи целят да намалят броя на депутатите с 30%, макар Франция вече да се нарежда сред страните в Европа с най-малък брой народни представители спрямо населението. Предложенията му също така ще ограничат правото на опозицията да предлага изменения в законопроектите и предвиждат само оскъдни мерки за увеличаване на пропорционалността на представителството.
Реформата е свързана и с подготовката на нов закон срещу “фалшивите новини”, който е критикуван от цялата опозиция. Неясната дефиниция какво точно е “фалшива новина” подчертава заплахата, която този закон ще представлява за свободното изразяване. Популярността на крайнодясната Марин Льо Пен остава стабилна според социологическите проучвания, и дори може да достигне рекордни нива на предстоящите европейски избори. Но дори извън заплахата някога тя да влезе в Елисейския дворец, перспективата от президент-крал Макрон и отслабване на опозицията е достатъчно плашеща сама по себе си.
Съмненията за прозрачността на управлението са подхранвани от скандали като пребиването на протестиращи от бившия бодигард на Макрон Александър Бенала (за който се разбра, че все още използва дипломатически паспорти за бизнеса си в Чад), случаят Крас (приятел на Бенала, получавал пари от руски олигарси), и подозренията за събирането на средства за предизборната кампания на Макрон. Бившият правен съветник на Wikileaks Хуан Бранко също така разкрива в книгата си Crépuscule сенчестата мрежа, подтиквала кандидатурата на Макрон. Тя включва няколко милиардери, притежаващи най-големите френски медии (като например Le Monde и Paris Match).
Протестите на жълтите жилетки използват точно обратния подход – те призовават за демокрация, по-малко корупция и по-малко концентрация на власт в централизираното управление. Някои призовават дори за организиране на граждански референдуми по модела на Швейцария.
Вече се проведоха няколко протеста, специално посветени на политическата репресия, включително възпоменания за загиналите и ранените. Но дори при едно от тези събития полицията арестува изявен представител на жълтите жилетки за незаконна демонстрация. Макар съдбата както на жълтите жилетки, така и на правителството да остава несигурна, изглежда гарантирано, че насилието само ще се засилва.
About The Author
