Тежък инцидент се случи днес в една от сградите на варненската болница „Света Анна“. 3-годишно момченце падна от над 10 метра височина върху мозаечната настилка на приземния етаж. В същата сграда преди месец пропадна асансьор, а инцидентът по чудо не взе жертви. Сега детенцето е с черепно-мозъчна травма, лекарите се борят за живота му.
На третия етаж в сградата се намира родилно отделение. Според първоначалната информация дететето е полетяло между третия и втория етаж. Придружавали са го двама възрастни, вероятно родителите му. Били са на свиждане на родилка. Засега версията е, че детето е полетяло през парапета.
В момента се извършва разследване, което трябва да установи точните причини за инцидента. Доста преди неговия край обаче могат да се кажат много неща за безопасността на пациентите и гостите в сградата.
Тя е строена в средата на миналия век, носи типичните за тогавашния период архитектурни белези. Ако по стари стандарти е отговаряла на условията за безопасност, в никакъв случай това не може да се отнася в сегашно време.
Падналият асансьор, като изключим още един за товари, бе единствен за всички отделения. Площадката му е разположена в единия край на отделенията. В другия край пък е стълбището, на което е станал днешният инциден. Пространствената връзка между двете съоръжения минава единствено през самите отделения. А, те, както и известно, се заключват за външни посетители. Тоест, ако вие например сте придружител и ползвате асансьора, единствената ви възможност да се върнете обратно е пак същия асансьор. Такава сграда
трудно би издържала дори елементарни критерии за пожарна безопасност.
Въпреки това в нея, както стана ясно, е разположено родилно отделение – и това е така почти от самото построяване на сградата.
Реалността обаче е още по-жестока. Единственият асансьор, падналият, се повреждаше много често. Това принуждаваше родилки и другите пациенти постоянно да катерят стълбището. А то е стръмно, неремонтирано, старо и опасно.
Както стана ясно, версията засега е, че детето е паднало през парапета, очевидци съобщават обаче, че в ъгъл на една от стълбищните площадки е зеела дупка. През нея преминавали тръби, а настилката наоколо била лабилна. Това стълбище перманентно бе катерено не само от пациенти, но и от хора, дошли на свиждане. Просто друга възможност заради постоянно повредения асансьор липсваше.
В крайна сметка сега асансьорът го няма, защото след пропадането нова кабина не е инсталирана. Стълбището пък е единствената връзка към етажите (дублиращият товарен асансьор е предназначен за тежко болни хора).
Именно насред тази безалтернативност
се случи произшествието с детето. Големите въпроси са два. Първият – защо дълги години не бе извършен ремонт на сградата, за да стане тя безопасна и функционална. Вторият – защо преди месец не бе обезопасено стълбището, след като стана ясно, че ще се ползва от стотици, а може би и от хиляди пациенти и придружители на ден. След днешния ужас ще бъдат взети закъснели мерки. През октомври м.г. „Барикада“ писа за подобен проблем с асансьорите и в друга варненска болница – „Света Марина“.
На фона на тези питания фактът, че Варна в момента се намира насред грипна епидемия и свижданията са забранени, е дребен работа. На теория те са забранени, тоест детето и родителите му не е трябвало да бъдат в „Света Анна“. Практически обаче свиждания откъм стълбището не се извършват – просто пациентът си подава главата през вратата на отделението, за да обмени 2-3 приказки или да му бъде занесена храна. В България много от нещата са такива – на хартия едно, реалността е друга.
Всъщност, смисъл от много думи сега няма. Случващото се говори само. Болничната сграда е опасна за живота на хората.
About The Author
