Образованието като еталон на богатството и властта
Започна учебната година.
Тук, ще се опитам да покажа, че училището е загубило ролята си на социален асансьор и на меритократичен „лост“ в Румъния.
Дипломите имат само декоративна стойност.
Държавните секретари защитават докторатите си по право и икономика зад затворени врати, за да не могат журналистите да ги прочетат дори и по време на защитата, която не е публична.
А в Националната библиотека просто изчезват докторатите, съхранявани в депозит, за да не могат да бъде доказано плагиатството в тях. На журналистката Емилия Шеркан ѝ казали, че изчезналият докторат (на бившия могъщ заместник-шеф на разузнаването Флориан Колдя – бел.ред.) се е загубил, след като е бил даден за междубиблиотечно заемане на друга библиотека. Лично аз не изключвам да е бил унищожен – живея в Румъния от известно време. Емилия Шеркан е авторка на книгата „Фабриката за докторати или как се сриват основите на една нация“.
Но нека се върнем на основната тема:
Богатите и силните в Румъния „учат“ до степента, в която са се изкачили по стълбицата на политическата власт и личното богатство.
Нека от десетките възможни примери, изберем бившият министър на труда Клаудия Богичевич. Да видим едно истинско CV на министър в Румъния:
Клаудия Богичевич
1995-2000 – учителка и в същото време студент във Факултета по икономически науки;
2000-2002 – назначена е политически – само на 25-годишна възраст, за вътрешен одитор в дирекцията за социална помощ и закрила на детето в Арад;
2002-2003 – издигната е за инспектор в генералната дирекция за закрила на детето и прави магистратура по фирмено управление в икономическите науки;
2003-2005 – издигната е за шеф на финансово-счетоводната служба и в същото време прави магистратура по административно право и изучава статута на държавния служител;
2005-2008 е заместник-генерален директор в същата генерална дирекция (на крехката възраст от 30 години). Гладът ѝ за знание е неутолим. Завършва курс за счетоводен експерт.
След 2008 г. става депутат, така че ѝ остава време да се запише за докторат по „Външно финансиране на публичните услуги, специализирани в закрила на детето“. Пак докато е депутат и учи– през 2009 г. и 2010 г., прави и магистратура по Международни отношения и дипломация в Университета „Титу Майореску“. Получава и диплома за „Висш държавен служител“ от Националната агенция за държавните служители през 2010 г.
След това има кратък тур като министър на труда.
Така учат политиците, в движение. Работиш като инспектор в дирекцията за социална помощ? Имаш право на магистратура. Станала си депутатка? Имаш право на още една магистратура и на докторат.
Много ми е интересно колко колеги от университета са се запознали с нея или поне са я видели, докато е била студентка.
Бившият министър на вътрешните работи Траян Игаш – е изтрил от сивито си годините, в които е учил, за да не се види, че го е правил, докато се е изкачвал политически и тъй като се катери по политическата стълба. В Румъния местните или националните избраници учат в движение, като изнудват или си изпросват съгласието на ректорите и деканите в университети.
Легендарен е фиктивният докторат по химия на Елена Чаушеску. Няма да правя препратки към него. В „картонената“, т.нар. демократична Влахия (бел.прев. – внушението в „картонена“ е за липса на съдържание и същност) днес има десетки, които са си направили фиктивни докторати.
Скандалът с плагиатстваните докторати е незначителен и прикрива по-голям скандал: този за баналните, кухи докторати, които нямат никакъв елемент на новост и на научен принос.
Къде ходят на училище децата на политиците?
Не само дипломите, но и самото училище вече има декоративна стойност. Политиците и богаташите си пращат децата в скъпи школа. Това прави техният малък, затворен свят още по-здраво окопан. Детето на държавния секретар Х ще бъде също държавен секретар като баща си, но ще бъде по-снизходително към бившия си съученик по чин – детето на бизнесмена Y, превърнало се междувременно в крал на магистралното строене.
Държавните секретари и министрите са спокойни.
Когато училището струва 15 000 евро на година, както Британската школа в Букурещ, изолацията между бедни и богати е пълна. Същото важи и за училище „Анастасия Попеску“ – 3950 евро/годишно; училище „Алетея“ в Букурещ – 7300 евро на година за класовете V-VIII, за Американското международно училище – 20 000 евро за последната година от средното образование.
Тук можете да видите подробен списък, макар и вече остарял, на тарифите на частните училища в Румъния. Ученикът, който плаща по 700 евро месечно, има многобройни предимства. Той не слуша как съученикът му от бедно семейство разказва колко изтощена е майка му от работата във фабриката. Или че бащата на връстника му е чакал осем часа, за да бъде обслужен в спешното отделение на болницата, заради счупено ребро. Или че сестрата на съученика му – студентка по медицина в първата година, плаща университетските си такси, работейки в розов видеочат.
Дребните и прости хора си пращат децата в други училища. Богатите един на хиляди румънци, които държат всичко, което може да бъде притежавано, затварят вратата след себе си. Живеят в скрити вили и зад високи стени.
Някога децата им бяха слабото звено в затворената веригата. Те ходеха на училище в квартала и срещаха деца, които не бяха богати като тях. Сега това приключи. Добрите училища затвориха. Навън са деца, чийто родители не са най-богатите един на хиляда.
Провалът на училището като социален асансьор и мотор на меритокрацията
Училището престана да бъде социален асансьор. Румъния не е меритокрация. Политиците „учат“ в движение, образовайки се докато са общински съветници. Правят магистратури и докторантури, докато са държавни секретари и шефове на кабинети. Университетската диплома вече не съответства на учене и знания, а е следствие на властовата позиция.
Какво означава елитно училище? Означава скъпо училище, което могат да си позволят само богатите и силните. Всъщност, да си отличник в училище няма никаква стойност. Меритокрацията е политическата система, в която политическата класа привлича като висши държавни служители онези, които са били отлични студенти. Румъния не е меритокрация.
Десницата в нашата страна е елитарна. В елитите се влиза чрез кооптиране, а не чрез академични успехи. Левицата не съществува. Социалдемократическата партия е ориенталска клиентелистка партия.
Финландският модел, от който побелявам
Неграмотниците в румънските медии винаги ни размахват пред носа модела на финландското образование. Какво различава Финландия от „картонената“ Влахия?
1) Във Финландия няма частни училища. Финландските политици не могат да си дадат децата в частни учебни заведения за богаташи, за да загърбят недостатъчно финансираните държавни училища;
2) Разликата между малките и големите заплати е 1 към 3 във Финландия, докато в Румъния е 1 към 7
3) Финландия е демократична, егалитарна страна, а не авторитарна като Румъния.
Единствените страни, в които още има скандали за конвейер с плагиатствани докторантури са Русия и Беларус.
Това, което реакционерите вдясно се опитват да направят, е да ни убедят, че има добри и лоши образователни системи и че има рецепти и методи за промяна на образованието.
Образователната система е само един от симптомите за здравето на обществото и на политическия свят. Когато разликата в заплатите между богатите и бедните е 7 към 1, децата на богатите просто не ходят на същите училища като бедните.
Нивото на урбанизация във Финландия е 84%. На практика там всички живеят в градовете. В Румъния е едва 54%.
Разликата в БВП на глава от населението няма никакво значение. И САЩ са богати. Но там има голям култ към т.нар. jocks – спортните типове, и стигматизираща ненавист към т.нар. nerds – „многознайковците“. Ценностите на американското общество са изключително токсични и неправилни.
Академичните, научни, технически и финансови елити в САЩ са формирани от индийци и китайци – т.е. от народи, които имат култ към образованието. Финландските училища не могат да са модел за школата в Румъния. Достатъчно е да отчетем, че 48% от румънските ученици живеят на село (изчислено https://a1.ro/news/social/cati-copii-sunt-in-romania-2018-cati-traiesc-in-mediul-urban-rural-id796927.html). В градовете ценностите на румънците са различни от ценностите на финландците.
Образованието е огледало на обществото
Образованието не съществува изолирано, а е поместено в рамката на общите ценности на обществото. Децата учат, защото образованието би трябвало да им даде пари, обществено признание или социално изкачване.
Ако парите се правят по линия на политически връзки, а социалното издигане също се прави чрез политиката, ако публичното признание за един интелектуалец не зависи от неговата експертиза в областта му на специализация, а от ентусиазма и припряността му да изрази своите консервативно-либертариански убеждения, тогава образованието губи своя стар смисъл.
Какво е меритокрация?
Страна, в която държавата избира като държавни служители образовани хора. Това е страна, в които критериите за селекция в училище и в университета (относително обективни) се използват постоянно от политическата класа, за да подбере своя нов ешелон от кадри.
Казах вече, Румъния не е меритокрация. Десницата е елитарна, но подбира членовете си не по заслуги и качества, а левицата не съществува. Социалдемократите са клиентелисти. Защо тогава да учиш?
В социологията има важна концепция – за аномията, на Робърт Мъртън. Той забелязва конфликт между декларираните ценности на обществото и реалното им функциониране. Виждаме, че в Румъния необразованите мутри са богати и могъщи. Не го виждаме само ние, а и децата. Те си дават сметка, че училището няма да ги отведе никъде.
„Румънския политически човек е незрял, антикултурно настроен варварин. Който не ми вярва, да благоволи да проследи парламентарните дискусии и да прочете статиите на нашите политически лидери. Как можеш да очакваш симпатия към изкуството и културата (и образованието – бел. авт.) от хора, които не са в състояние да формулират даже една граматически издържана фраза?… Стига ми да слушам двама говорители в долната камара на парламента. Деветдесет и пет на сто от представителите на народа не са способни да произнеса и една правилна фраза, да не говорим за красива такава…“
По-горните думи не са произнесени през 2018 г., а са взети от едно интервю от 1922 г. на румънския писател-класик Ливиу Ребряну. Господа по спортни трика, станали държавни секретари, господа докторанти-депутати, отпадането от училище в Румъния се дължи именно на факта, че карате секретарката си да звъни в университета, за да поискате още една диплома за магистратура или докторат, и че изпращате шофьора си да ви прибере дипломата. Ако деканът лично не дойде да предаде дипломата на шефката на кабинета ви, така че да ви спести и това усилие. Вие сте онези, които обезценявате образованието – от първи клас до докторантурата.
Започна нова учебна година.
Започна нова година на отпадане от училище.
