Шумно рекламираният от много световни медии опозиционен митинг във венесуелската столица Каракас, който беше насрочен за 2 февруари, навръх 20-годишнината от поемането на първия президентски мандат на Уго Чавес, с идеята символично да сложи край на тези две десетилетия, не оправда очакванията за незапомнена масовост. На площад „Алфредо Садел” в Мерседес, източния квартал на града, наистина се събраха хиляди хора, за да приветстват Хуан Гуайдо, самообявилия се за „временен президент” председател на Националното събрание, суспендираното преди две години от Върховния съд. Но те все пак не можаха да стигнат човешкото море, заляло дългия централен булевард „Боливар”, където по същото време се състоя другият митинг – свиканият от официалния президент на страната Николас Мадуро за тържествено отбелязване на 20-годишнината от началото на Боливарската мирна революция, започната от команданте Чавес.
За опозицията, за чуждестранните ѝ крепители и за големите световни медии бе изненада внушителното представяне на чавистите, но нямаше как да не признаят очевидния факт. До такава степен, че някои големи издания се наложи да променят в електронните си издания първоначалните еднозначни заглавия за „големия опозиционен митинг”, който показва „отхвърлянето на узурпатора от народа”, и да ги превръщат в по-уравновесени – като „Гуайдо и Мадуро се предизвикват един друг с големи манифестации” или „20 години от Чавес – импулс за Мадуро”.
Любопитен подход избра испанският в. „Ел Паис“, който пусна видеолинк, анонсиран като пряко предаване от „масовия митинг на опозицията в Каракас“. Но при отваряне на линка се оказа, че там върви пряко предаване на митинг от… площад „Пуерта дел Сол“ в Мадрид, свикан от венесуелската имиграция в Испания с помощта на активно подкрепящите я испански партии „Сюдаданос“ и Народната партия. Дълго бе предавана например речта на лидера на „Сюдаданос“ Алберт Ривера. Очевидно масовостта на мадридската проява не бе достигната в Каракас, та затова венесуелската картина беше спестена на аудиторията.
Митингът на чавистите премина с много музика и лозунги. В речта си Мадуро наблегна на заветите на Чавес, „който събуди Венесуела”, изтъквайки, че страната е готова да брани своя суверенитет и свобода.
Президентът заяви още: „Казвам на опозицията да се замисли. 20 годни конспирации, от преврат на преврат, от провал на провал. До кога ще вредят на страната? Стига вече, опомнете се, откажете се от пътя на интервенционизма на янките, спрете да зовете към война, спрете да прокарвате държавния преврат, който вече се провали. Днес казвам пред този булевард „Боливар” – време е да търсим решения, но чрез труд, чрез продуктивно усилие на цялата страна. Всичко, от което се нуждаем, можем и трябва да го произвеждаме във Венесуела”.
Намеквайки за обещаваната от опозицията „хуманитарна помощ” от чужбина и за 20-те милиона долара, които САЩ обявиха, че отпускат за подпомагане на самата опозиция, Мадуро допълни: „Никога не сме били, нито ще бъдем страна на просяци. Ние сме страна с достойнство и национална чест. Има такива, които се чувстват като просяци пред империализма и продават родината си за 20 милиона долара. Но аз зова за мир, искаме мир, мирно съжителство, хармония и сме длъжни да отстояваме този мир всеки ден”.
Впрочем, на 30 януари Президентството на Венесуела разпространи видеообръщение на Мадуро към американския народ, в което той го призова да те се поддава на медийните манипулации и да не подкрепя извършвания с подкрепата на администрацията на Доналд Тръмп пълзящ преврат в Боливарската република. Мадуро изразява уважението си към американския народ и го призовава за солидарност в момент, в който Венесуела е обектна брутална намеса във вътрешните ѝ работи и международното право се погазва драстично. Венесуелскят президент апелира да не се допусне „един нови Виетнам в Латинска Америка“.
На митинга на 2 февруари президентът отново потвърди своята готовност за „национален диалог за решаване на проблемите между венесуелците” и подчерта: „Готов съм да разговарям – когато искат, както искат, където искат. Готов съм да улесня пътя към една национална среща, към национален дневен ред на приоритетите. Най-големият приоритет е икономиката”. Той призова още: „Да се прекратят санкциите и кражбата на държавните ни пари от САЩ”. По повод неотдавнашните американски наказателни мерки, които замразиха сметките в САЩ на венесуелската петролна компания Citgo, Мадуро каза: „Започнали сме съдебни действия и ще водим битка, за да възтържествува справедливостта в интерес на истината, защото Citgo не принадлежи на Доналд Тръмп”.
Президентът отдели специално внимание на армията, към която опозицията, лично Гуайдо и висши американски представители непрестанно отправят апели да извърши преврат и да свали държавния глава: „FNAB (Боливарски национални въоръжени сили) е гръбнакът на националното единство, на венесуелската демокрация. FNAB всеки ден трябва да засилва своето единство, лоялност, дисциплина. Ако Венесуела иска да има бъдеще, мир, демокрация, трябва да пазим силата и единството на Боливарските национални въоръжени сили”. Държавният глава оповести, че в армията вече ще бъде включено и народното опълчение, наричано във Венесуела „милиция“. В него влизат милиони хора от народа.
Мадуро повтори и пред митинга своя отговор на исканията на опозицията и някои чужди държави, които настояват за избори в страната. Тези настоявания са за нови президентски избори, тъй като се оспорва легитимността на вота от май миналата година, с който Мадуро спечели втори президентски мандат. Той е категоричен, че вотът е бил законен и че прегласуване за държавен глава не може да има. Но щом толкова се настоява за избори, е готов да изтегли напред предвидените за догодина избори за Национално събрание – суспендирания орган, в който мнозинство има опозицията и който оглавява Гуайдо. „Съгласен съм, облягам се на това решение. Искате избори? Искате изтегляне на изборите? Отиваме тогава на парламентарни избори”, заяви Мадуро. И обеща да организира референдум по въпроса, „за да се консултираме с народа за това политическо решение, за този конституционен, демократичен и свободен изход”. Също така предложи на опозицията да се търси консенсус по този въпрос.
Съвсем ясно е обаче, че такъв консенсус няма да има, защото всички искания отвън и отвътре фиксират изрично президентски избори, а не парламентарни, които са риск за опозицията, понеже вече може и да не ѝ дадат мнозинство.
На другия митинг – опозиционния, Хуан Гуайдо повтори отново постоянните си призиви към армията и другите институции в държавата да спрат да подкрепят „узурпатора” и да преминат на негова, на „временния президент”, страна. Предупреди: „Идните дни ще са решаващи”.
Гуайдо бе ентусиазиран и от разпространеното същия ден видео с изявления на генерала от венесуелските ВВС Франсиско Естебан Янес Родригес, който обявява подкрепата си за него. „Мадуро остава абсолютно сам!” – провъзгласи Гуайдо явно само като заклинание, защото подобно твърдение тотално се разминаваше с гледките от паралелния митинг на чавистите.
„Временният президент” оповести, че в близките дни от Колумбия, Бразилия и от един карибски остров във Венесуела щяла да започне да пристига „хуманитарна помощ”. И призова армията да не пречи на това.
Казусът с въпросната „хуманитарна помощ“ отдавна е тълкуван от правителството в Каркаса само като параван за „хуманитарна интервенция“ и всички планове за отваряне на специални „коридори“ са отхвърляни като ходове за подготовка на канали за чуждо нахлуване. Очевидно сега опозицията, подкрепена и от САЩ, започва реалното осъществяване на този план. Така че едва ли ще се размине без ново показване на напрежението в идните дни.
На митинга на 2 февруари Гуайдо окуражи симпатизантите си, че „светът” е с тях и че „още малко остава” до победата. Призова и недоволните чависти в своите редици.
Гуайдо е противник на преговори с „узурпатора”, които според него дават само отсрочка на „режима”.
Категоричен в същия дух е и вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс, който на 1 февруари отсече, че „не е време за преговори, а за действие”, че е „дошъл моментът да се свърши веднъж и завинаги с диктатурата на Мадуро”. Пак на 1 януари не пропусна да се изяви и американският съветник по националната сигурност Джон Болтън, който пък направо заплаши Мадуро, че ако не напусне сам поста си и не се оттегли на някой спокоен карибски плаж, то може да се окаже „в друга плажна зона, в Гуантанамо” – открит намек за мрачно известния американски затвор там.
Американските „ястреби” гледат много накриво посредническата инициатива на Мексико и Уругвай, които се опитват да стимулират вътрешновенесуелски диалог и с тази цел свикват в Монтевидео на 7 февруари международна конференция. На нея е поканена и висшата представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини, която от своя страна на 31 януари обяви, че ще се сформира европейско-латиноамериканска контактна група по кризата във Венесуела. Искането на ЕС е обаче тази група да действа за нови президентски избори в страната – условие, което пък за Каракас е неприемливо.
Всяко мирно усилие все пак е за предпочитане пред силовите ходове. „Гълъбите” имат зад себе си подкрепата на ООН и цялото международно право, което, уви, „ястребите” не се притесняват да погазват.
About The Author
