“Понякога трябва да изпълняваш заповеди, които не ти харесват”

Ема Греъм-Харисън, Андеас Роксен, Мадс Брюгер, Guardian

Ян ван Райсегем е още тийнейджър, когато майка му го кара да избяга от окупираната от нацистите Белгия и да отиде в родната ѝ Англия заедно с брат си Морис. След укриване в манастир и епично пътуване през раздирания от война континент, те стигат до Португалия и се качват на кораб. След като пристигат в Англия, братята се включват в белгийската съпротива, и с помощта на чичо си започват обучение в Кралските военновъздушни сили (RAF) – решение, което ще определи не само участието им във войната, но и целия им останал живот.

Половин век по-късно пилотските умения, придобити във Великобритания, ще донесат на по-малкия брат Райсегем международна лоша слава, след като той бива свързан със самолетната катастрофа, убила шведския дипломат и генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд през 1961 г.

Самолетът на Хамаршелд пада малко след полунощ на 18 септември в гора в близост до град Ндола в днешна Замбия, тогава Северна Родезия, докато захожда към летището. Петнадесет души на борда загиват на място, а единственият оцелял от катастрофата почива няколко дни по-късно в болница. Същия ден посланикът на САЩ праща секретна грама, която остава скрита в продължение на десетилетия, и в която се спекулира за възможен саботаж като Райсегем се посочва като заподозрян. Но името му ще бъде публично свързано със смъртта на Хамаршелд много години по-късно – след като той се е върнал в тихото си родно градче Линт в Белгия заедно с британската си съпруга, отгледал е двама сина и е оплакал смъртта на единия от тях, пенсионирал се е и е погребан като прославен герой от войната.

Това може би се дължи на факта, че първоначалният шок и съмнения около смъртта на Хамаршелд постепенно отшумяват, а с тях и интересът към катастрофата. Първоначалните слухове за причините за падането на самолета обаче са подхранвани не от случаен човек, а от бившия президент на САЩ Хари Труман. Два дни след смъртта на лидера на ООН той заявява пред репортери, че Хамаршелд “бе на прага да свърши нещо важно, когато го убиха. Забележете, че казах “когато го убиха”.

Президентът отказва да уточни какво има предвид, но думите му слагат началото на десетилетия спекулации, че западните правителства не споделят цялата информация за катастрофата, с която разполагат.

Отделните разследвания на случая, включително тези на ООН и Швеция, не успяват да дадат пълно обяснение какво се е случило като всички или обясняват случилото се пилотска грешка, или не посочват виновник.

След близо 50 години и след публикуването на изобличаващата книга на изследователя Сюзан Уилямс “Кой уби Хамаршелд?”, ООН отново започна да си задава същия въпрос и така вдъхва нов живот на конспиративните теории, развивани през изминалите десетилетия. Сред доказателствата, събрани от Уилямс и независимия изследовател Гьоран Бьоркдал, е свидетелство от бивш щатски разузнавач, който по онова време е работел на подслушвателна станция в Кипър. Той е засякъл запис от радио трансмисия на пилот, описваш атаката над самолета. Това съвпада с разказите на свидетели, живеещи в близост до мястото на катастрофата, които разказват, че са видели втори самолет в близост до този на Хамаршелд, както и необичайни светлини и звуци в небето. Тези разкази са били игнорирани от официалните лица при предходните разследвания. Преди да умре от раните си, единственият оцелял от катастрофата също описва някакъв вид въздушна атака и “искри във въздуха”. Според лекарите, по онова време той е бил с ясно съзнание, но показанията му също са до голяма степен пренебрегнати.

Мощни бизнес интереси

Смъртта на Хамаршелд идва на фона на постколониалната надпревара за ресурси в Африка. В оказалото се негово последно пътуване, генералният секретар на ООН е отивал на тайни преговори за слагане на край на гражданската война в отскоро независимо Конго – богата на изкопаеми ресурси страна на ръба на срив.

Източната провинция Катанга – която генерира по-голямата част от националния доход, тъй като в нея се намират повечето от големите залежи на руда, включително на урана, използван за създаването бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагазаки – е обявила независимост в предишната година. Бунтовническият лидер Моис Чомбе получава прикрита военна и техническа помощ от бившата колониална сила Белгия, както и подкрепа от западни минни компании с интереси в региона.

Хамаршелд счита, че ООН има дълг да се намеси, защото отцепването на Катанга създава екзистенциална опасност за Конго. Той е радетел на деколонизацията и непримирим идеалист, който вярва, че ООН трябва да действа като защитник и платформа за малките държави. Шведът отхвърля резервите на юридическия съветник на ООН и нарежда военни действия за прекратяване на бунта, което вбесява Великобритания и САЩ. Част от войските на ООН обаче се оказват обсадени, и в опит да реши тази ситуация и целия конфликт, Хамаршелд заминава на тайна среща с Чомбе.

Пилот наемник

В началото на 1961 г., насред този тежък конфликт, Ян ван Райсегем се сдобива с нова работа. Той вероятно се е чувствал в свои води във военната зона в Африка, като се има предвид опита му от Втората световна война.

Този харизматичен и хубав мъж е най-малкия син белгиец и британка от аристократичен произход, която може да проследи родословното си дърво допреди норманската инвазия. Семейството първоначално живее в област от Полша, която в последствие се оказва в Източна Германия. По-късно се преместват в белгийския град Линт. По всичко изглежда, че израстването му е било идилично. Снимките показват как той и брат му си играят в просторни градини и ловят риба с майка си. Баща им е имал по-тихо присъствие заради нараняванията, които е претърпял по време на Първата световна война. Въпреки преживяното от него, момчетата също се насочват към военна служба и се превръщат в ценни кадри за белгийската съпротива и британските ВВС предвид отличното владеене на английски, френски и фламандски език, както и познанията им за континента.

Военната служба създава у Ян любов към летенето, която остава през целия му живот. Той винаги иска да е във въздуха. “Летенето бе част от него”, разказва племеничката му Мериан, която си спомня вълнуващите полети с чичо си.

След края на световната война той започва работа в белгийския авиопревозвач Sabena. В свое интервю с авиационния историк Лейф Хелстьом, записано през 90-те и по-късно споделено с изследователите, Ян заявява, че е бил уволнен от компанията заради спорове относно сигурността. След това приема работата в Африка. Райсегем казва, че официално е бил нает като цивилен инструктор на пилоти за бунтовническите ВВС в Конго, наричани “Авикат”, но разказът му описва доста по-широки отговорности. В интервюто той описва срещи с бунтовническия лидер Чомбе и се определя като “негов въздушен командир”, разказва за обсъждания как транспортни самолети да бъдат модифицирани в бомбардировачи и за възможностите да бъдат атакувани големи градове. Той дори си спомня, че е измислил логото за своя отряд в „Авикат“.

Признание пред приятел

Пиер Копен се запознава с Ян четири години след тези събития, когато Райсегем вече се е върнал в Белгия и работи в център за обучение на парашутисти. Той разказва как приятелят му е споделил, че задачите, които е изпълнявал като наемник в Африка, са включвали и атаката срещу Хамаршелд. Казвал, че просто е изпълнявал заповеди и не е знаел кой е в самолета. Копен е разкрил това пред изследователи, работещи над нов документален филм за катастрофата, наречен “Студеното досие Хамаршелд”. Филмът, чиято премиера ще е на фестивала Сънданс този месец, посочва Ян ван Райсегем като извършител на атаката.

Детайлите за случката са изниквали по време на много отделни частни разговори като отначало Копен е бил скептичен. Тъй като той самия е бил твърде млад, за да участва във войната, е бил свикнал по-възрастни мъже да му разказват преувеличени истории за бойни геройства. “Отначало вярвах, че е шега”, казва Копен. В крайна сметка обаче той започва да счита, че приятелят му е бил напълно сериозен.

Според собствените му твърдения, Райсегем е притежавал изключителни пилотски умения. Твърдял е, че може да вдигне във въздуха и “ютия с криле”. В интервюто си пред Хелстьом той заявява, че е бил един от малцината в бунтовническите ВВС, които са умеели да пилотират и през нощта. По време на военната си служба е доказвал, че има куража да предприема рискови нощни мисии, изпитващи предела на възможностите на самолета му.

Копен казва, че разказите на Райсегем са разкривали подробности за един доста сложен план. Използваният самолет е бил Fouga Magister – последният от този тип, останал в авиационните сили на бунтовниците, след като един е бил разрушен в катастрофа, а друг е пленен от силите на ООН. Райсегем е разказал как е свалил всичко излишно от самолета, за да освободи място за инсталиране на оръдие и да намали тежестта. Асът сложил и допълнителни резервоари с гориво, след което излетял от летището на град Кипуши. То се намирало много по-близо до Ндола от други летища, но не е било считано за възможна база за атаки заради късата си писта от отъпкана пръст.

Според преразказа на Копен, Райсегем е разбрал кого е убил чак след няколко дни. Копен е попитал приятеля си само веднъж дали се разкайва за атаката. Отговорът му е бил: “Ами, понякога в живота се налага да правиш неща, които не искаш, но са заповед”.

Съмнителни документи

Живите роднини на пилота винаги са отричали възможността той да е бил замесен в атаката. Племенницата и съпругата му твърдят, че в онзи момент Райсегем е преговарял за закупуване на транспортен самолет в Родезия.

Бордовите дневници също изглежда показват, че в онзи момент той не е летял. Според тях, той не е пилотирал през първите три седмици на септември, след което е бил принуден да се върне в Белгия.

Авторите на документалния филм обаче са открили доказателства, че тези дневници са били изпълнени с фалшиви имена – което означава, че са били подправени от самия Райсегем или с негово знание. Това прави по-трудно да се разчита, че документите показват и точни дати и часове. Години по-късно самият пилот ще продължава да твърди, че те съдържат педантичен запис на всяка минута, която е прекарал във въздуха. В интервюто си с Хелстрьом Райсегем настоява, че дневниците са водени стриктно. “Това не беше някаква бойскаутска групичка. Така че всичко се правеше точно както трябва да се прави. Всеки летателен час фигурира в бордовия ми дневник. Не ми минаваха тия номера, при които извършваш полет и не го регистрираш”, казва той за службата си в „Авикат“.

Друг пилот наемник при бунтовниците – Роджър Брако, не смята, че Райсегем е свалил самолета, но казва, че бордовите дневници наистина съдържат фалшиви имена на хора и места. Той посочва поне едно име от записите, което не може да разпознае – “Делон, Г”. Попитан дали е възможно в онази зона да е действал пилот, без той да е чува за него,  Брако отговаря: “Невъзможно!”.

След като ООН подновява разследването, изникват все повече нови доказателства, включително дипломатическа грама, назоваваща Райсегем като заподозрян. Разбра се и че поне един щатски самолет с мощно радиоразузнавателно оборудване се е намирал в Ндола онази фатална вечер. Публикуването на записи от самолетите , които се намират в ръцете на американците, може да отговори веднъж за винаги на въпросите за съдбата на генералния секретар на ООН и дали британо-белгийският пилот има роля в случилото се. Но макар САЩ да са признали, че разполагат с доказателства в засекретени досиета, засега отказват да ги споделят с ООН, въпреки многократните искания.