Приложеното през 2017 г. понижаване на данъците в САЩ получи много критики и това бе напълно оправдано. Защитниците на реформата даваха големи обещания за ръст на инвестициите и заплатите и уверяваха всички, че данъчните облекчения ще се изплатят сами. Нищо от това не се случи.
Отразяването на темата обаче не е достатъчно негативно. Историята, която най-често се повтаря в медиите, е нещо такова: данъчните облекчения са накарали корпорациите да върнат някакви пари в страната, но те са ги използвали за обратно изкупуване на акции, вместо за повишаване на заплатите, а стимулите за растежа са останали скромни. Това представяне на ситуацията не звучи много добре, но все пак е по-добро от реалността. Всъщност никакви пари не са били върнати в страната, а понижението на данъците вероятно е свило националния доход. В действителност поне 90 на сто от американците ще се окажат по-бедни в резултат на тази реформа.
Нека обясня едно по едно.
Първо, когато се каже, че щатските корпорации са “върнали пари у дома”, се имат предвид дивиденти, изплатени от чуждестранните филиали към корпорациите-майки. Този показател наистина се покачи за кратко през 2018 г., тъй като новият данъчен закон създаде предимства за преместване на някои активи от счетоводните книги на тези подразделения в балансите на основните компании. Тези транзакции също така изглеждат като намаляване на дела на компаниите-майки в дъщерните дружества, т.е. като отрицателни преки инвестиции:
Но тези транзакции представляват просто пренареждане на счетоводните книжа на компаниите с данъчни цели – изобщо не е необходимо те да отговарят на нещо реално. Да предположим например, че „Мултинационал Мегакорп САЩ“ реши да накара дъщерното си дружество „Мултинационал Мега Ирландия“ да прехвърли част от активите си в компанията-майка. Това ще произведе такова едновременно и противоположно движение на дивидентите и преките инвестиции, каквото се вижда на горната графика. Но общият баланс на компанията, който винаги е включвал активите на ММ Ирландия, не се е променил изобщо. Не са прехвърлени никакви реални ресурси, ММ САЩ нито е придобила, нито е загубила способност да инвестира в страната.
Ако искате да разберете дали готови за инвестиции средства наистина са прехвърлени в САЩ, трябва да погледнете общия баланс на финансовата сметка (или обърнатия баланс по текущата сметка, който трябва да показва същото и се измерва по-точно). Тази графика показва баланса като дял от БВП – и както се вижда, на практика нищо не се е променило:
Така че данъчните облекчения са стимулирали някакви счетоводни маньоври, но не са направили нищо за насърчаване на капиталовите потоци към САЩ.
Орязването на данъците обаче има един важен международен ефект: сега САЩ плащат повече пари на чужденци. Имайте предвид, че най-явното и поразително последствие от данъчните промени бяха огромните суми, спестени на компаниите. Приходите от федералните данъци върху корпоративната печалба се сринаха:
Ключовият момент, който трябва да се разбере е, че в днешната глобализирана корпоративна система голяма част от корпоративния сектор на която и да е държава всъщност е собственост на чужденци – или директно (тъй като корпорациите са чужди дъщерни дружества), или косвено (тъй като чужденци притежават акции на компаниите). Това се отнася с пълна сила и за Съединените щати. Приблизително една трета от корпоративните печалби в САЩ реално отиват в джобовете на чужденци, което означава, че една трета от данъчните облекчения са отишли в чужбина, вместо да останат в страната.
Това по всяка вероятност надхвърля всякакъв позитивен ефект върху растежа на БВП, така че данъчните облекчения вероятно са направили страната по-бедна, а не по-богата. Те със сигурност направиха повечето американци по-бедни. Макар две трети от спестените корпоративни данъци да са отишли в джобовете от граждани на САЩ, 84% от акциите са собственост на най-богатите 10% от населението на страната. За всички останали не е имало никаква или почти никаква полза.
Същевременно, тъй като данъчните облекчения не се изплащат сами, те в крайна сметка ще трябва да бъдат изплатени по някакъв друг начин – или през повишаване на други данъци, или чрез орязване на разходи по програми, които хората ценят. Цената на тези орязвания обаче няма да е концентрирана върху тези горни 10 процента от населението, които бяха най-облагодетелствани от оригиналните данъчни облекчения. Така че може почти със сигурност да се каже, че огромното мнозинство от американците ще са по-зле в резултат на единствения голям законодателен успех на Тръмп.
Както вече казах, дори преимуществено негативното отразяване не отразява колко “лоша сделка” се оказа това.
About The Author
