Колоната на свободата пак влезе в Хавана 60 години по-късно

На Острова на свободата продължава отбелязването на 60-годишнината на триумфиралата на 1 януари 1959 г. Кубинска революция. Част от тържествата бе и възпроизвеждане на триумфалното едноседмично шествие на т. нар. Колона на свободата, с която победилите партизани от Въстаническата войска начело с Фидел Кастро са преминали навремето през целия остров – от разположената в източния му край планинска верига Сиера Маестра и тамошния град Сантяго де Куба до намиращата се в западната част столица Хавана.

Първите партизански части, спечелили решаващата битка за град Санта Клара и водени от команданте Ернесто Че Гевара, влизат в столицата още на 2 януари 1959 г. – веднага след бягството оттам на диктатора Фулхенсио Батиста в новогодишната нощ срещу 1 януари. А Колоната на свободата, оглавявана от Фидел Кастро и Камило Сиенфуегос и приветствана вече от народа по пътищата из острова, пристига в Хавана на 8 януари и е посрещната възторжено от изпълнените с човешко множество улици и площади на града.

Когато колоната спира и Фидел произнася първата си реч, край него и по него кацат бели гълъби, а снимките от този момент стават един от символите на Кубинската революция. Паметни остават и тогавашните думи на лидера ѝ: „Тиранията беше разбита, радостта е огромна, но несъмнено остава още много за правене. Нека не се заблуждаваме с илюзията, че занапред всичко ще е лесно. Може би онова, което предстои, ще е още по-трудно”. Фидел казва също: „Никой генерал не е по-силен от народа. Никоя армия не е по-силна от народа. Ако ме попитат каква войска бих предпочел да ръководя, ще отговоря: предпочитам да ръководя народа, защото народът е непобедим. Именно народът спечели тази война”.

Сега, 60 години по-късно, юбилейните тържества започнаха с церемония навръх 1 януари в гробищния парк в Сантяго де Куба „Санта Ифигения”, където е погребан починалият през ноември 2016-та Фидел Кастро. В присъствието на цялото днешно кубинско ръководство начело с президента Мигел Диас-Канел, както и на много граждани, голяма реч там произнесе първият секретар на ЦК на ККП Раул Кастро.

„Революцията продължава да е млада”, изтъкна той, подчертавайки също нейния „дълбоко демократичен характер”, защото „най-важните решения, определящи живота на народа, се взимат с участието и приноса на всички кубинци”. Такъв е и протичащият в момента процес на всенародни обсъждания и корекции на проекта за нова конституция на страната, който предстои да бъде гласуван с референдум на 24 февруари т.г.

„След 60 години борби, жертви, усилия и победи, виждаме днес една свободна и независима страна, господарка на съдбата си. Представяйки си утрешния ден, осъщественото до днес ни дава основания за едно достойно и проспериращо бъдеще за родината”, обобщи Раул Кастро.

Тържествата продължиха с възстановка на похода на Колоната на свободата от Сантяго де Куба до Хавана. Както и преди 60 години, влизането в столицата стана на 8 януари, като първите коли на шествието поеха по улиците на града под звуците на популярната песен Cuba, que linda es Cuba („Куба, колко хубава е Куба”).

В Колоната се включиха много окичени с отличия ветерани от партизанската борба и от други епизоди на продължаващата и до днес революция. С тях бяха и много младежи и деца, повечето от тях също облечени в зелените униформи на някогашните партизани.

Приветствана навсякъде по пътя си от народа, Колоната стигна същия площад, на който преди 60 години Фидел произнася тогавашната си реч. В присъствието на президента Диас-Канел и други членове на кубинското ръководство към множеството се обърна първият секретар на ККП в Хавана Луис Антонио Торес Ирибар, който заяви: „Победихме. Триумфалното пристигане на Фидел в Хавана вече 60 години символизира ликуването, надеждата в очите на поколенията, посветили се на родената тогава революция”.

Кубинският сайт Cubadebate цитира в репортажа си от честванията и мнението на ветерана Астенио Нестор Соса Росабал, който като 19-годишен въстаник влиза в Хавана преди 60 години с Колоната на свободата: „Ние, които преминахме през тези 60 години, сме удовлетворени, че новите поколения добре познават историята и днес вече са главните герои на своето време.”

Върху гърдите на Астенио има ордени и медали и за участието му в битката срещу американските наемници в Плая Хирон, и за защитата на революцията от бандите в Ескамбрай, и за участието му в интернационалната мисия в Ангола. Сега той бе сред участниците на юбилейната възстановка с пристигането на Колоната на свободата, съпроводена за всички ветерани като него с разтърсващи емоции. С огромна почит бе приветствана и включилата се в това шествие героиня на Куба, бригаден генерал от резерва Делса Естер (Тете) Пуебла.

„Тази революция спаси Куба. Сега я спасяваме всички заедно”, казва Астенио.

В деня на това масово честване страната преживя и тъжната раздяла с един от най-тачените герои на революцията, близкия съратник на Фидел и създател на съвременната армия, дългогодишния вицепрезидент и настоящ депутат Хосе Рамон Фернандес. Той си отиде на 7 януари на 95-годишна възраст, а на 8 януари бе поклонението в негова памет, в което участва и президентът Диас-Канел.

Хосе Рамон Фернандес е широко известен като Гайего (Галисиецът) Фернандес. Макар родителите му да са се преселили в Куба не от Галисия, а от друг район на Испания – Астуриас, кубинците по традиция са наричали „галисийци” всички пришълци от родината-майка Испания. Впрочем, истински галисиец е бил бащата на Фидел – Анхел Кастро.

Гайего Фернандес е кадрови офицер от кубинската войска, който обаче е бил възмутен от режима на Фулхенсио Батиста, заграбил властта с преврат през 1952 г. Заради участието си в опит Батиста да бъде свален, Гайего Фернандес е хвърлен в затвора през 1956 г. Победилата на 1 януари 1959 г. революция му връща свободата, а той я подкрепя с цялото си сърце.

Скоро след това Фидел, който високо е ценял неговия професионализъм като военен, го моли да се заеме с подготовката и изковаването на истинска армия от Въстаническата войска, съставена от пълни аматьори във военното дело. Отначало Гайего Фернандес отказва, защото вече е имал много изгодно предложение за работа като администратор в захарен завод, в който му обещавали добра заплата. Според собствения му разказ, когато Фидел чул отказа му, първо няколко минути ходил напред-назад из стаята, а после спрял и казал: „Имаш право. Ти ще отидеш в онзи завод, аз ще отида да пиша спомени от Сиера Маестра, а революцията да върви по дяволите”. Естествено, след такава реакция, Гайего Фернандес вече не можел повече да отказва и още същия ден станал директор на Школата за кадети към Въстаническата войска. Той бил единственият офицер от предишната кубинска армия, на когото Фидел имал такова пълно доверие и му предоставял и други важни военни позиции. Гайего Фернандес е играл ключова роля и в разбиването на наемниците, извършили десант на Плайя Хирон през април 1961 г. Десетилетия наред той остава един от много уважаваните и в страната, и в чужбина висши дейци на кубинското ръководство.

Поколението на героите от началните години на Кубинската революция неизбежно си отива полека-лека покрай природните закони. Но жизнеността на идеалите ѝ не намалява, защото продължава да се вгражда ежедневно в постиженията на Острова на свободата в медицината, образованието, културата, спорта – постижения, на които биха могли да завидят доста по-мощни от Куба страни.