Украинските неонацисти отправят поглед към САЩ и Европа

Кристофър Милър, Радио Свободна Европа

Робърт Рундо, мускулестият лидер на калифорнийска расистка групировка, самоопределяща се като “водещ клуб по смесени бойни изкуства (ММА) на алтрайта”, отприщва бараж от удари срещу опонента си.

Но 28-годишният американец, който през октомври ще бъде арестуван и съден за серия от нападения в родния си град Бъркли и Сан Бернандино от 2017 г., не се бие на американските улици.

Още е 27 април и Рундо, чието движение “Rise Above” (RAM) е описвано от ProPublica като “изключително войнствено”, размахва юмруци срещу украински съперник на ринга на боен клуб в Киев, свързан с крайнодясната ултранационалистическа групировка „Азов“.

Видеото от двубоя, излъчван директно във Facebook, показва, че Рундо е загубил. Но за Рундо, който поздравява домакините си с възгласа “Слава на Украйна”, това е победа от по-различен вид. Международната обиколка на RAM, която е включвала и спирки в Италия и Германия, където са празнували рождения ден на Адолф Хитлер, е довела до сближаването на двете радикални групировки.

За украинците ползите също се разпростират и извън ринга. Това е стъпка напред в легитимирането на „Азов“ сред сродните организации на Запад и слага основите на следващия му проект: разрастването на движението в чужбина.

“Ние мислим глобално”, казва Олена Семеняка, международен секретар на политическото крило на „Азов“ –  “Национален корпус”, интервюирана от Радио “Свободна Европа” пред един от офисите на движението в Киев.

Посещението на Рундо в Украйна стана обект на интерес заради съдържанието на криминалните обвинения на ФБР срещу него. В обвинението специален агент Скот Биеруирт пише, че военното крило на „Азов“ “е участвало в обучението и радикализирането на базирани в Съединените щати организации за бяло превъзходство”.

Вашингтон въоръжава Украйна с противотанкови ракетни системи Javelin и обучава въоръжените сили на страната, воюващи с подкрепяните от Русия сепаратисти. САЩ обаче са забранили оръжията да се предоставят на „Азов“ и членове на организацията да участват обученията заради крайнодясната им идеология (което обаче се дължи на усилията на отделни конгресмени, освен това западни оръжия се оказват в ръцете на „Азов“ въпреки номиналната забрана – Бел. прев.).

Олена Семеняка е била домакин на Рондо, както и на Майкъл Миселис и Бенджамин Дейли – други членове на RAM, участвали в миналогодишното шествие “Обедини дясното” в Шарлотсвил, където бе убита протестиращата срещу сборището Хедър Хайер.

По-рано този месец Семеняка домакинства и превежда на американеца Грег Джонсън, бял националист и редактор на сайта Counter-Currents. Southern Poverty Law Center описва тази медия като “епицентър на “академичния” бял национализъм”.

През последната година тя е осъществила няколко пътувания до Западна Европа, за да се среща с крайнодесни групировки и да разпространява ултранационалистическото послание на „Азов“.

Семеняка заявява, че когато не го прави сама, задачата понякога се поверява на изявения руски футболен хулиган и MMA боец Денис Никитин. Той е създател на марката спортни облекла White Rex, добила значителна популярност сред белите расисти в Европа и Съединените щати.

През 2017 г. двамата пътуват заедно до Варшава и участват в конференцията “Европа на бъдещето 2”, организирана от полската “съюзническа” расистка групировка Szturmowcy (Щурмоваци). Семеняка изтъква, че там е трябвало да говорят с редом с лидера на щатското алтрайт движение Ричард Спенсър, но той не е бил допуснат от полските власти да влезе в страната.

Когато не пътува из Европа или не е на посещение при семейството си в Германия, Никитин често е в Киев и действа като неофициален посланик на „Азов“. Той организира международните ММА срещи в Reconquista Club – ултранационалистическото свърталище, където е дошъл да се бие Рондо. По думите на Семеняка двамата са “разменяли идеи” при срещите си в този спортен клуб.

“В текущия климат, с очевидния уклон към национализъм в части от Европа, е възможно крайнодесни лидери да дойдат на власт и – надяваме се – да сформират коалиция”, заявява тя. По думите ѝ „Азов“ “иска да се позиционира в предните редици на това движение”.

От бойното поле до политическата арена

Батальонът „Азов“ е сформиран през май 2014 г. в отговор на напредъка на подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна. Батальонът е съставен от доброволци, като основата му са група крайнодесни футболни фенове, включително много склонни към насилие хулигани, известни в Източна Европа като “ултраси”.

Заради слабостта на украинските военни в онзи момент, „Азов“ и други подобни батальони поемат по-голямата част от тежките боеве в началото на войната, която коства живота на над 10 300 души. „Азов“ обаче е организацията, която се превръща в основен притегателен център за хора с крайнодесни убеждения, включително поне трима американци и много западноевропейци. Един такъв боец е шведът Микаел Скилт, обучен като снайперист в шведската армия, който в миналото се е декларирал като “етнически националист”.

Символът, използван от „Азов“, наподобява нацисткия Wolfsangel (вълчи капан). Групировката твърди, че знакът ѝ е амалгама от буквите “н” и “и”, означаващи “национална идея”. Батальонът е обвиняван от международни организации като Върховен комисариат на ООН по правата на човека в извършване и допускане на сериозни престъпления, включително изтезания.

След подписването на Минските споразумения, които бяха предвидени като пътна карта за прекратяване на боевете, но на практика послужиха само за намаляване на интензивността им, „Азов“ бе официално инкорпориран в украинската Национална гвардия, а лидерите му преместиха вниманието си от бойното поле към политическата арена.

“Националният корпус” на „Азов“ навлезе в политическите крамоли през октомври 2016 г., като политическото движение бе оглавено от командира на батальона Андрей Билецки. В миналото Билецки е бил свързан и с други крайнодесни групировки, а през 2010 г. открито е заявявал, че мисията на украинската нация е “да води белите раси по света в последния кръстоносен поход… срещу предвожданите от семитите унтерменшени (подчовеци)“.

В партията на „Азов“ са включени още две крайнодесни организации. Една от тях е “Патриоти на Украйна”, която е описвана от местни правозащитни организации като “изразяваща ксенофобски и неонацистки идеи и участваща в атаки срещу мигранти, чуждестранни студенти и хора, противопоставящи се на нейните възгледи”.

Както пише през 2016 г. Радио „Свободна Европа“, церемонията при основаването на „Национален корпус“ напомня повече на Германия през 30-те години на 20-ти век, отколкото на съвременна демокрация. Тя включваше националистически лозунги, размахване на юмруци и факелно шествие в центъра на Киев.

С друга подобна церемония през януари „Азов“ представи нова паравоенна сила, наречена “Национални дружини”. В една снежна вечер около 600 предимно млади мъже, облечени в еднакви униформи, маршируваха от централния Площад на независимостта в Киев до осветена крепост, намираща се на възвишение в украинската столица, където положиха клетва да прочистят улиците от незаконен алкохол, наркодилъри и нелегални заведения за хазарт.

Макар официално да не са част от украинското Министерство на вътрешните работи или друг държавен орган, упълномощен да прилага закона, на Националните милиции се позволява да налагат своето виждане за “украински ред” по улиците на градове в цялата страна. В много случаи това означава да нападат ЛГБТ събития или ромски лагери – действия, които не са довели до съдебно преследване на членове на организацията.

По думите на Семеняка всички групи, формиращи Движението „Азов”, имат общо над 10 хил. активни членове.

“Държава в държавата”

Успехът на „Азов“ в разрастването на движението обаче досега не се е трансформирал в особени успехи на вътрешнополитическата сцена.

Макар партията все още да не е била тествана на парламентарни избори, по-малко от 1% от избирателите заявяват, че биха гласували за „Национален корпус“ или сродната крайнодясна групировка „Десен сектор“, показват социологически проучвания, проведени през юни. Други анкети от юли не дадоха по-добри резултати за тези групи – според тях едва 2% от избирателите са реагирали позитивно на идеята за евентуална коалиция между „Национален корпус“, „Десен сектор“ и крайнодясната партия „Свобода“.

В същото време обаче от „Азов“ са убедени, че влиянието им нараства. В своя публикация във Facebook от 29 октомври Семеняка дори твърди, че “само за четири години движението „Азов“ се е превърнало в малка държава в държавата”. Успехът на „Азов“ се дължи основно на набирането на нови, предимно млади членове, като надеждите са, че те ще отидат до урните на предстоящите догодина избори.

„Азов“ използва за тази цел младежки лагери, включително такива, обучаващи деветгодишни деца на военни тактики и крайнодясна идеология, центрове за отдих, идеологизирани лекционни курсове и образователни програми.

Welcome to the Ukrainian nationalist Azov Battalion’s camp for kids. https://t.co/rvaEQImfwr pic.twitter.com/eD36EAU10t

— Foreign Policy (@ForeignPolicy) October 11, 2016

„Азов“ също така използва обсега на социалните мрежи, особено Facebook и Telegram, където групировката набира съмишленици и промотира патриотизъм, национализъм и спортен начин на живот. Голямата част от тези усилия са насочени към младежите, съзряващи във време на война и възход на нелиберални режими в околните държави, отбелязва украинският социолог Аня Христенко, която изучава крайнодесните групировки.

„Азов“ направи крайнодесния национализъм моден. Те подхождат стратегически към това как се представят и се изчистват от типичните неонацистки символи”, заявява Христенко. “Това им помогна да се издигнат от субкултура до част от мейнстрийма”.

Докато обяснява тази стратегия, Семеняка – която има снимки как държи знаме със свастика и отправя нацистки поздрав, заявява, че “по-радикалния” език е използван в предишни моменти, като например разгара на войната през 2014 г., когато „Азов“ се е нуждаел от нови бойци, “защото ситуацията го е изисквала”. Сега обаче стратегията е на “умереност”, за да стане организацията привлекателна за по-широка база в Украйна и чужбина. Но само до известна степен.

“Опитваме се да станем мейнстрийм без да компрометираме някой от основните си идеали”, казва тя и добавя, че “радикалните изявления плашат по-голямата част от обществото”.

Това политическо калибриране на „Азов“ не взема предвид само украинците, но и подобните групи в чужбина. На това се дължи включването на хора като Семеняка и сътрудничеството с Никитин, който буквално говори езика на техните “колеги” в чужбина.

“Английският им става все по-добър”, казва Христенко за членовете на „Азов“, стоящи зад отварянето на групировката към Запада. Никитин, който не е отговорил на искането за интервю на Радио „Свободна Европа“, говори руски и немски. Христенко добавя, че въвеждането на безвизово пътуване за украинците в Европейския съюз също е улеснило логистично международната дейност на „Азов“.

Създаване на приятели на Запад

През последните месеци Семеняка и други членове на Азов са се възползвали от това и са организирали няколко посещения в страни от ЕС. Семеняка описва в блог участието си във форума „Млада Европа“ в Дрезден през август, където са се събрали представители на крайнодесни групировки от Германия, Италия и Австрия. Тя специално отбелязва, че се е срещнала с групи, които „Азов“ счита за близки съюзници – гръцката “Златна зора”, италианската “Каза Паунд”, полската “Щурмоваци”, както и германските Национална демократична партия и „Алтернатива за Германия“.

Семеняка добавя, че други членове на „Азов“ са пътували до балтийските страни и Хърватия, за да се срещат със сродни групировки. По думите ѝ освен разговори за общите им идеи, в някои случаи членовете на „Азов“ “са споделяли опит в създаването на териториални сили за отбрана” – т.е. паравоенните батальони и улични отряди на организацията.

По отношение на обвиненията на ФБР, че „Азов“ “обучава и радикализира” американски крайнодесни групировки, тя заявява, че няма такова нещо и настоява щатските власти “да покажат истински доказателства за това”.

По отношение на Рундо, Миселис и Дейли, Семеняка заявява, че те са дошли в Украйна “да се учат от нас” и са показали интерес към способите за създаване на младежки сили като тези на „Азов“.

По време на визитата си тримата американци са посетили и концерт на метъл групата на бели националисти “Сокира Перуна”, където публиката е развявала нацистки знамена и е отправяла нацистки поздрави. Те също така са позирали в рекламна фотосесия за собствената марката дрехи на Рондо на Площада на независимостта в Киев и са вдигали тежести заедно членовете на „Азов“ в известния фитнес на открито „Качалка“. Рундо дори е татуирал “викингското” лого на White Rex на левия си прасец.

“Но не е имало военно обучение”, настоява Семеняка.

Грег Джонсън от Counter-Currents е най-скорошният случай на американец, търсещ помощта на „Азов“. В една от редките си публични изяви алтрайт идеологът е посетил Киев по покана на Семеняка на 16 октомври, за да изнесе лекция за своя Манифест за белия национализъм. Семеняка е превеждала на Джонсън, който е говорил пред малка, но претъпкана зала в културният център на „Азов“ – “Пламък”.

Southern Poverty Law Center описва Джонсън като “един от водещите гласове на крайната десница” и “международна фигура на белия национализъм”. В лекцията си в Киев, качена в YouTube канала на “Пламък”, той не крие мотива за посещението си: да се учи от украинските ултранационалисти и техните успехи.

“Тази обиколка не е за да говоря, а за да слушам. Наистина искам да науча как бихме могли да правим нещата по-добре в Съединените щати и Западна Европа”, заявява Джонсън, докато се оплаква от състоянието на “алтернативното дясно” в САЩ.

“То бе много, много влиятелно и мощно движение за един кратък период”, казва Джонсън за американското алт-райт движение, без да уточнява  кой точно момент има предвид. “В пика му разполагахме с мрежа, която се разпростираше чак до кабинета на президента”, продължава той, явно имайки предвид бившия главен стратег на Доналд Тръмп Стив Банън.

“Имаше съвсем малко разделение между хората, произвеждащи идеи… и тези, които бяха в позиция да създават реални политики. И всичко това бе напълно разрушено”, жалва се той. В лекцията си Джонсън възхвалява украинските крайнодесни групировки, които са се показали способни на “истински уличен активизъм”.

Некомфортни асоциации

Макар сътрудничеството на „Азов“ с групи като RAM да е приветствано от повечето членове на движението, някои не се чувстват много комфортно с това.

Шведът Скилт, който е воювал като снайперист в батальона „Азов“, е един от тях.

“Нямам нищо против „Азов“ да търсят контакти, но тези, с които се свързват… Исусе!”, казва той. Скилт добавя, че в последно време се е дистанцирал от „Азов“ заради това асоциирани с други крайнодесни групировки в Европа.

Шведът, който в момента ръководи частна разузнавателна агенция в Киев, казва, че клиентите му “никак не се радват на лоша компания”. Според него „Азов“ са направили грешка, като не са се насочили повече към десни консерватори, които биха могли да помогнат с “влиятелни контакти в Европа, така че да не ти лепват марка неонацист”.

Според Семеняка обаче възхвалите, които получава „Азов“ от все по-благоразположените чуждестранни ултранационалистически групировки, са доказателство, че организацията е поела по правилния път. И по думите ѝ „Азов“ няма да се откаже от тази стратегия. Като следваща стъпка групировката се надява да спечели подкрепата на по-големи и утвърдени западни популистки и крайнодесни политически сили, “които могат да са наши потенциални симпатизанти”. “В случай, че кризи като Брекзит и бежанският проблем продължават, партньорствата с националистически групи в Европа могат да станат платформа за навлизането ни в Европейския съюз”, убедена е тя.