Започваме разговора с Елена Йончева – известен български журналист, най-вече със страхотни попадения в различни горещи точки по света. Това е на първо място. И по същия начин – с разследвания, с безпощадност към всеки обект на разследване, тя подхожда и към своята депутатска мисия, вече като народен представител от Българската социалистическа партия…
От гражданската квота.
От гражданската квота. Но и говорител на групата на БСП в парламента. „Острието на социалистическата опозиция“, както медиите вече те наричат много често. Кажи сега това острие с колко проблеми се сблъска в последните години? Кажи колко хора се опитаха да ти отмъстят за разкрития, които си правила? Припомни случаите, защото не е само този, последният, за който всички знаем.
Да, откакто съм в парламента са няколко случая. Първо, по време на предизборната кампания преди година и половина в телевизионно студио говорихме за санирането, за тази програма, от която всички ние имаме обосновани съмнения, че се отклоняват огромни средства – само като се видят цените, които се отпускат. И тогава аз казах, че вероятно се отклоняват огромни средства от санирането. И се отклоняват от ГЕРБ.
Тогава Борисов отиде на едно мероприятие. Каза, че току-що е гледал телевизия и отправи към мен много зловещи обвинения. В резултат на което една година след това беше осъден.
Ти го осъди.
За клевета. Да. След това дадох информация за строителството на оградата по българо-турската граница. Първо дадох информация пред медиите за това, че тази ограда не е качествена, в резултат на което много бързо се преминава със стълба. Бях обвинена от ГЕРБ, че това не е истина, че това е абсурдно. Поради което се наложи не само да събера огромно количество документи, но и да заснема репортаж – един кратък документален филм, от който се вижда, че всичко, което говоря, се случва по този начин. Че действително оградата се прескача със стълби, че на имигрантите им отнема буквално минути, за да преминат. И който не е пожелал, той не е преминал през тази ограда. И единствената причина, поради която няма голямо нашествие, е, че Европейският съюз се е разбрал с Турция и там има възпиране.
Внесох документите и в прокуратурата, и в ДАНС. Тече разследване. Надявам се, няма да отнеме пет или десет години, за да се видят резултатите за това, че има корупция при строителството на това преградно съоръжение. След което вицепремиерът Валери Симеонов внесе сигнал в прокуратурата срещу мен и каза, че работя срещу интересите на България, че съм издала държавна тайна. Показах пред колегите, пред медиите, че конкретната информация, която бях поднесла – това, в което ме обвинява Валери Симеонов, вече е казано от трибуната на Народното събрание. И няма как да съм издала държавна тайна. Валери Симеонов каза, че пак ще внесе сигнал в прокуратурата. Дали е внесъл втори такъв, не мога да кажа. Мисля, че не е.
След това – водата в Хасково. Подех тази битка, защото действително водата в Хасково е заразена с уран, тя е забранена за пиене и за ползване в бита. Но информацията, че тази вода е опасна, министерството на здравеопазването я е знаело половин година преди това да бъде оповестено на жителите на Хасково. Това е документ, който аз получих от министерството на околната среда и водите. Документ, който може да бъде открит сред многото документи – тоест човек трябва да знае къде да търси – даже на интернет страницата на министерството.
Показах този документ и стана ясно, че министерството на здравеопазването няма как да не е знаело. Или ако не е знаело, това е престъпна небрежност, проявена половин година преди официално да обяви, че водата е заразена с уран. И тогава бившият министър на здравеопазването господин Москов каза, че ще ме даде на съд, защото това не е вярно. Не ме е дал на съд и правилно постъпва, защото този документ е публичен и аз разполагам с него.
Нататък какво още последва?
Вече ги забравям… Да, след това бе така нареченият „Кумгейт”. Той бе за това, че областният председател на ГЕРБ и настоящ депутат Делян Добрев, както той сам каза в национален ефир, е назначавал в община Хасково. Назначил свой „дрийм тийм”. Не става въпрос, че в този „дрийм тийм” са негови кумове или той е техен, а че това са негови бивши съдружници и роднини, които са заели ключови позиции и през тях минават обществени европейски средства. Той няма право да назначава, но самият той каза: това е моят „дрийм тийм” и аз ги назначих. Каза го в национален ефир. И аз дадох пред обществото повече информация за това.
Той ме съди. Съди ме, че не той бил назначил тези хора. И че в резултат на това, че съм дала гласност на тази схема, наречена „Кумгейт”, той е претърпял значителни здравословни щети.
Това дело тече още в момента, или?
Да, той го е завел това дело срещу мен. Така че не знам още докъде може да се стигне…
Сега най-новото пак е по техен сигнал – на Делян Добрев и… Кои бяха другите?
По сигнал на Делян Добрев, Тома Биков и Антон Тодоров прокуратурата образува дело, но няма обвинения. Образува дело за пране на пари в особено големи размери.
Бих искала да поясня за какво става въпрос. През 2012-2013 година бях поканена в TV 7, за да направя поредица от документални филми. Тъй като аз не разполагам със своя телевизионна техника, нито със своя монтажна, казах, че мога да правя такива филми редовно, но трябва да ми предоставят необходимата техника. И тогава ме посъветваха да сключа договор с фирма, посочена от тях. И започна производството на тези филми.
Посъветвали са те юристите на TV 7?
Точно така. Тези филми са направени, те са излъчени. Става дума за Сирия – „Бунтовниците на Алепо”. Става въпрос за Украйна – за събитията там, няколко филма. И за Турция също, откъдето имахме и много преки излъчвания. Така че цялата моя дейност като журналист е видима, не само не е крита. Тя е публична и не разбирам как прокуратурата може да каже: ние не знаехме за какво бяха използвани тези средства. Можеха просто да ме попитат. Още повече, че се води счетоводство. Плащат се данъци. Всичко е открито. Аз даже не разбирам какво означава, занимавайки се с журналистика, да переш пари. Трябваше да питам адвокатите какво имат предвид въобще…
Когато започнаха тези слухове, ти самата поиска прокуратурата да разследва и заяви, че това са клевети. Това, което се разпространява сега, не е за първи път, то е от месеци.
Да, това е от месеци и аз тогава се обърнах и пред колегите в Народното събрание, и когато съм била на гости в телевизионни студия, съм казвала: нека прокуратурата разследва. Но това, което в момента се случва – да кажеш на всички медии: ние я разследваме за пране на пари… И то в особено големи размери… Това си е някакъв публичен разстрел.
А мислиш ли, че това злепоставяне е свързано с тези разкрития, които правиш междувременно по повод състоянието на магистралите в България? Мислиш ли, че това е опит да те сплашат, да те възпрат от тези разследвания?
Не мога да кажа. Но ако погледнем фактите, има едно много странно съвпадение. Защото няколко седмици преди това аз обявих в национален ефир, че ще внесем в АПИ искане да се направи техническа експертиза на българските магистрали от лицензирана европейска лаборатория, която няма бизнес в България. Трябваше ми малко време, за да направя необходимите срещи с експерти, свързани със строителството на пътища, с инженери. И буквално няколко дни, след като внесох това искане в АПИ заедно с моите колеги от парламентарната група „БСП за България” – защото АПИ е собственик на пътищата, ние не можем да направим такава експертиза, ние я инициираме, но не ние ще я направим… Та няколко дни след това получих въпросното… То не е обвинение, а информация, че е открито такова дело.
Самата прокуратура, говорителят на прокуратурата, казва: ние не сме сигурни. Тепърва ще проучват. И аз не знам как може да бъде обявено пред всички медии, след като няма факти. В това дело няма факти, които да водят към подобно предположение. За мен това е необяснимо.
До какви точно изводи, до какви факти стигна, когато започна да се занимаваш с темата за магистралите? Доколкото разбрах, поводът е бил трагедията в Своге.
Точно така – поводът е трагедията в Своге. И когато научих, че оттам са взимани такива вертикални ядки, за да се види реалното качество на пътя, не по документи, тогава попитах близки хора, които са инженери строители, дали това не може да се направи с всички пътища, дали по този начин не може да се установи какво е състоянието на магистралите поне през последните две, три, пет години – защото то има износване. И отговорът, който получих, изключително ме озадачи. Оказа се, че това е абсолютно възможно, става бързо и не е никакъв проблем да бъде наета действително една авторитетна европейска лаборатория, лицензирана, но която да не е имала все пак бизнес в България, за да се изчистят всички съмнения за възможна зависимост.
Какво научихме например от Своге. Тази трагедия е станала на един участък, който е около 350 метра. Според законите и нормативите, на всеки около 250-300 метра или на всеки 2000 квадратни метра на всяка магистрала, в зависимост от нейната ширина, трябва да се взимат ядки. И те се взимат, не може да не се взимат, защото такова е изискването на закона. Въпросът е къде се прави анализ на тези ядки и дали тези лаборатории, в които се прави въпросният анализ, нямат някаква форма на зависимост, дали наистина са независими от строителя, който прави пътя. Това е големият въпрос.
Това, което виждаме в този участък на Своге… Беше казано от министър Нанков, че в горния слой на пътя, в износващия пласт, който трябва да е с 4 сантиметра дебелина, има недопустимо количество варовик. Информацията, която получих от пътни инженери, е следната: че това е масова практика. В износващия слой – ние говорим само за този слой в момента, не говорим даже за другите слоеве – за да бъде качествен, се спазва определена рецептура, определено количество фракции, твърди частици. Определено количество от едните частици, които трябва да бъдат до 5 милиметра. След това определено количество частици, които са между 5 и 15 милиметра. След това, естествено, се слага битум. И се слага определено количество каменно брашно – да, това е варовик. То слепва всички тези съставки.
Но тъй като твърдите частици са достатъчно скъпи, част от тях се заместват с варовик. Ние не говорим за каменното брашно, а допълнително слагат варовик! Което много поевтинява горния слой.
Но сваля качеството драстично?
Да. В резултат на което, първо, пътят става хлъзгав. Второ, тези 4 сантиметра пласт много бързо се износват. И целият път е компрометиран. И нямаме никакви доказателства, че това, което е в Своге на този участък, не е и по всичките 82 километра в тази отсечка. И нямаме никакви доказателства, че това не е начинът, по който се правят голяма част от пътищата в България.
Искам да кажа, че това не е атака срещу строителите. Нито срещу строителните фирми. Напротив, ние имаме прекрасни строители. И това е в защита на строителните фирми и ще се опитам да обясня защо.
Имаме доклад на Държавния департамент в Съединените щати, който казва, че най-голямата корупция в България по високите етажи на властта е свързана с корупция от големите инфраструктурни обекти. Това е публичен доклад за миналата година на страницата на Държания департамент, всеки може да го намери.
Кои са най-големите инфраструктурни обекти в България? Това са пътищата. И ако действително строителните фирми нямат от какво да се притесняват, би трябвало самите те да застанат зад тази идея. За да отпаднат всякакви съмнения и притеснения в обществото – защото всички ние се движим по тези пътища – че те не са построени както трябва.
Но ако действително има такова отклоняване, корупция от инфраструктурните проекти, то става дума за отклоняване към тези, които са на власт. Не е тайна, че обществените поръчки се печелят по един определен начин и че има връщане до 40 процента от стойността на обществената поръчка към тези, които имат власт. И ако нямат от какво да се притесняват, би трябвало да ни разрешат една такава проверка. Тя няма да бъде направена от нас. Тя ще бъде направена от съответните експерти под наблюдение на АПИ, на КАТ, даже аз бих поканила медиите и обществените организации, които да съпътстват целия процес – от взимането на тези проби до самата лаборатория.
Не виждам нищо, което да е толкова страшно. Защо се изплашиха? Защо от Строителната камара поискаха нашите оставки? Защо заплашиха, че ще обкръжат парламента, ако направим това? Това наистина е невероятна реакция.
Но ето, че всички депутати на БСП искат същото, застават зад вас…
Да, внесохме още един път същото искане, подписано този път от всички депутати от парламентарната група.
До този момент АПИ не е реагирала, така ли?
АПИ не е реагирала. Те направиха една заявка преди няколко дни. Казаха, че тепърва обмислят, че това са сложни неща…
А тези сложни неща касаят живота на всички български граждани, защото всички пътуваме по тези пътища и действително, ако те не са сигурни, какво се случва?
Така е. Една такава проверка би дала насока какво се случва, какви са опасностите и съответно да се вземат мерки. Защото има още един момент, който е много важен. Ако не получим информация какво се случва с тези пътища и дали наистина към управляващите се връща един голям процент за сметка на качеството на пътя, нямаме никаква гаранция, че това няма да продължи. Важно е този процес да се спре. Не става дума за политическа акция срещу опонента. Това трябва да се спре. Защото в противен случай – ако няма реакция, ще продължи. Става дума за милиарден бизнес.
Разбира се, това е порочна практика, която удря по цялото общество. Добре, в цялата тази ситуация, която се разиграва политически и обществено в страната, това е елемент от пъзела. Какво е твоето виждане, накъде вървим, ще има ли политическа криза, оставки?
А, само да допълня за пътищата, защото, извинявам се, забравих за това. Дали е правен такъв анализ на пътищата по-рано? 2011-та година Димчо Михалевски (тогавашен зам.-министър на регионалното развитие – б.р.) взима проби от ЛОТ-2 на магистрала „Тракия”, Стара Загора-Нова Загора. И ги дава в университетска лаборатория, в Университета по архитектура, строителство и геодезия – в строителната изпитателна лаборатория. Дава анализ на материала, който се залага в гръбнака на магистрала „Тракия” в отсечката, за която говорихме.
И какво излиза?
Анализът в тази лаборатория показва, че вместо да се сложат в гръбнака на магистралата инертни материали – тоест твърди частици, по определена рецептура, която да бъде одобрена от АПИ, се слага основно пепелина. Това е пепел.
Тази лаборатория прави анализ и казва, че е абсолютно недопустимо слагането на такъв материал в гръбнака на една магистрала, защото този материал в зависимост от атмосферните условия се свива или разширява. И сега, ако тръгнете по тази отсечка, ще видите, че тя е нагъната.
Нещо друго, което е много интересно: тази информация стига до Европейската комисия. И те не заплащат за тази отсечка. Тя се води експериментална.
Това е 2011-та година?
2011-та година, да.
Тоест имаме прецедент, който ни кара да бъдем внимателни и подозрителни?
Подозрителни – меко казано, дипломатично казано.
Нали трябва да внимаваме, че сега стана много модерно съденето…
Да.
Какъв е пътят, по какъв начин ще можете да издействате тази независима лаборатория, с която да се направи проверката?
Ами аз смятам, че това зависи от всички нас в крайна сметка. Мисля си да инициирам някаква подписка. Всеки от нас, всеки, който смята, че ние заслужаваме да знаем как постъпват с нашите средства… Защото тези влагани в магистралите пари, те са средства, отпуснати за всички нас. Какво е качеството на пътищата? И това не е атака, пак казвам, срещу строителния бранш и строителните работници. Това е в тяхна защита. Защото те са поставени в тези условия, при които има обосновани съмнения, че голям процент – до 40 процента от стойността, се връщат обратно към тези, които са на власт.
Значи гражданска подписка, така ли?
Мисля за това, да.
И целта е да се намери независима лаборатория, която да извърши въпросните изследвания?
Независима лицензирана европейска лаборатория. Авторитетна, голяма, която да няма бизнес в България, за да отпаднат всякакви съмнения, че има каквато и да е зависимост. И тя да направи техническа експертиза на състоянието поне на магистралите – „Тракия”, „Хемус”, „Струма” и „Марица”. Говорим за тези отсечки, които са строени допреди 5 години, защото след това има износване, както ми обясниха специалистите. И да видим за какво става въпрос. Да помогнем, така да се каже, на строителните фирми, на строителния бранш и най-вече да помогнем на самите нас.
Да минем към темата за протестите и въобще какво се случва в държавата. Много гняв се натрупа, много гняв се излива по улиците. Очевидно не без основание, защото действително имаше грозни реплики, подхвърлени от най-високи позиции към хората. Накъде вървим? Някои казват: властта се търкаля на улицата. Ще пада ли това правителство? БСП готова ли е да я взима тази власт от улицата?
Аз не виждам нищо страшно, когато едно правителство покаже, че не се справя. Защото можем часове наред да говорим какво се случва в държавата и как сме на дъното на всяка една класация. Няма нищо страшно да дойде следващо правителство. Погледнете Италия, там има случаи, когато по няколко пъти в годината се сменят правителства. А е една от водещите икономики в света. Няма страшно в това. Ще ги сменяме, докато не намерим почтените хора.
Какво значи няма алтернатива? Няма алтернатива на това, че България е най-бедната? Че в България сме първи по смъртност? Че в България, която се гордееше със своето образование, вече има 65% функционално неграмотни? На това ли няма алтернатива? Няма алтернатива на това, че ножицата между бедни и богати се разтваря? 80% от селскостопанските продукти ние ги внасяме. Защо внасяме?
Защо хората напускат България? Защото няма перспектива за тях!
Защо трябва 10-15 семейства да получават 80% от земеделските субсидии? Защо не ги дадем на малки, средни фермери, на млади фермери? Аз не казвам, че тези 10-15 семейства не работят и не се трудят. Вероятно те преминават също през много трудности. Но ако искаме да създадем средна класа, ако искаме хората да не напускат България, ние трябва да създаваме селско стопанство.
Същото е и в индустрията. За 10 години преките чуждестранни инвестиции в България са паднали повече от 10 пъти. През 2006-2007 г. са били 10 милиарда евро. Сега са под един милиард. А тази година по сравнение с миналата са почти три пъти по-малко за дадения период.
И това е въпреки плоския данък.
Това е въпреки плоския данък, да. И някои казват: сега международната обстановка е по-различна, отколкото през 2006 г. Погледнете доклада на Световната банка. Там се казват трите причини, поради които чуждите инвеститори избягват България.
Кои са?
Огромна корупция – има се предвид, че обществените поръчки ясно как се печелят. Липсата на добра съдебна система. И липса на предвидимост.
Цената на тока също е липса на предвидимост. В чии ръце отива сега една трета от енергоразпространението? Ние не знаем. Някой вярва ли, че госпожа Гинка Върбакова има тези средства и този капацитет, за да контролира една трета от електроразпространението в България? Това е и част от националната сигурност. От електроразпространението зависи нашият бит, зависи икономиката. Ние трябва да знаем кой контролира това? Защото ако има някаква спекулация, този човек или тази група от хора могат да контролират и политиката на нашата държава. Така че това е национална сигурност, това не е намеса в бизнеса на една фирма.
И не случайно ние инициирахме – и Гинка Върбакова заедно с целия си екип дойде в Народното събрание. От което естествено нищо не произлезе. Но поне дадохме малко публичност.
Как всичко това ще се промени? С промяна на властта? С промяна на правителството? Накъде трябва да вървим?
Ще пробваме. Аз смятам, че ако БСП дойде на власт, или който и да дойде на власт, няма да има избор да не се справи. Защото си отива.
Добре – БСП готова ли е за поемане на властта?
Ами това е битка! Какво значи да си готов? Това е трудна битка. Разбирате ли, десет години управлява една групировка, която беше наречена от техен доскорошен депутат „Шайка” – организирана престъпна група. Те разполагат с всички инструменти на властта. Това е битка. Как да кажеш дали някой ще се справи или не. Ако не се справя – следващите, следващите… Докато в управлението не дойдат хора, които да могат да се справят. Защото от нас зависи това. От нас, от всички нас. Поне в това вярвам.
Да кажем все пак две думи за БСП. В момента има някакви вътрешни спорове, включително и за идейния курс – дали Орбан, дали Корбин? Ти как виждаш нещата?
Корбин.
Корбин? Чудесно!
А Орбан между другото направи много интересно изказване, когато разбрахме, че Никола Груевски иска политическо убежище в Унгария. Мисля, че това е коректната информация. Орбан каза, че вероятно ще даде такова политическо убежище сега, но повече няма да дава. И затова си помислих веднага дали няма предвид господин Борисов…
Това ли е според теб пътят за него – да търси някъде убежище, в някоя приятелска държава, така ли?
Не мисля, че някой ще му даде убежище. Лично аз се съмнявам.
Но това ли е неговата перспектива – да бяга от България?
Не знам. Това е негов личен избор. Но смятам, че всички ние трябва да научим истината – какво се е случвало през последните десет години.
Той изглежда няма намерение този път да подава оставка – поне според едно интервю, което даде по една от големите телевизии. Тоест, ако не иска да подава оставка, тогава какво – революция? Каква е твоята прогноза?
Първо трябва да се говори. Защото колкото повече се говори, толкова повече даваме на хората кураж, че не е страшно, че от нас зависи. Понякога ми се струва, че е безсмислено това говорене, защото нищо не става. Обаче не е така. Трябва да се говори. Трябва да се изнасят факти. И хората сами ще се убедят, че в тях е силата в крайна сметка.
Говоренето е свързано и с медийната свобода. И това е също една много болна тема. Премиерът Борисов я засегна и вчера в едно предаване, и днес в друго. Според него всичко е наред, прекрасно е. Дори имал намерение да кани тук еврокомисари и да им обяснява колко прекрасна е медийната среда в България. Понякога се чудя в една и съща държава ли живеем. Защото ние, които работим в медиите, виждаме, че съвсем не е така. Ти какво смяташ?
Аз смятам, че господин Борисов няма никаква идея какво означава медийна свобода. Медийна свобода е не просто да излезеш на екрана и да повториш думите на Тодоров, че ГЕРБ е „Шайка”. Това не е медийна свобода. За него медийната свобода, може би, отговаря на стандартите, ако се сравняваме с някои страни от Близкия изток. Тогава, разбира се, примерът, който посочих, е голямо постижение. Но медийна свобода в една европейска държава означава действително да дадеш възможност на медиите да бъдат четвърта власт. Защото медиите не са една сцена, където излиза някой от БСП, или някой от ГЕРБ, или някой от друга политическа сила и нещо си говори. Медийна свобода означава медиите да бъдат четвърта власт, тоест те да правят разследвания, да са истински коректив. А това става все по-трудно и невъзможно.
Един пример – къщата в Барселона. Къде изчезна тази тема? Първо, тя въобще не е била поставяна от големите национални медии. Те се страхуват от тази тема. Защо? След като има документи, има факти. Направете разследване! Къде е това? Обществото се интересува.
Ти би ли се заела с такова разследване?
Аз съм се заела. Обществото се интересува, нали така? Къде изчезна информацията по тази тема? Къде изчезнаха цели сайтове, които бяха закрити? Само на това да отговори господин Борисов: къде изчезна темата за Барселона?
А ти докъде си стигнала по тази тема?
Като разбера, ще кажа. Искам само да кажа, че това не е мое разследване. Аз се включих в него, но това не е мое разследване. И колеги, които правят това разследване, са били заплашени. И им е казано, че имат семейства.
Показателно за медийната свобода.
И между другото липсата на депутатски имунитет пречи на едно такова разследване. Не само за това пречи – пречи и за разследването за пътищата. И ще обясня как. Защото вече телефоните са подслушвани. Знае се кои са моите източници. Много хора се страхуват вече да говорят с мен и да ми дават информация. Ако нямах имунитет, цялата информация, която събрах за строителството на оградата на българо-турската граница, нямаше да стане възможна. Така че имунитетът има значение.
Ти реално отново си под преса – като журналист вече, не като депутат.
С по-малко инструменти разполагам вече. Това, че си депутат, не означава, че не можеш да правиш разследвания. В парламента има депутати юристи, които продължават своята практика.
Това е показателно за нивото на разследващата журналистика в България. Очевидно е, че такива заплахи могат да бъдат употребени и срещу други колеги, занимаващи се с разследвания…
И те се употребяват.
Говори се, че ти си предложението на БСП да оглавиш партийната листа за европейските избори догодина…
С мен не е говорено за това.
А би ли приела такова предложение?
Аз влязох в политиката – в това, което се нарича политика – с единствената мотивация това управление да си замине. Аз нямам друга мотивация. Всъщност аз затова влязох в екипа на Румен Радев, когато ме покани. Затова се включих в кампанията за парламентарните избори след покана на Корнелия Нинова. И всичко, което ни помогне да покажем какво се случва в България, е от полза… И не само да го покажем, защото това не е достатъчно. Ние вече всички знаем какво се случва. Но трябва да бъдат изнесени факти, доказателства. За да може това, което се случва в България… Ние не го заслужаваме! Ние не заслужаваме да живеем в такава държава! Защото аз виждам мои приятели, които никога не са мислили да емигрират. И които сега сериозно са се замислили да се спасяват. Да се спасяват!
Може би това е и този гняв, който е извел сега хората на улицата. Някои от тях нямат други аргументи, освен „да се свършва това”, защото просто явно не е търпимо положението…
Няма нищо страшно, пак казвам, в смяната на едно правителство. Няма нищо страшно. Ще ги сменяме, докато не намерим правилните хора. И докато не видим не само, че има шанс… Защото какво е политиката? Политиката е хората да живеят по-добре, нали? Да имаш по-добра заплата, да имаш по-добра работа, да живееш в държава, където има по-добри медии, свободни медии… Известно е – свободата е относителна, но журналистиката винаги е битка, независимо при кое правителство. Но в момента то няма и битка.
И тази констатация е не само на „Репортери без граници”, но и на последния доклад от Брюксел. Виждаме, че медийната среда се влошава. През 2006 г. бяхме на 34-то място по медийна свобода, наравно с Франция. Сега сме на 111-то, някъде между Бурунди и Конго. И последният доклад показва същото – че напротив, още по-зле става спрямо миналата година.
„Визия за България” ли е програмата на БСП, с която тя евентуално ще излезе като алтернатива, ако стигнем до избори?
Мисля, че по-скоро това – „Визия за България” – е допитване и обсъждане. Не смятам, че това е документ, с който БСП смята да се явява на избори. Това е по-скоро една рамка, в която се провежда обсъждането. Ще ви дам пример със здравеопазването. На практиката здравеопазването вече е фалирало. Имаме огромни дългове – 600 милиона към болниците, 200 милиона навън…
По конституция ние сме социална държава. Но в момента, в който влезеш в болница, ти доплащаш. Плащаш под маса, плащаш над маса. Лекарствата за много хора, особено тези с ниски пенсии, на практика са недостъпни. Те трябва да избират между лекарство и кашкавал. И това са реални неща. А в същото време се дават огромни средства за здравеопазване. Общо 4 милиарда държавата и още 4 милиарда ние доплащаме.
Е къде отиват?
Ами точно това е, няма контрол. Това, което се случва във всички останали сфери, това се случва и в здравеопазването. Тоест, ние доплащаме 50 процента от нашето здравеопазване. В Европа, която е социална, се доплаща под 20 процента. Тоест средното даже е 10 процента. Ние доплащаме 50 процента. О’кей, това е възможно. Има такива държави – в Латинска Америка, в Африка. Те доплащат – 50, 80, 100 процента. Ако решим да вървим нататък, да ни го кажат. Всъщност, те ни го казват. В бюджета са предвидени повече средства за здравеопазване. Но няма промяна на тази система. И БСП има конкретни предложения в тази област. Нека бъдат чути от хората. Те да решат дали това е начинът, по който тази здравна система трябва да функционира. Дали трябва частните болници например да получават средства от здравната каса. Дали това е редно или не. Или ако това се спре, дали българинът ще трябва да доплаща за своето здравеопазване. Под, над масата и така нататък.
И това е един обществен дебат, който трябва всички да го водим. А партиите са тези, които трябва да ни следват. И ние да преценим те отговарят ли на това, което ние искаме да се случи.
Имаш предвид гражданите на България?
Да. Гражданите, точно така.
Но това така бленувано толкова години гражданско общество май въобще не се случва, защото хората просто излизат и казват „писна ми”. В момента, в който вече наистина им е писнало. А когато трябва да се решават ето такива въпроси, сякаш никой не се ангажира с позиция. Очаква някой друг да вземе решенията. Как става това? Народопсихология ли е, какво?
Ами ние чакаме да дойде силният човек и да оправи нещата като тропне по масата. Но няма такова нещо в света. Всичко е извоюване на права, всичко е битка. Не може някой на готово всичко да ти даде. И в това освен политиците, голяма вина имаме и ние, журналистите. Защото журналистиката е тази, която трябва да даде мястото за реален сблъсък на идеи, на концепции. А това не го виждаме, това не се случва. Така че нещата са навързани: гражданско общество, журналистика, политика.
Много ти благодаря за този разговор. Желая ти успех в тези битки, които очевидно не трябва сама да ги водиш…
Те са наши, наши битки.
Действително цялото общество трябва да осъзнае къде му е интересът, за да може да има резултат. Иначе, ако има само остриета, като теб, те веднага ще бъдат атакувани.
Трябва да сме мнозинство. Много често, когато разкриваме някаква схема за корупция, колегите казват: ами това е поредният скандал. Например, с Хасково. Ами това не е поредният скандал. Защото когато гори къщата на твоя съсед, това скандал ли е? Ами не! Това е нещастие, това е престъпление! Може и твоят дом да се запали! Това не са скандали. И проблемът да бъдат квалифицирани като скандали е много голям. Защото три дни се говори – след това всички забравяме. И всичко си продължава по старому. Това е големият проблем. Така че да, ние като журналисти имаме голяма вина.
Да, така е, но тази порочна схема на журналистиката, която търси „бомбата”, „новината на деня”, това не е от вчера. За съжаление цялото развитие на демократичната журналистика мина през тази призма, което е много вредно.
Да, така е, да.
Всички сме минали през толкова много медии и през развитието на тази концепция. Факт е, че просто вече сме в друг етап и е животозастрашаващо да продължаваме по този начин. Защото проблемите продължават и действително, както ти казваш, отговорността на цялото общество и на журналистите расте.
Да, ето, както всички казваме, системата убива. Ами давам пример с пътищата. Нека се включим, та тази система да не убива повече. Има начин. Не е толкова сложно. Просто трябва всички да се включим.
About The Author
