Хората протестират заради високите цени на бензина. През 1997-ма блокираха ж.п. линиите, сега блокират магистрали. Улавяте ли разликата?
Стотици хиляди трябва всеки ден да карат кола до съседни градове, за да работят. Например перничани в София. Това е криза, която управляващите сами си докараха на главата, хвърляйки звезден прах в очите с нови магистрали.
Цената на междуградските превози не би трябвало да зависи от капризите на световните цени. Решава си Тръмп или някакъв Саддам Хюсеин да се кара с Иран – тръгвай пеша и се отоплявай с кожух! И животът спира.
Стабилност би била възможна само при съществуването на обществен транспорт. Той харчи много по-малко енергия и значи е слабо свързан с цената на горивата.
Само че пакостното дяволче на демонтажа ликвидира обществения автобусен превоз; взе парите от железопътните съобщения, като ги доведе до неизползваемо състояние; вложи тези пари в пътища и магистрали. Вместо половината работещи да се движат с автобуси и влакове, те се принудиха да купят евтини коли и да се блъскат всеки ден да влизат и излизат от големите градове.
Поуката е, че трябва да възстановим БДЖ, докато стане толкова чист, бърз и редовен, че да бъде основен превозвач; да възстановим държавните автобусни линии. Те да държат реални, а не картелни цени на билетите; картелът ще се срине, ако има голям играч, който не си калкулира в билета лична свръхпечалба.
И най-важното – повече никога, ама никога, никога да не гласуваме за пазарни фундаменталисти.
