Малко над 2 часа бяха достатъчни на депутатите да обсъдят и гласуват предложения от кабинета държавен бюджет за 2019 г. Той бе приет със 115 гласа „За“ от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, плюс гласа на единствения участвал в процедурата представител на „Воля“. Против бюджета гласуваха 85 депутати от БСП и ДПС.
Бюджетът бе представен в парламента от финансовия министър Владислав Горанов, който заяви, че той „стриктно отразява приоритетите на правителството“. Министърът побърза да адресира косвено критиките, че увеличените правителствени разходи за следващата година са мотивирани от изборите за Европейски парламент, като обясни, че общият растеж на икономиката позволява по-голям бюджет „без да променяме съществено данъчната политика“.
Основният елемент, който води до увеличаване на бюджетните разходи, е предвиденият ръст на доходите – минималната заплата се увеличава с 9.8%, държавните служители получават 10-процентно увеличение, а учителите – 20%. По думите на Горанов „ниските нива на заплащане се оказаха недостатъчно условие, за да привличаме инвестиции“, така че „при сегашният дефицит на работната сила вдигането на заплатите е неизбежно, пазарът го изисква“.
Министърът се похвали и с увеличение военните разходи в съответствие с плановете за достигане на 2% от БВП през 2024 г. Армията е единственото перо в бюджета, за което правителството си е поставило конкретни цели за преразпределение и гони дори по-високи от средноевропейските нива. Горанов подчерта ръста на социални плащания като тези за хората с увреждания и допълнителни средства за помощи за отопление. През лятото социалното министерство обяви увеличение с 9 лв. на помощта за отопление през петте месеца от ноември до март, но с наближаването на зимния сезон бе обявено над 10 пъти по-голямо увеличение.
Според финансовия министър критиките, че в бюджета са заложени само увеличения на разходите, но не и реформи, са неоснователни, защото реформите не трябва да са „самоцелни“. Онези, които „използват думата реформа като критика“, трябвало да кажат какво точно имат предвид.
След изказването си Горанов напусна пленарната зала, а първи от опозицията думата взе Йордан Цонев (ДПС), който определи бюджета като „най-широко рекламирания за последните 30 години“, като в основата на тази „рекламна кампания“ стоят увеличените разходи. Според него държавният бюджет не е „торба с пари за социални плащания, а основен инструмент за правене на икономическа политика“, каквато липсва при ГЕРБ. Растежът се дължи на увеличеното потреблението, което е „най-несигурната помпа на растежа“, а не на държавни политики.
Според Цонев, разходите помпат инфлацията и забавят растежа, докато стимулират вноса, а заложената инфлация от 3% е нереалистична. Тя „категорично ще изяде увеличението на пенсиите“ и част от ръста във възнагражденията. ДПС не подкрепя и залагането на дефицит в размер на 0.5% от БВП, защото „в годините на растеж бюджетът трябва да е на излишък, за да се посрещнат разходите, когато икономиката е в рецесия“. Цонев заяви също така, че приходите в бюджета се увеличават, защото се вдигат данъците за хората със заплати над 2600 лв. през увеличения максимален осигурителен доход.
След това думата взе Филип Попов от БСП, който определи напускането на залата от финансовия министър като „скандално“, а председателят Цвета Караянчева помоли квесторите да го поканят да се върне за изказването на Румен Гечев. Той се фокусира върху краткосрочната бюджетна прогноза до 2021 г., предвиждаща забавяне на растежа в следващите години, което по думите му се дължи на предлаганите сега бюджетни политики, а не на някаква глобална тенденция. България изостава дори от Румъния, която има средногодишен ръст на БВП от над 4% в последните години. По-късно депутатът от ОП Петър Петров попита „кога в последните 140 години България е била пред Румъния“, на което Румен Гечев отговори, че до 89-та година България е била по-богата.
Депутатът от БСП предложи също създаването на национален инвестиционен фонд, който да компенсира „националната катастрофа с чуждестранните инвестиции“, които са спаднали от 9 млрд. евро преди кризата до 200 млн. за тази година до август. Според него са необходими 500 млн. лв. за индустриални зони, защото „трябват държавни инвестиции, за да привлечеш външни инвестиции“, и специален фонд за сближаване на отделните региони вътре в страната. Дора Янкова (БСП) също подчерта, че в резултат от този бюджет „регионалните контрасти ще се задълбочат“.
Според Гечев правителството няма политика и по отношение на социалното разслоение, като Джини коефициентът за неравенството е преминал границата от 40 пункта при средно около 30 за ЕС, докато бивши социалистически страни като Чехия, Словения и Словакия са с по-добри от средноевропейските показатели. Накрая той каза, че бюджетът е голям, но и „Титаник“ е бил голям, а управляващите трябвало да слагат спасителните жилетки и да плават към предсрочни избори.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова разкритикува представителите на мнозинството, че се готвят да приемат най-важния закон в държавата без нито едно изказване, след което те наистина се активизираха. Александър Ненков от ГЕРБ посочи явното разногласие в опозицията – според ДПС бюджетът е твърде социален и с прекалени разходи, докато БСП е на точно обратното мнение. Той обясни, че във връзка с регионалната политика са предвидени повече пари за общините (над 400 млн. лв.) и заяви, че вместо да се сравняваме с другите държави, трябва да поздравим българите, които работят и успяват, за да изкарат БВП от 116 млрд. лв. догодина. Накрая определи негласуването в подкрепа за бюджета на ГЕРБ като „предателство“ спрямо хората, които го работят за него.
Последваха изказвания на Таня Петрова (ГЕРБ), която изчете всички увеличения на разходи в сферата на образованието и ген. Константин Попов, който обясни, че е предвиден „най-големият военен бюджет, откакто имаме професионална армия“. Менда Стоянова на свой ред обясни, че „основният приоритет е ръстът на доходите“ и определи подготвения документ като „бюджет на стабилния икономически растеж“.
Корнелия Нинова пък го обяви за „бюджет на застоя“, който не прави нищо за демографската катастрофа, здравеопазването, бедността, неравенството и образованието, „което не отговаря на нуждите на бизнеса“. Според нея, няма нито една мярка за демографската катастрофа като се замразяват обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години и всички еднократни помощи при раждане: „Всичко е замразено в иначе най-социалния бюджет.“ Като алтернатива Нинова предложи семейното подоходно облагане, допълнителна помощ при раждане на второ дете и безплатни учебници до 12-ти клас. Тя се обяви и против концесията на летище „София“ като се обърна за подкрепа към „Обединени патриоти“ и лично Волен Сидеров, който досега е говорил против концесията.
Нинова разкритикува управляващите за това, че се хвалят, че дават 500 млн. лв. повече за здравеопазване, но не решават нито един от неговите основни проблеми: Тя попита реторично, дали тези пари ще намалят „доплащанията под и над масата“ и цените на лекарствата и дали ще осигурят „спешна помощ или болница на майката от Свищов, която трябва да пътува до Велико Търново.“ Нинова се обяви за диференцирана ставка на ДДС за лекарствата, като мярка за намаляване на цената им.
Тя цитира получената наскоро от финансовото министерство информация, че 53% от заетите изкарват чисто не повече от 460 лв., а заедно с пенсионерите над 2.5 млн живеят на прага на бедността. На този фон според Нинова ГЕРБ събирали повече пари чрез „увеличени данъци за най-бедните и слабите“ – такси върху дрехи втора употреба, увеличен минимален осигурителен доход на земеделски производители и по-висок данък за старите коли – и няма нито „една стъпка поне за намаляване на неравенствата“. Такава щяла да бъде въведена от БСП под формата на прогресивно облагане и по-висок данък дивидент. В своето предложение обаче БСП отстъпват от идеята за универсален необлагаем минимум, като предлагат такъв да има само за семействата с деца по примера на Унгария. При представянето на алтернативния бюджет на партията в понеделник Нинова обясни, че не се притеснява, ако я сравняват с Виктор Орбан.
В края на изказването си тя уточни, че не притеснява толкова от социално-икономическите неравенства, а от „между политическия елит и народа“, визирайки увеличенията на заплатите в бюджетния сектор. Владислав Горанов отговори на тази критика с думите, че „не може заплатите на хората, които носят отговорност, да не са в съответствие с общото богатство на обществото“, но не коментира неравенството, което подкопава именно тезата за общото забогатяване.
Финансовият министър обяви, че ще извади стенограма от изказването на Румен Гечев и ще опровергае твърденията му едно по едно, за което самият Гечев го окуражи, тъй като ползвал данни само от официалната статистика. В единственото изказване от страна на „Обединени патриоти“ (след репликата на Петър Петров) Искрен Веселинов заяви, че най-добрата политика срещу демографската криза е ръстът на доходите, заложен в настоящия проектобюджет. Нито един представител на „Воля“ не обясни позицията на партията на Веселин Марешки спрямо държавния бюджет по време на дебатите.
About The Author
