ГЕРБ бранят девети здравен министър от обвинения в провал

Малко повече от 2 часа дебатираха депутатите върху внесения от БСП вот на недоверие, свързан с политиката на правителствата на ГЕРБ от 2009 г. насам по отношение на здравеопазването. Двете най-големи партии си размениха обвинения за състоянието на сектора, докато „патриотите” и ДПС трябваше да застанат в парадоксалната позиция да отхвърлят идеи, които по принцип твърдят, че подкрепят.

„Воля” пък запази загадъчно мълчание, вероятно в опит да избегне накланянето на дебата към потенциалните конфликти на интерес на председателя ѝ Веселин Марешки, собственик на 300 аптеки в цялата страна. От правителството единствен говори ресорният министър Кирил Ананиев, чиито предложения за дофинансиране на системата чрез задължителна частна застраховка и въвеждането на конкурентни частни здравни каси, стана повод за искания трети вот на недоверие към третия кабинет на Бойко Борисов. Самият премиер отсъства, тъй като е в Брюксел, но председателя на парламента Цвета Караянчева увери депутатите, че „той е с нас духом”. 

„Връзки и пари“

Мотивите на БСП за внасянето на вота на недоверие очаквано бяха представени от лидера на партията Корнелия Нинова, която подчерта, че липсата на визия за сектора се вижда преди всичко от кадровата политика. За 9 години ГЕРБ сменили 9 министри на здравеопазването и 8 шефа на НЗОК, като в тази сметка БСП поставя и двата служебни кабинета на Росен Плевнелиев.

Нинова посочи, че в последните 10 години са разкрити над 100 нови болници в големите градове, докато малките общински центрове остават без здравна помощ. Това е довело до „концентрация на 80% от болничния потенциал в три града“, докато в градове като Свищов няма родилно отделение и хората трябва да пътуват до Велико Търново. Освен това „спешната помощ остана на много места единствената здравна помощ”.

По думите ѝ изразът от Конституцията за „достъпно и безплатно” здравеопазване трябва да се замени с „връзки и пари”. Цените на клиничните пътеки пък се определяли непрозрачно поради липса на ясен механизъм, което водело до ситуация, в която, „което лоби надделее, то получава повече по пътеките”.

БСП смятат, че министър Ананиев не е изпълнил решението на парламента от края на юни да предложи секторни реформи, а само е поискал гражданите да платят за още от същото. Преди да поискат повече пари от пациентите ГЕРБ трябвало да върнат 1.5 млрд. лв. „незаконосъобразно пренасочени” от здравните вноски към бюджета от бившия финансов министър Симеон Дянков. Освен това Нинова нарече правителството „най-неизправния платец в България”, тъй като държавата поема само частично вноските на децата, пенсионерите и държавните служители.

Като алтернатива на подготвяната реформа, тя предложи гарантиране на денонощен безплатен достъп до медицинско обслужване и аптечни услуги за всички здравноосигурени, както и „базов пакет” за неосигурените; заменяне на търговския статут на болниците с такъв на „социални предприятия”; достъпна онлайн информация за всички сделки в здравния сектор, която да се обновява в реално време, както и диференциране на ДДС за лекарствата и медицинските изделия. Нинова не посочи каква би трябвало да е новата ставка, но най-лесно за администриране би бил 9% ДДС, тъй като вече действа такава ставка за туристическите услуги.

Катарзиси

Първи от управляващото мнозинство думата взе Павел Шопов от „Атака”, който защити ГЕРБ с уточнението, че те не са управлявали постоянно в последните 9 години, а дори БСП е имала свое правителство в този период. Освен това по думите му БСП е управлявала най-много след началото на прехода и особено „в последните 74 години”. В отговор Корнелия Нинова припомни изказвания на Волен Сидеров, който все още е лидер на парламентарната група на националистите, въпреки сътресенията в коалицията, че болниците не трябва да са търговски дружества, а здравеопазването не трябва да е пазар. Представители на ОП многократно през годините са се застъпвали за по-засилена роля на държавата в здравеопазването и против демонополизацията на НЗОК, но в сряда се очаква да подкрепят политиката на коалиционното правителство.

Не по-малко интересна е метаморфозата за ДПС, които обявиха, че са едновременно за повече пазар и конкурентни каси, но и че ще подкрепят мотивите на БСП, които са на противоположна позиция. Д-р Нигяр Джафер посочи, че подкрепят вота заради последните места в класациите за детска смъртност, продължителност на живота, високата смъртност от сърдечно съдови заболявания и концентрацията на здравеопазването в няколко града. Освен това постоянните скандали в сектора, включително кадрови, са изгубили времето за реформи, като подчерта странната ситуация, в която имаме еврокомисар по дигитализацията, но не и електронно управление в здравеопазването.

Позицията на ГЕРБ бе представена основно от д-р Даниела Дариткова, която подкрепи децентрализацията на поръчките, тъй като преди това те се бавили. БСП поиска връщането на стария режим с цел да се ограничи оскъпяването като НЗОК се договаря от името на всички болници. Тя оспори и тезата, че ГЕРБ носят вина за роенето на болници с аргумента, че „за 2018 засега има само три разрешения за нови болници”, докато през 2013-14 те са били 21.

Д-р Дариткова подчерта, че детската смъртност е най-ниска в историята, а продължителността на живота се увеличава постоянно, макар и да са далеч от средноевропейските нива. Освен това според нея намаляването на ДДС върху лекарствата няма да е в услуга на пациентите, а на фармацевтичните компании. Тя не обясни тезата си, но вероятно има предвид, че държавата не може да регулира този пазар и компаниите ще използват намаленото ДДС, за да разширят нормата си на печалба.

Дариткова обясни, че всяка година се увеличава с 5% частта от минималната осигуровка, която държавата дава за децата, като тази година тя достига 65%. Държавата пък плащала изцяло задълженията си по закон за пенсионерите и нейните служители. Накрая тя обърна внимание на това, че представения от БСП модел „няма финансова обосновка” и „прилича на лозунг от добре забравеното минало като например капитализмът е враг номер едно на комунизма”.

Мотивите на БСП – болни и откраднати

В обичайния стил при вот на недоверие представителите на Министерски съвет изчакаха депутатите от опозицията да приключат времето за изказванията си преди да се включат в дебата. В отсъствието на премиера единствен говори Кирил Ананиев, който посвети голяма част от изказването си на нещо като поздравителен адрес по повод Деня на българския лекар.

След това определи мотивите на БСП като „болни”, като същевременно обясни, че те всъщност са били взети от неговата презентация, в която посочил проблемите на системата. Ананиев подчерта, че в продължение на две седмици преди кръглата маса, на която е представил предложенията си, е провел работни срещи със всички заинтересовани страни. По думите му „във всичките тези разговори имаше само две организации, които категорично се противопоставиха: това бяха пациентските организации и синдикатите.”

Накрая министърът се ангажира да посети централите на опозиционните партии преди да внесе предложенията си за реформа в Министерски съвет, както и да организира втора кръгла маса по темата. Опозицията обаче не можа да влезе в пряк диалог с министъра в парламента, тъй като бе останала само с 14 секунди време за изказвания.

Депутатите ще обмислят позициите си до 24 октомври, когато е гласуването, като се очаква само ДПС да подкрепи вота на недоверие.