Историята си отмъщава на Франсис Фукуяма. През 1992 г., непосредствено след края на Студената война, когато либералната идеология е в своя подем, американският политически теоретик пише в своята книга „Краят на историята и последният човек“: „Това, на което може би ставаме свидетели… е крайната точка на идеологическата еволюция на човечеството и универсализирането на западния модел на либералната демокрацията като крайната форма на човешкото управление“.
Двадесет и шест години по-късно, от САЩ до Русия, от Турция до Полша и от Унгария до Италия, е във възход един нелиберален интернационал . Новата книга на Фукуяма „Идентичност: Търсенето на достойнство и политиката на негодуванието” (Identity: The Demand for Dignity and the Politics of Resentment) се опитва да се бори срещу тези сили. Но когато срещнах 65-годишния академик от Станфорд в Лондон, той внимателно подчерта приемствеността в мисълта си.
„Това, което казах през 1992 г. е, че един от проблемите с модерната демокрация е в това, че тя осигурява мир и просперитет, но хората искат повече от това… либералните демокрации дори не се опитват да определят какво всъщност означава добър живот, това е оставено на хората, които се чувстват отчуждени, без цел, и затова присъединяването им към различни идентичностни групи им дава известно чувство за общност“, заявява Фукуяма.
Според него критиците му явно не са чели до край „Краят на историята и последният човек“, защото „частта за последния човек е посветена именно на някои от потенциалните заплахи за демокрацията“.
Йошихиро Франсис Фукуяма е роден в Чикаго през 1952 г., като баща му е американо-японец (дядото на Фукуяма по бащина линия е емигрирал в САЩ през 1905 г., по време на Руско-японската война), а майка му е японка. Той обаче никога не научава своя роден език и се самоопределя единствено като американец.
„Просто не беше модно да се говори за етноси, когато растях“, заявява той.
Фукуяма, който е изучавал политическа философия в университета „Корнел“ под ръководството на Алън Блум, автор на „Затварянето на американския ум“, първоначално се идентифицира с неоконсервативното движение.
Негов ментор е Пол Уолфовиц – по времето, когато той е държавен служител при управленията на Рейгън и Буш-баща. Но към края на 2003 г. Фукуяма оттегля подкрепата си за войната в Ирак, която сега смята за много съдбоносна грешка, заедно с финансовата дерегулация и неефективното създаване на еврото.
„Всички тези политики бяха прокарани от елита, но в крайна сметка се оказаха доста катастрофални, има някаква причина обикновените хора да са разгневени“, признава Фукуяма.
„Краят на историята“ бе укор към марксистите, които разглеждат комунизма като крайна идеологическа фаза на човечеството. Запитах Фукуяма вижда ли той революция на социалистическата левица във Великобритания и САЩ?
„Всичко зависи от това, какво се има предвид под социализъм. Контрол върху средствата за производство – не мисля, че това ще работи, с изключение на областите, в които явно се изисква, например обществените услуги“, отговаря американският политолог.
„Ако имаш предвид програмите за преразпределяне на доходите, които се опитват да компенсират голямото неравенство – да, мисля не само, че може да се върне, но и че трябва да се върне. Този дълъг период, започнал от времето на Рейгън и Тачър, в който се възприеха определени идеи за ползите от нерегулираните пазари, в много отношения имаше катастрофален ефект“, продължава Фукуяма.
„В този момент ми се струва, че някои от нещата, казани от Карл Маркс, се оказват верни. Той говори за кризата на свръхпроизводството… За това, че работниците ще обеднеят и няма да има достатъчно търсене“, изненадващо добавя Фукуяма.
Но единственият правдоподобен системен съперник на либералната демокрация не е социализмът, а китайският държавен капиталистически модел, твърди американският академик.
„Китайците открито заявяват, че тяхната система е по-добра, защото може да гарантира стабилност и икономически растеж в дългосрочен план по начин, който демокрацията не може… ако и през следващите 30 години икономиката им продължи да расте по-бързо от тази на САЩ, ако китайският народ стане по-богат и страната все още е стабилна, бих казал, че те имат реален аргумент. Но същинският тест за режима ще бъде как се справя той в условията на икономическа криза“, предупреждава Фукуяма.
Фукуяма е разтревожен от потенциала за война между САЩ и Китай (тъй нареченият „Капан на Тукидид”, както академикът от Харвърд Греъм Алисън нарича сблъсъка между утвърдена сила и нарастваща такава).
„Мисля, че хората биха били много глупави, ако отхвърлят тази възможност. Мога да си помисля за много сценарии, с които е възможно да започне такава война. Не мисля, че би била умишлена атака на една държава срещу друга, като Германия, която нахлува в Полша през 1939 г. По-вероятно е войната да започне от местен конфликт за Тайван, Северна Корея или евентуално с конфронтация в Южнокитайско море, която да ескалира“, споделя притесненията си Фукуяма.
Срещата ми с Фукуяма стана в същия ден, в който за пореден път британското правителство не успя да постигне сделка за излизането на Обединеното кралство от ЕС.
„Осъществяването на референдум в страна с парламентарна система е наистина голяма грешка“, смята Фукуяма. „Има основателни причини да разполагаме с представително правителство. Ако Камерън се бе придържал към това, нямаше да имаме този проблем точно сега“, допълва той.
Фукуяма обаче предупреждава либералите да не отиват прекалено в обратната посока и да не приемат, че нелибералната демокрация е новият край на историята.
„Мисля, че хората трябва да се успокоят малко“, завършва той.
About The Author
