Поне 113 лева ще получават месечно децата, които са загубили единия си родител. Новата социална помощ влиза в сила от догодина, след като парламентът гласува вчера поправки в Закона за семейните помощи за деца.
Мярката ще подпомага децата на починали родители, които не са се осигурявали приживе – включително такива, които са получавали трудови доходи, но не са плащали осигуровки върху тях. По разчети на социалното министерство на критериите за новата помощ отговарят около 5600 сираци. Децата на редовно осигурявалите се и в момента получават наследствена пенсия, чийто размер започва от 155,70 лв. нагоре в зависимост от осигурителния стаж на починалия родител. Децата на неосигурените пък имаха право да кандидатстват за персонална пенсия, ако семейството им отговаря на подоходен критерий. От 1 януари 2019 г. той се премахва.
Още преди приемането на законовата промяна се чуха гласове, че тя косвено насърчава избягването на плащане на осигуровки. Контрааргументът е, че децата не бива да бъдат разделяни и да търпят последствия от деяния на своите родители.
Конкретна причина за приемането на новата социална помощ стана масово споделяна публикация в социалните мрежи в края на миналата година, която беше широко тиражирана и от медии. В свое „Писмо до дядо Коледа“ софийската адвокатка Златина Хаджипанайотова се възмути, че „всеки клошар, ром и емигрант, който не работи“ има повече права от нейните „български деца“, останали сираци след като баща им загубил битка с тежка болест.
Един от мотивите за приемане на поправката е, че ресурсите на държавата трябва да се насочат към лишените от родителска грижа. Точно в този пункт обаче тя е на път да създаде поредния парадокс в социалната ни система, тъй като създава разлика с други деца, които също са лишени от родителска грижа, каквито са например децата на разведени родители или с неизвестен родител.
Ще илюстрираме парадокса със следния хипотетичен пример на Мария, Йорданка и Даниела – самотни майки на едно дете, които получават заплата от 1010 лева, близка до средната за страната. Ето как ще се отнесе към тях социалната ни система:
Мария е вдовица. Доходите на двамата с детето ѝ надхвърлят границата от 500 лв. на член от семейството, под която може да се кандидатства за получаване на детски надбавки. Мария обаче ще ги получи, тъй като децата на починал родител имат право на такива, без да се отчита размера на доходите в семейството. Освен надбавките в размер на 40 лв., тя ще получи и новата помощ от минимум 113 лв. Така общите месечни доходи на Мария и детото ѝ ще станат 1163 лв.
Йорданка е разведена. Доходите ѝ не позволяват да кандидатства за детски надбавки. Единствената помощ, която държавата нормативно ѝ е гарантирала, е да получава месечна издръжка от бащата на детето в размер от 80 лева. Тоест, Йорданка и детето ѝ могат да разчитат на сигурни 1090 лв.
Даниела е майка на дете, чийто втори родител се води неизвестен. И нейните доходи не позволяват да кандидатства за детски надбавки. Новата „вдовишка“ помощ също не се отнася за детето ѝ, тъй като при неизвестен баща няма как да се докаже, че той е починал (в момента няколко майки водят дела срещу България в Страсбург тъкмо по този казус заради отказ да получат детски надбавки). Даниела и детето ѝ остават загърбени от социалната система и трябва да се задоволят само с трудовите доходи на майката – 1010 лв.
Ето до какви недоразумения води законотворчество на парче под влияние на стихийни обществени настроения и на търсен PR-ефект. Отново подчертаваме, че законодателните промени бяха направени с цел да се насочат ресурси към децата, които са лишени от грижата на поне единия си родител. А такива са и трите визирани примерни случая по-горе. Поредното разделение на децата можеше да се избегне, ако парламентът беше преценил, че новата помощ трябва да се отнася за всички, израстващи без един или двама родители, което обаче не се случи.
Законодателната промяна беше приета с активното застъпничество на омбудсмана Мая Манолова, която дори изпрати лични писма до всички 240 депутати. Забележително е, че на нито един етап от публичното си ангажиране със случая общественият защитник не се смути, нито се разграничи, от очевидно неверните и расистки квалификации, с които адвокат Хаджипанайотова анонсира писмото си до Дядо Коледа. Вчера и двете дами охотно позираха пред камерите в парламента. „Добрите граждански кампании с добра енергия, които преследват справедливи каузи – успяват“, коментира Манолова. Хайджипанайотова пък, която преди година заяви – „ако не получа 100 000 лайкове завинаги приключвам с Фейсбук и държава НЯМА“, сподели днес в социалните мрежи, че се чувства „БЪЛГАРКА“ и обяви „ПЪЛНА ПОБЕДА БЪЛГАРИЯ“.
Случаят поставя и въпроса дали вече не навлизаме в епохата на фейсбук-„демокрацията“? Засега опосредствана – през вота на депутатите, но скоро може би и в преки форми на фейсбук-нормотворчество?
About The Author
