Румънският „референдум за семейството“ – битка за загубена кауза?

През 2015 г. се появи идеята румънската конституция да бъде изменена, така че бракът да бъде дефиниран като съюз между мъж и жена. Сегашният текст на конституцията постановява, че семейството е брак между съпрузи. Член 48 звучи така: „Семейството се създава чрез съюз по взаимно съгласие между съпрузи, базиран на тяхното равенство и на правото и задължението на родителите да осигурят отглеждането, образованието и напътствието на децата“. Румънският граждански кодекс постановява в чл. 271, че бракът е между мъж и жена: „Бракът е съюз между мъж и жена, който е свободно изразен и е по взаимно съгласие.“

Някои консервативните среди се страхуват, че този член на гражданския кодекс може лесно да бъде изменен, така че гей двойките да получат право да сключват брак по румънския закон. Исканията да бъде променена конституцията сега са своеобразен „превантивен удар“, опит за предотвратяване на бъдещи промени в румънския граждански кодекс. Целта им е да забранят всяка възможност гей двойки да създадат семейство.

Кой стои зад инициативата за референдум?

От началото на 2015 г. гражданска инициатива, съставена от християнски организации и наречена „Коалиция за семейството“, оказва натиск за описаната промяна на конституцията. Историята на идеята обаче е по-дълга. Както активистът за права на хомосексуалните Влад Виски посочва, притеснението на „Коалицията за семейството“ е, че хората от LGBT общността получават право на гражданско съжителство в няколко страни. Петер Костя – румънски неопротестантски пастор, базиран в Тексас, се среща през 2005 г. с други румънски лидери от същото вероизповедание във Ватра Дорней, за да ги информира какви проблеми се задават на хоризонта. Американските и британските организации, предложили подкрепа за тази инициатива, са Християнска задруга на адвокатите, вече известна като Християнска загриженост, Институтът „Ръдърфорд“, както и „Фондът за защита на алианса“, впоследствие прекръстен на „Съюз, защитаващ свободата“.

До момента е имало няколко опита да се промени конституцията. Както Влад Виски посочва, първият опит е от 2006 г., когато гражданска инициатива за промяна на конституцията в този дух се появява за първи път като регистрирана в „Официален монитор“ (румънският аналог на българския „Държавен вестник“ – бел.прев.). Много християнски организации подкрепят начинанието като осигуряват 650 000 подписа. Целта е в конституцията да се запише следната формулировка: „В Румъния полигамията е забранена, а бракът е позволен само между мъж и жена.“ Румънското законодателство обаче изисква поне по 20 000 подписа да бъдат събрани от всеки окръг в страната, за да може инициативата да предизвика действие от държавата. Подписите, събрани от коалицията, не успяха да покрият този географски критерий.

След това поражение Костя създава Съюза на румънското семейство и след настойчиво лобиране пред парламентаристите успява да предизвика промяна на гражданския кодекс в частта му за дефиницията на семейството. С помощта на Съюза бяха организирани поредица от конференции и публични събития, които събраха румънски политици, публични и академични фигури.

През 2014 г. Петер Костя се кандидатира безуспешно за евродепутат в листата на християнска платформа, което стана в повратна точка в Съюза на румънското семейство. Някои от неговите членове не бяха доволни, че Костя е протестантски пастор. Те чувстваха, че християнското движение е доминирано от неопротестантски елементи, докато православните му членове са игнорирани.

Организацията, която сега се опитва да промени конституцията, е Коалицията за семейството, създадена през 2013 г. и поддържана от няколко християнски структури. Една от тях – Pro Vita, е особено активна в лобирането си за забрана на ваксините и на абортите.

Каква ирония – 1968 година бе белязана от бунтове за граждански права, докато в Румъния хомосексуалността бе обявена именно тогава за престъпление, наказуемо с между една и пет години затвор. Законът, по който се налагаше това наказание, бе променен чак през 1996 г. и най-накрая отменен през 2001 г. По това време патриархът на румънската православна църква изпрати в парламента писмо, с което се противопостави на намеренията на депутатите да отменят члена, който инкриминираше т.нар. „практики срещу човешката природа“.

Действащото в момента румънско право постановява, че за да бъде валидно обществено допитване, в него трябва да вземат участие поне 30% от гражданите, имащи право на глас. Тоест, близо 6 милиона румънци. Парламентарните партии поддържат референдума с единственото изключение на Съюза „Спасете Румъния“, който е против.

Само няколко седмици преди допитването, правителството промени правилата и реши, че то ще бъде проведено в рамките на два поредни дни. Първоначалната дата бе 7 октомври, но премиерът Виорика Данчила обяви, че общественото допитване ще се проведе на 6 и 7 октомври. Движението за граждански права в страната се опасява от възможни измами и се опитва да организира доброволци като наблюдатели.

Противопоставящите се на референдума избраха да не участват, за да направят по-трудна за прескачане бариерата от 30% участие. Много от дискусиите, дебатите и споровете вече бяха проведени. Интересно е, че не всички протестантски пастори са съгласни с това допитване, но гласа на „дисидентите“ се чува трудно в хора на общия консенсус.

С тази статия се опитвам да предложа обективна перспектива за събитията, свързани с референдума. Избрах заглавие, в което говоря за „загубена кауза“, защото смятам, че в случая става въпрос за по-голям и по-труден за решаване проблем от конкретното питане.

Много пъти в неотдавнашната история църквата е била консервативна институция, която се е противопоставяла на прогреса. Дълбоко съм загрижена за това, че референдумът ще е чудесна възможност консервативният и ретрограден манталитет да овладее законодателната власт. Неотдавнашната история на Румъния е доминирана за съжаление от дискриминационно отношение към сексуалните малцинства, за които са били направени инкриминиращи закони, наказващи сурово гей практиките. Както казах по-рано – патриархът на православната църква се противопостави на отмяната на член 200, който инкриминира хомосексуалността.

Климат на нетолерантност и страх започва да доминира нашето общество и истинската опасност е изолационистката перспектива на нашата „мила родина“, противопоставена на „поквареността“ на Европа! Този месец Световният съвет на семействата се проведе в Кишинев, Република Молдова. Руският патриарх Кирил бе поканен от молдовския президент Игор Додон, за да участва в събитието. По този повод бе осъдена „джендър идеологията“ като опасност за нашите традиционни порядки и атака върху християнските ценности. Ставаме свидетели на международно консервативно движение, в което американските неопротестантски църкви и руската православна църква се борят заедно срещу считаната от тях за опасна „джендър иделогоия“, налагана отново според тях от Европа.

Референдумът за семейството трябва да е предупредителен знак за по-широка консервативна програма, която завладява румънското публично пространство. Но този вид битка не е нещо ново. Историята на християнската църква е била белязана от периоди, в които лидерите ѝ са се противопоставяли на основните човешки права и дори на научни истини, широко приети днес. Ето защо смятам, че въпреки че наблюдаваме мрачен епизод в историята на човешките права, консерваторите се борят за загубена кауза.