Искаш чист въздух – трябва да си платиш!

„Какъв материален интерес може да има човек, който иска да обжалва положителна Оценка за въздействие върху околната среда и водите (ОВОС) върху даден проект, защото смята, че той носи опасност за природата и за хората?“.

Този въпрос беше поставен в парламентарната комисия по правни въпроси от представителя на Сдружение „За Земята“ Иван Велков при обсъждането на президентското вето върху промените в Административно-процесуалния кодекс (АПК). С тях се въвеждат пропорционални на материалния интерес на ищците съдебни такси за дела по обжалване на административни решения.

Председателят на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ) отговори, че определянето на конкретния материалния интерес по дадено дело занапред ще зависи от преценката на съда. Той обаче призна, че като адвокат би пледирал за това желанието да дишаш чист въздух да не се остойностява като материален интерес. Защо тогава оставяте този въпрос отворен за тълкувания, продължи да настоява Велков, а Кирилов изпусна репликата, че

в крайна сметка

„всяко благо е оценимо!“.

Заради президентското вето и големия обществен интерес към проблема, от ГЕРБ решиха да демонстрират диалогичност като оставиха представители на граждански организации да се изказват на воля в комисията. Кирилов дори ги предразположи да се чувстват като депутати, позволявайки им да го репликират, като оставяше дупликата, естествено, за себе си.

Ефектът беше като в поговорката „Говори си – не ми пречиш!“. Нито един друг депутат от ГЕРБ не взе участие в дискусията. Повече от половината представители на управляващото мнозинство въобще не дойдоха на заседанието да чуят нови аргументи и гласуваха неприсъствено. А пет-шестимата присъстващи дочакаха с видима досада края на над 4-часовото представление.

Както е известно, президентът Румен Радев наложи вето върху промените в АПК заради три основни момента: повишаването на съдебните такси (в някои случай до 700 пъти); премахването на касационната инстанция за определени видове дела; даването на възможност на съда да провежда някои процеси при закрити врата.

„Пътят към съда трябва

винаги да е отворен!“

– с този древен юридически принцип се обърна към депутатите председателят на Правния съвет към Администрацията на президента Емилия Друмева, която изложи мотивите на Радев. Тя оспори аргумента на Данаил Кирилов, че досегашните съдебни такси са минимални и не покриват цената на делата.

„Законността не е услуга, която правовата държава предоставя на гражданите, а е необходимо условие за съществуването на правовата държава“, посочи бившата конституционна съдийка и обърна внимание върху факта, че за първи път размерите на съдебни такси се фиксират в закон, а не в подзаконов акт, именно за да не могат да се обжалват.

По отношение на закритите процеси Друмева цитира чл. 121 ал. 3 от Конституцията, който гласи, че разглеждането на делата във всички съдилища става на открити заседания, освен когато законът гласи друго. Според нея, с новите постановки съдът да преценява дали ще заседава открито се променя конституционния принцип и изключението ще се превърне в правило, а правилото в изключение.

От гражданските организации предупредиха, че след промените в АПК

защитата на частни интереси в България

става много по-евтина,

отколкото защитата на обществения интерес. Върху същото акцентира и Крум Зарков от БСП, според когото занапред все по-трудно ще се стига до съдебни дела по казуси, в които материалният интерес е голям. „Много по-лесно ще се атакува проект за градинка или за трафопост, отколкото за плаж или за ядрена централа“, заяви опозиционният депутат.

Данаил Кирилов мотивира промените със злоупотреби с граждански права, които спъвали национални инвестиционни проекти и такива с европейски средства. Той се възмути, че „малоимотна българка, така да го кажем, от Шумен“ спъвала европроекти, без да плаща никакви съдебни такси. Депутатът от ГЕРБ не се доизказа къде е проблемът – дали е в това, че щом си „българин, така до кажем“ (вероятно визираше циганин) не бива да си пъхаш носа в обществените работи? Или пък щом си „малоимотен“, не можеш да се бъркаш в делата на многоимотните?

„Аз искам да знам кой дава 20 лева на гражданина Петров да напише жалба!“, настоя Кирилов. Председателят на правната комисия вероятно визираше колоритния софиянец – водопроводчикът Иван Петров, който често създава главоболия на столичното кметство, завеждайки и печелейки съдебни дела, било срещу дружеството „Софийски имоти“, „забравило“ да впише в регистрите си ценни общински терени, било срещу поскъпването на билетчето в градския транспорт, било срещу общинарите, които паркират неправилно пред Столична община…

Относно премахването на двуинстанционното производство, Кирилов успокои, че то се отнася за по-маловажни казуси. Като например обжалвания на откази за социално подпомагане, изтъкна бившият социалист, който преди да премине към ГЕРБ беше общински съветник от БСП в София.

Малко преди гласуването граждани се провикнаха, че многократно са слушали препирните между ГЕРБ и БСП, но искат да чуят мнението и на ДПС, на „Воля“ и на „обединените патриотари“, за да се ориентират как да гласуват на следващите избори. Реакция от предизвиканите обаче не последва. Стана ясно, че единствено членът на комисията от партия „Воля“ не е декларирал дори писмено волята си по казуса.

В крайна сметка с гласовете на 12 депутати от ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти“ срещу 7 от БСП, обявили се против, парламентарната правна комисия отхвърли ветото на президента Радев и предложи на Народното събрание да приеме повторно законопроекта. От БСП заявиха, че ако това се случи, ще го дадат на Конституционния съд. Екологични организации пък готвят жалби до евроинституциите.