Стотици хора, мнозина от тях музейни работници, ридаят и се прегръщат, за да се утешат взаимно, край обгорената фасада на Националния музей на Бразилия в Рио де Жанейро, разказва в свой репортаж испанският в. „Ел Паис”. Сградата, подслонявала основания от крал Жуан през 1818 г. музей, сама по себе си е културен паметник – навремето е била кралска резиденция. Тя е разположена насред общинския парк „Кинта да Воа Виста”, в който сега прииждат бразилци, оплакващи изгорялото в незапомнен 9-часов пожар хранилище на националната им памет.
В 200-годишната музейна сбирка имаше около 20 милиона експоната, сред които и фосил от първата следа на човешко същество, открита на бразилска територия.
Пожарникарите и гражданската защита продължават работата си по охлаждането на стените на сградата, за да предотвратят пълното им рухване. Първите оценки установяват, че те все пак са устояли на жестокия пожар, но покривът и вътрешните прегради са изгорели напълно. Погубена е също оригиналната вътрешна декорация. А най-голямата загуба несъмнено е почти пълното унищожаване на музейната колекция. Някои учени с риск за живота си са се хвърляли по време на пожара да вадят от намиралите се вътре изследователски лаборатории микроскопи и проучвани експонати и материали, но спасеното е само нищожна част спрямо останалото.
„Може да се възстанови сградата, да се направят вътрешни стени по най-съвременни технологии, но какво ще сложим там?!” – съкрушава се палеонтологът Маурилио Силва де Оливо, един от отговарящите за колекцията фосили. „Всичко, което беше изложено, е изгубено. Не е могло да издържи на толкова висока температура в продължение на толкова време. Единствената ни надежда е в материалите, които се пазеха в стоманени каси”.
Оливо работи в музея от около две десетилетия, но според него структурните проблеми идвали от още по-отдавна. Той разказва, че музейните служители са полагали големи усилия, за да поддържат функционирането на тази институция и постоянно са настоявали пред федералното правителство за отпускане на повече средства за тази перла на бразилската наука и култура, която е поделение на Федералния университет на Рио де Жанейро. „Въпреки всички трудности ние бяхме петият по големина и значимост музей в света и петата изследователска институция в Латинска Америка по размера на нашата колекция,” обяснява Оливо.
През май т.г. ръководителите на музея подели виртуална кампания за събиране на средства и за реконструкция на залата, в която бил изложен скелетът на един грамаден динозавър. Така събрали еквивалента на около 6000 евро и успели отново да отворят за посетители тази зала.
Трагедията с музея разтърси Бразилия – страна, която хронично страда от липса на ангажимент от страна на политиците към обществените структури. Безразличието на властите пролича особено ясно през юни т.г., когато нито един министър не се появи на честването на 200-годишнината на Националния музей.
Този музей бе не само хранилище на исторически експонати, но и жив научен организъм, произвеждащ знания, казва Ана Лазар, директор на секцията за представяне на гръбначните животински видове. „Ние привличахме изследователи от цял свят, които идваха да изучават уникални видове, съществуващи само тук,” добавя тя.
Пожарникарите продължават да вадят някои експонати, оцелели сред пламъците. До входа на двореца си стои метеоритът Бендего, един от най-големите в света, който е устоял на пожара и вече се е превърнал в символ на предстоящо възстановяване. „Сега трябва да мислим за бъдещето на тази институция,” уверен е Александър Келнер, директорът на музея. Съвсем неодтавна той е искал от властите допълнителни помещения, за да се съхрани по-добре онази част от колекцията, която не е била изложена. Молба, която както и толкова много други, отправяни от Националния музей на Бразилия, не е била чута навреме…
About The Author
