Главният икономист на британската централна банка Анди Халдън предупреди, че изкуственият интелект и машините имат потенциала да превърнат огромен брой работни места в излищни, а хиляди работници на Острова са застрашени от безработица заради новите технологии, съобщава Independent.
Според Халдън т.нар. „Четвърта индустриална революция“ ще бъде в „много по-голям мащаб“ от предишните три и Великобритания ще се нуждае от революция и в уменията, за да избегне масовата безработица. Той твърди, че предишните индустриални революции са имали „тромаво и продължително въздействие върху пазара на труда, върху живота и средствата за препитание на големи части от обществото“.
„Работните места бяха активно отнемани от машини от всякакъв тип, създадена беше празнота на пазара на труда, което остави много хора за дълги периоди от време без работа, изпитващи трудност да изкарват прехраната си. Това засили социалното напрежение, увеличи финансовата тежест, доведе до покачване на неравенството. Това е тъмната страна на технологичните революции, и тази тъмна страна винаги е била факт“, коментира Халдън в интервю за BBC.
Халдън добавя: „Тази дупка потенциално ще бъде в много по-големи мащаби в бъдеще, когато ще има машини, които освен да работят, могат и да мислят, което ще замени както когнитивните, така и техническите умения на хората“.
Според водещият икономист в резултат на новите технологии ще бъдат създадени някои нови работни места, а някои такива, които се отнасят до взаимодействие между хората, разговори лице в лице и преговори ще станат по-важни, докато обикновените ръчни работни места ще бъдат под риск. „Ще се нуждаем от голям брой нови работни места, които да бъдат създадени в бъдеще, ако не искаме да пострадаме от дългосрочна технологична безработица“, предупреждава той.
„Такава не беше характерна в миналото, но може ли да е част от нашето бъдеще? Мисля, че този въпрос в момента е по-отворен от всеки един друг момент вероятно в цялата история“, добавя Халдън.
По-рано през тази година тинк-танкът Centre for London предупреди, че почти една трета от работни места в английската столица имат потенциала да бъдат заменени от машини в следващите 20 години. В публикувано през април изследване организацията твърди, че търговията на едро и дребно, транспортът, съхранението, настаняването и хранителния сектор – в които колективно са заети 1 милион души в столицата – ще бъдат силно засегнати.
Дебатът за влиянието на роботите върху пазара на труда в бъдещето върви с пълна сила на Острова и изобщо на Запад в последните години. През юли тази година Bloomberg публикува материал, озаглавен „Роботите са на път да помрачат живота на работническата класа“.
Съществува обаче и друг прочит на ситуацията, според който, ако бъде регулиран по правилния начин, ние трябва да приветстваме, а не да се страхуваме от изкуствения интелект.
Няколко часа след публикувания в Independent материал, посветен на изказването на Анди Халдън, на страниците на The Guardian беше публикуван и отговор именно в тази посока. Според колумнистът на изданието Саймън Дженкинс е „глупаво“ да се притесняваме, че роботите ще отнемат нашите работни места.
Дженкинс изтъква, че понастоящем има 90 000 свободни работни места в сектора на социалните грижи и 24 000 за медицински сестри, като хроничният недостиг на работна ръка в британските социални служби се е увеличил от 7% преди шест години до 11% днес. Подобни проблеми има в сектора на образованието, здравеопазването, строителството, селското стопанство, туризма и други, които ще бъдат силно засегнати от Брекзит заради „затягането на кранчето“ за мигранти.
„Идеята, че алгоритмите, роботите и и 3D принтерите ще превърнат тези процъфтяващи индустрии в излишни е глупаво. Ясно е, че новите технологии ще механизират редица дейности. Но през цялата история иновации са изисквали от пазара на труда да се модернизира, а хората да се преквалифицират. Историческата реалност е, че технологиите водят до краткосрочни смущения“, настоява Дженкинс и твърди, че „мрачните прогнози на Хелдън просто служат на процъфтяващата политика на протекционизъм и шовинизъм“. Авторът също така защитава тезата, че „цифровата епоха ще задоволи жизнеността, освобождавайки свободното време за дейности, свързани със здравето, красотата, пътувания, храна, изкуство и развлечения до психотерапия, социална работа, грижа за децата и възрастните хора“.
„Тези дейности включват човешки взаимоотношения. Те не могат да бъдат извършвани от роботи или машини“, настоява той.
About The Author
