Около 30 невръстни изпълнители от Детския радиохор към БНР, подкрепени от своите родители, както и от много бивши хористи на тази 59-годишна музикална формация, изнесоха днес протестен концерт пред сградата на Националното радио. Те изпълниха емблематични песни от репертоара си, сред които бе и националният химн. Много от събралите се там деца и възрастни плачеха.
Протестът, за чиято подготовка „Барикада” писа, бе заради внезапната смяна на дългогодишната ръководителка на Детския радиохор Венеция Караманова. Без предизвестие нито за нея, нито за хористите, нито за родителите тя е била освободена на 20 юли. Хорът е оставен в ръцете на новата му главна диригентка Теодора Димитрова, която обаче е назначена едва през март т.г., общувала е само три месеца с хористите и децата почти не я познават. В същото време работата с деца хористи по принцип е много специфична заради крехката им възраст и особената им емоционалност, а в случая с Детския радиохор е свързана и със силното влияние на личността на ръководителя, с предаването на традиции и ценности, съградили досегашните успехи на хора, сочат родители.
Именно поради тази причина първоначално е бил договорен 2-годишен период за плавно предаване на опита от Караманова на Димитрова – нещо, което е погазено с решението на ръководството на БНР от 20 юли. Деца и родители са научили за него от сайта на БНР и са били шокирани.
След среща с ръководството на Националното радио за търсене на компромис е било достигнато съгласие да се изготви нов граждански договор за Венеция Караманова, която да продължи да участва в творческата работа на хора като почетен диригент, докато се реализира плавният преход към новото ръководство. В предложения обаче две седмици по-късно от БНР текст на договора за Караманова нейно участие в творческо-педагогическата работа с децата изобщо не е предвидено, а ѝ се възлага само дирижирането на 4 концерта, подготовката на едно турне в чужбина и поемането на отговорност за сигурността на децата по време на летния им творчески лагер в Кранево. Тя отказва да го подпише при такива условия.
Силно разстроени от всичко, което се случва, децата от радиохора решават да излязат на протестен концерт пред БНР на 20 август от 12 ч. Родителите им ги подкрепят.
В петък, на 17 август следобед, родителите са информирани от ръководството на БНР през Фейсбук (!), че ако искат децата им да заминат за подготовката в Кранево, трябва до 11 ч. в понеделник, 20 август, да подпишат декларации за съгласие децата им да бъдат придружавани там от новата диригентка (която почти не познават) и от още трима служители на БНР. Повечето родители отказват да подпишат такива декларации, защото са наясно, че ако подпишат, легитимират решението на БНР за смяната на Караманова, което не приемат.
Някои телевизионни сутрешни блокове днес излъчиха репортажи за подготвяния протест, като включиха както мнението на децата и родителите, така и другата гледна точка – на генералния директор на БНР Александър Велев. В една от телевизиите той се появи на запис, а в другата присъства персонално в студиото, но се разбра, че бил поставил условие там да не бъдат канени родители на малки хористи.
Велев обвини родителите, че манипулирали децата си и ги поучи, че трябвало да им обясняват да приемат извършваните промени. Той каза още, че родителите и децата били подвеждани от зле интерпретирана информация и че вече е имало достатъчно време опитът на Караманова да бъде предаден на Димитрова. Никой не бил гонил Караманова, само бил актуализиран гражданският ѝ договор, но тя имала повече претенции и затова отказала да го подпише.
По време на започналия точно в 12 ч. днес протестен концерт под прозорците му Александър Велев не слезе да поговори с децата и родителите им. Там обаче бяха многобройни медии, които подготвяха репортажи за събитието.
В разговорите с журналистите доста от родителите посочиха като пряко отговорни за всичко, което става с музикалните състави на БНР, члена на УС на Националното Радио Момчил Георгиев и директора на Музикалната къща на БНР Теодосий Спасов.
В предаване на БНР по казуса с Детския радиохор, излъчено по-рано сутринта, Момчил Георгиев увери, че ръководството на радиото се стремяло тъкмо към плавен преход между двете ръководителки, който да се осъществял в Кранево. Той каза още: „Това, че може би г-жа Караманова е мислила, че ще бъде винаги „първа цигулка”, това е вече нещо извън тази фактология. Идва момент, в който нещата просто трябва да се променят. Г-жа Димитрова е издържала конкурс, тя е на щат в радиото. Венеция Караманова не е възможно вече да поема такива отговорности, защото не е на щат”.
По време на протеста „Барикада” разговаря с хористи и родители и записа мненията им.
Ето какво каза привляклата всеобщото внимание с вълнуващото си изпълнение на „Хубава си, моя горо” 20-годишна Мария Славова, която пя като солистка заедно с децата от хора (виж изпълнението ѝ във видеото):
„13 години бях част от Детския радиохор. Миналата година ми беше последната. Сега съм втора година студентка в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” и ще продължавам да се занимавам с пеене. Тъжна съм, защото ние сме едно семейство, а сега изтръгват сърцето на това семейство – нашия диригент г-жа Караманова. Това става изведнъж, по средата на лятото, когато никой не е в София, точно преди творческата подготовка в Кранево… Голяма грешка! Искаме си нашия диригент, защото иначе Детският радиохор просто няма да съществува, а той е едно голямо национално богатство. Новата ръководителка няма как да свикне с нас за три месеца. С деца се работи различно. Децата се привързват към ръководителя си като към родител. Смятам, че такава личност като г-жа Караманова трябва да се пази докато е жива, защото именно тя е изградила хора заедно с покойния маестро Христо Недялков. Не искаме да ни изтръгват сърцето – затова сме тук!”
Виктория Виткова, майка на две деца, които пеят в хора, не беше в състояние да сдържи сълзите си, докато казваше:
„Недопустимо е да се действа така, зад гърба на децата и родителите им, да се съсипва един 59-годишен детски хор, известен в цяла България и в цял свят… Искаме възстановяването на г-жа Венеция Караманова и на целия екип на Детския радиохор отпреди безумните действия на 20 юли.”
Петя Колева, пяла в Детския радиохор през 80-те години, а днес ръководителка на детски и младежки музикален театър в Малага, Испания, беше изпълнена с възмущение от случващото се:
„Притеснително е как администрира парите на всички нас, данъкоплатците, генералният директор на БНР. Той не е някакъв херцог, за да взима решения, предизвикващи обществено отхвърляне. Защото оглавява именно обществено радио. Видях, че наскоро е бил призоваван от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева БНР да бъде проводник на културни, социални и образователни дейности. Е, така ли ги прокарва?! Като принуждава децата да плачат, докато пеят? Защо не дойде сега да поговори с тях? От какво го е страх? И как ще предлага сега в Кранево над 100 деца да заминат с хора, които почти не познават?… Питаме се също откъде се появи този внезапен интерес към Детския радиохор у Момчил Георгиев, който от няколко години е член на УС на СБЖ, но едва сега изведнъж се сети, че има такъв хор и се ангажира с промените? Изумени сме и че като гробокопач на този хор се изявява директорът на Музикалната къща на БНР Теодосий Спасов. Големи музиканти не бива да постъпват така с големи музикални състави. Ние, бившите хористи, продължаваме да си обичаме хора и да милеем за него – така ни е учил маестро Недялков. Това е силна традиция, повечето родители, пели в този хор, изпращат и децата си в него.”
Сред бившите хористки е и Марионела Семова. Нейната дъщеря на 13 години и половина също сега пее в Детския радиохор. Марионела плачеше през цялото време, докато говореше, и отказа да я снимат:
„Дъщеря ми не повярва отначало, когато научи за смяната на г-жа Караманова… Нашите деца са умни, интелигентни и са готови да последват лидера си навсякъде, когато знаят, че ги води към нещо красиво и талантливо. А сега бяха поставени пред свършен факт, че лидера им го махат. Това много ги разстрои. Започнаха веднага да си звънят. Още първия ден искаха да излязат на протест. Ние, възрастните, се опитахме да ги възпрем, за да минем по каналния миротворен ред с разговори. Не се получи. Бяхме обвинени, че манипулираме децата. Вижте сами дали им влияем някак. Не, само сме им донесли водичка, резени лимон, бисквити. Те сега са готови да изпълнят 30 песни. Това са 90 минути, като 90-минутен мач. Прави, без да мръднат, под слънцето. Малцина възрастни са готови да го направят. Това са деца артисти. Но те са и воини, защото се борят за своето бъдеще. В момента децата ни порастват. Така научават какво е гражданско общество, как хора, които са единомишленици, се борят за своята вяра. Правят го красиво – с изкуството си, не с бомби или агресия. Те са красиви, нежни, изключително музикални, хармонични. Плачат, но го правят красиво… А за Кранево… Ами не, няма да пусна съкровището си в неконтролируема среда. Видях списъка на съпровождащите. Как ще се справят шестима непознати с над сто деца, влезли в пубертета?! Новата диригентка започна работа в началото на тази година след конкурс. Но тя не е работила с децата в рамките дори на едногодишен цикъл, не е имала преживявания с тях, не е извървявала пътя заедно с новоприетите до изпращането им като абитуириенти… Духът на хора е това, което трябва да се усети, да се възприеме като собствен начин на мислене и поведение. За три месеца единствено някоя секретарка може да се въведе в нейните служебни задължения по разписание. Когато говорим за музикален педагог, за лидерство, това се изгражда цял живот. Александър Велев трябва да поеме функциите си на администратор и да разбере защо се стигна дотук. А не да се действа като в промишлено предприятие. Що се отнася до дъщеря ми, аз ще я оставя сама да реши дали ще иска да продължи да пее в хора при тази ситуация. Никога не съм ѝ се бъркала”.
Люба Аладжем, майка на хористка в младшия концертен състав, беше също така разстроена, както и другите родители:
„Твърде малко истински неща останаха в нашия живот, ценностите изобщо ги няма. А Детският радиохор е една от малките общности, които учат децата на ценности. Всичко идва от диригента. С друг диригент ще е друго. За мен е чест, че има такава кауза, зад която да застана. Навсякъде вече качествените хора се унищожават. Не съм убедена, че изобщо е необходима смяната на г-жа Караманова. Мисля, че човек от нейния ранг може да бъде диригент и доживот. Защо да се променя и съсипва нещо, което работи добре? Крайно унизително е положението. Принудени сме да избираме дали изобщо да продължава да го има този хор. От всичко това губят най-много децата. Губи и България. Промяната ще превърне хора в нещо по-малко и по-некачествено. Както и всичко друго, което се разваля в България. Във всички области. Сега посегнаха и на детската култура. Така се унищожават и бъдещите поколения”.
Весела Петрова също е майка на малка хористка и споделя следното:
„Притеснени сме, че нещо – но не знаем какво! – провокира това ненадейно прекратяване на договора на г-жа Караманова от страна на ръководството на БНР. А преди това двете диригентки работеха добре. Беше започнал процесът на постепенно предаване на опит, който се предвиждаше да продължи до 2020 г. И изведнъж нещо стана, предприето беше това внезапно освобождаване. След това уж имаше диалог, комуникация, беше обещан нов договор за г-жа Караманова, който да я утвърди като почетен диригент. Тя дойде с усмивка да го подпише. Но после видя, че в него изобщо не се споменава тя да отговаря за творческата част, а я таксуват като един вид надзирател. Така си измиха ръцете – подготвиха такъв договор, че тя сама да откаже да го подпише и сега да натякват това. Питаме се също защо така изведнъж се заинтересуваха от Детския радиохор, след като преди това години наред изобщо не се вълнуваха какво става в него? Хорът има изградена стройна организация, доказана във времето. Боим се, че сега заради двама-трима „реформатори” една силна традиция ще бъде посечена. Дано да се вразумят и дано да има хора, които да ги възпрат. Няма да свършим със сегашния протест. В сряда ще излезем и пред Министерския съвет”.
Дъщерята на Никола Мечкаров също пее в Детския радиохор. Бащата има сериозни питания към ръководството на БНР:
„За нас са важни два въпроси и се надявам Александър Велев също да си ги задава. Кое предизвика това решение и какви са мотивите, стоящи зад тези действия? За нас е очевидно, че не всичко като информация минава пряко през генералния директор, така че нека той проучи всичко по-дълбоко и дано преосмисли позицията си по въпроса. Според нас и децата, които подкрепяме, отмяната на решението е единственият начин да съхраним Детския радиохор. Готови сме да продължим диалога с ръководството на БНР, но как да сме сигурни, че поеманите пред нас ангажименти ще се изпълнят? Договореното при предишната ни среща не се осъществи. Беше ни казано, че човек на граждански договор, както е работила г-жа Караманова години наред, не може да носи отговорност за децата. Такава отговорност щяла да поеме новата диригентка, защото е на трудов договор. А за г-жа Караманова щели да подготвят договор като за почетен диригент. Но какво се оказа, че съдържа той? Вменява ѝ се тъкмо тази отговорност, каквато уж не можела да носи, а ѝ се отнема творческата работа с децата. Та това противоречи на собствените им аргументи!… Александър Велев ни каза, че малко били работили с нас от БНР. Ама за какво да работят с нас? Децата са хористите и с тях трябва да работи ръководителят им. А ние, родителите, вместо да ходим по обсъждания на изкуствено създаден проблем, предпочитаме да си гледаме нашата работа, да си изкарваме заплатите, да си плащаме данъците, от които впрочем идват заплатите за БНР. Нека и ръководството на радиото да си върши работата и да даде шанс на тези прекрасни деца да се развиват. А не да се бърка грубо в дейността на хора, с което ще го съсипе”.
Лъчезар Косев, чиято дъщеря пее в младшия състав, държи всички да разберат ясно какво представлява Детският радиохор:
„Това не е просто някакъв музикален колектив, в който идва диригентът, слага нотите на пулта и започва да дирижира. Това е група от деца. Те са на най-различни възрасти. По-малките влизат в едно общество от ценности. По-големите предават този дух на по-малките – дух, който вече са поели от г-жа Караманова. Както преди това от маестро Недялков. Тези хора не са просто ръководители. Те са лидери, те вдъхновяват, показват пример. Децата тръгват след такъв лидер, защото му вярват. Неадекватно е да бъркаш с дебелашки чиновнически пръсти в това. Да вадиш сърцето от този единен организъм. Добре, ако сърцето е остаряло, можеш да извършиш трансплантация. Но помислете си чисто физически каква подготовка изисква такава операция!… Никой от нас не е принципно против подобна промяна. Самата г-жа Караманова винаги е казвала, че няма как да е вечна. Но подготвянето на един заместник не става автоматично, с подписването на нов договор. Това са деца! Как да им обясним, че няма да се видят отново с ръководителката си, която им обеща това, но ги подкани първо да си починат пълноценно, след като са учили не какво да е, а Малер, след като са пели пред препълнената Зала 1 на НДК за европредседателството… И какво да им кажем сега – че някакъв чичко чиновник е решил друго? Даже да е управник на кифладжийница, пак трябва да помисли преди да сменя кифладжията… Шокирани сме от подобна управленска неадекватност.”
Ето и мнението на още една майка на хористка – Даниела Калайджиева:
„Първоначалната ми версия беше, че някоя дребна административна душица има нещо против г-жа Караманова и оттам е тръгнало всичко. Но не е това. Нещо друго е. Засега нямам обяснение. Г-жа Караманова беше предоставила на ръководството на БНР подробен график как да протече плавното предаване на ръководството на Детския радиохор. Нищо от това не беше включено в новия ѝ договор… Това е съсипване на хора и на децата ни, които живеят с него. Знаете какво е нашето общество – то е в будна кома. Обаче ако ни пипнат децата, скачаме. Не идваме заради друго, а заради децата. Освен, че не ги познава, новата ръководителка не може и да се наложи като авторитет пред тях, защото я спуснаха „отгоре”, те вече я възприемат като връзкарка. Големите момичета от хора ѝ писаха, поканиха я да дойде сега на протеста, да ги дирижира. Но не я виждаме тук, нали? Ние, които милеем за хора, сме общност от около 600 души – това са и сегашните, и бившите хористи, родителите. Александър Велев подхвърли по една от телевизиите, че протестът имал слаба подкрепа, че пред радиото излезли да пеят само около 30 деца. Ами това са просто децата, които в момента са в София. Моята дъщеря например е на вилата с родителите ми. И от две седмици не говори с никого заради случилото се…”
About The Author
