Синът на французойка и египтянин, политологът и икономистът проф. Самир Амин, който от години живееше в Сенегал и там пишеше нашумелите си трудове с критични анализи на капиталистическата глобализация и световното неравенство, почина на 12 август в клиника в Париж. Той бе откаран във френската столица в края на юли за лечение след обостряне на онкологичното му белодробно заболяване, съобщиха много световни медии.
Пръв извести за кончината му чрез своя Туитър президентът на Сенегал Маки Сал, голям почитател на проф. Амин. Сал написа за професора следното: „Той посвети целия си живот на борбата за достойнството на Африка, на каузата на най-онеправданите хора. Със загубата на професор Самир Амин съвременната икономическа мисъл губи една от своите най-блестящи фигури. Поднасям съболезнованията си от името на цялата страна”.
Испанската агенция EFE припомня, че професор Амин бе един от най-известните интелектуалци в алтеглобалисткото движение, което доведе до създаването на Световния социален форум в бразилския град Порто Алегре през 2001 г. Самир Амин е всепризнат като един от „бащите” му наред с тогавашния директор на френското алтернативно издание „Монд дипломатик” Игнасио Рамоне и с избрания две години по-късно за президент на Бразилия бивш синдикален лидер Инасио Лула да Силва. Вече 17 години поред форумът се провежда ежегодно в различни части на света.
Самир Амин наред с това ръководеше и Форум „Трети свят”, както и Световния форум за алтернативи.
Една от основните тези, които защитаваше професорът в многобройните си книги, бе „разкачването” на „Третия свят” от глобализирания капиталистически пазар като път за излизане и от постоянно възпроизвеждащата неравенства система. Самир Амин лансира тази теза през 1988 г.
Роден е в Кайро на 3 септември 1931 г. Родителите му са били медици. Завършва френски колеж в Порт Саид, а от 1947 до 1957 г. учи в Париж, където полuчава дипломи по политология (1952), статистика (1956) и икономика (1957).
В онзи период става член на Френската комунистическа партия, но после се дистанцира от съветския модел социализъм и за известно време завива към маоизма. Със свои състуденти издава списанието „Антиколониално студентство”.
Дисертацията, която защитава през 1957 г. първоначално е озаглавена „Източниците на неразвитостта – капиталистическото натрупване в световен мащаб”. По-късно той я преименува в „Структурни ефекти в международната интеграция на докапиталистическите икономики”.
От 1957 до 1960 г. работи в Кайро, в египетското министерство на икономиката и ръководи научна икономическа програма. В периода 1960-1963 г. е съветник към министерството на планирането на Мали. От 1963 до 1980 г. е в сенегалската столица Дакар, където е базиран Африканският институт към ООН – професорът работи в него, а от 1970 г. го и оглавява. Междувременно развива и преподавателска дейност в Дакар и Париж. От 1980 г. ръководи Форума „Трети свят” със седалище в Дакар. Член е на редколегията на авторитетното международно списание Review of International Political Economy.
Автор е на над 30 книги, сред които „Империализмът и неравното развитие”, „Вирусът на либерализма. Перманентната война и американизацията на света”, „Европоцентризмът”, „Призракът на капитализма: Критика на текущите интелектуални течения”, „Застаряващият капитализъм: Съвременната политика и глобалният хаос” и т.н. В трудовете си професорът критикува глобалния капитализъм, неговата безпощадна експлоатация на страните от „периферията”, дехуманизиращото влияние на пазара, унищожаващо солидарността между хората и т.н. Той казва за капитализма, че това „не е краят, а отстъплението на историята”.
Във фокуса на изследванията му често е „Триадата” САЩ-Европейски съюз-Япония, която той смята за център на капиталистическата световна система. Той обяснява господството на „Триада”-та с контрола ѝ над модерните технологии, оръжията за масово поразяване и съвременните средства за информация.
Според Самир Амин развиващите се страни могат да излязат от диктата на „Триада”-та само като се „разкачат” от нейния икономически модел чрез оформяне на алтернативни, автономни световни центрове. Това според него е наложително за изграждането на по-справедливи общества както в световния Юг, така и в световния Север. Като алтернатива на американската хегемония той вижда евентуален съюз Европа-Китай-Русия.
Амин смята глобализацията за процес, който е стар, колкото самото човечество, защото дори и в древността по-развитите общества са поглъщали по-изостаналите. Но при капитализма поради самото естество на този обществен строй процесът става унищожителен, защото непрекъснато увеличава неравенството, а то води до имплозия.
Самир Амин има и сериозни критики към строя в бившия СССР и соцлагера, чийто модел според него също произвежда неравенство, облагодетелствайки номенклатурата. Според него тази номенклатура е била огледалният образ на западните елити и е искала да възпроизвежда именно техния начин на живот, което и довежда до рухването на съветския модел.
Проф. Амин смята, че социализмът не се изчерпва само с премахване на частната собственост, а се олицетворява повече от изграждането на нов тип обществени отношения, при които цялото общество (а не само апаратчиците от негово име) определя и участва в своето социално развитие. За целта според него е необходима една по-напреднала от буржоазната демокрация на участието – нещо, което е липсвало в съветския модел.
Все пак професорът признава, че периодът на Студената война със съперничеството между двете системи е облагодетелствал народите от „Третия свят”, защото те са получавали тогава импулси и помощи за бързо развитие. Но след рухването на СССР и соцлагера капитализмът много бързо поема курс назад, към ликвидиране на социалните завоевания, от които той вече няма сметка. Оттогава е и дискурсът, който налага глобализацията като единствен избор, докато всички останали възможности за развитие са представяни като „утопии”.
Според Самир Амин излизането от постоянно възпроизвежданите от капитализма кризи е невъзможно, ако не се излезе от самия капитализъм.
About The Author
