В категории:Анализи / Свят

Санкциите срещу Иран са неморални – и няма да проработят

Няма каквото и да е оправдание на действията на САЩ, които ще донесат единствено страдание за невинни хора

Афуа Хърш, Guardian

Преди повече от десетилетие, когато станаха видни резултатите от опустошителното им прилагане в Ирак на Саддам Хюсеин, санкциите вече бяха приемани като новия стандарт за отговор на международни инциденти. Бяха станали нещо като безусловен рефлекс. Санкции бяха наложени от международната общност по време на войната в Югославия през 90-те, в Хаити, след като военен преврат свали избрания президент през 1991 г., а САЩ вече отдавна прилагаше търговско ембарго срещу Куба. Подобно на номерата за спешни случаи, при санкциите има опасност да бъдат използвани прекалено често.

Най-новите санкции на САЩ сполетяха Иран тази седмица, благодарение на Доналд Тръмп. Иранците се подготвят за тежък удар по секторите на производството, суровините, енергетиката и финансите, който ще има последствия за всички аспекти от живота на обикновените хора. Икономиката на страната вече страда от обезценяването на валутата.

Никой защитник на човешките права, гражданските свободи и правосъдието не би защитавал сегашния режим в Иран, предвид историята му на нарушения, потискане на свободата на медиите, преследването на малцинства и липсата на демократични гаранции за справедлив процес. Това, че САЩ си присвояват позата на морално превъзходство по отношение на човешките права и свободи, включително свободата на медиите, е една от причините, поради които атаките на самия Тръмп към медиите са толкова плашещи.

Санкциите са се превърнали в толкова обичайна тактика, че макар да поставяме под въпрос тяхната ефективност, много рядко го правим за тяхната моралност. Вземете например Обама, който през 2010-2012 г. Наложи на Иран санкции, които – подобно на тези от 2018 г. – наказваха жестоко ирански компании и изолираха страната от международната финансова система. Преди да договори ядреното споразумение с Техеран, Обама настояваше, че тези мерки “ще ударят в сърцето на способностите на иранското правителство да финансира и разработва ядрена програма”, и че санкциите са “умни”. Санкциите, описвани като “умни”, теоретично са насочени към елита и тези, “които извършват сериозни нарушения на човешките права”, като в същото време правят изключения за технологии, които “позволяват на иранския народ да има достъп до информация и да комуникира свободно”.

Брандирането като “умни” може да звучи впечатляващо, но често това изглежда твърде добро, за да е истина. По време на наложените от Обама санкции, процентът на иранските домакинства, живеещи в бедност, се увеличи почти двойно. Милиони хора бяха оставени без достъп до основни форми на лечение, а според някои измервания детските бракове са нараснали с една пета, тъй като затруднените семейства са спирали дъщерите си от училище и са ги омъжвали, за да облекчат тежкото си финансово състояние.

Санкции, които изглеждат несвързани с невинните цивилни често имат непредвидени последствия – като например това, че почти 2000 иранци са загинали при самолетни катастрофи, тъй като наложената изолация на страната е ограничила достъпа до резервни части.

Трудно е да се състави морален аргумент за санкциите. За да има какъвто и да е шанс те да постигнат целта си – която обикновено е смяна на режима – те неизбежно водят до големи страдания за обикновените хора.

Кога биха могли санкциите да бъдат оправдани? На първо място, когато има съгласие. Вземете например апартейда в Южна Африка, чийто морален провал няма нужда от пояснения. За срам на САЩ и Великобритания, те бяха единствените държави в Съвета за сигурност на ООН, които се противопоставяха на въвеждането на санкции заради апартейда през 80-те години. Тогавашният британски външен министър Джон Мейджър твърдеше, че санкциите “биха нахранили само белите съвести извън Южна Африка, но не и черните стомаси вътре в нея”.

Но прогресивните гласове в Южна Африка, както и тези в изгнание, особено участващите в изключително ефективната международна кампания против апартейда, не само искаха, но и активно лобираха за налагане на санкции – за което бяха преследвани и затваряни.

Къде са подобните прогресивни ирански гласове, подкрепящи санкциите? Къде е това теоретичното бъдещо демократично правителство, за което САЩ вече би трябвало да са научили, че първо трябва да идентифицират, преди да се опитат да свалят сегашния режим? Ако целта е овластяване на цивилното население, то какво е направил Вашингтон, за да чуе автентичната оценка на тези, които го представляват?

Не е направил нищо, защото тези санкции са свързани с интересите на САЩ, а не с подобряването на живота на обикновените иранци. Това едва ли може да изненада някого – тези санкциите обаче могат да се провалят заради собствената им логика. Докато САЩ отчуждават още повече иранския народ – който ще понесе основната тежест от трудностите, вълненията и икономическата нестабилност – всички признаци показват, че режимът ще оцелее.

Дори да оставим настрана въпроса дали Иран наистина е направил каквито и да е нарушения на ядреното споразумение, които да оправдаят връщането на санкциите, тези мерки вероятно ще засилят държавния контрол, вместо да го отслабят – както се вижда от ефекта от санкциите от ерата на Обама. Те удариха бизнесите на хората от средната класа и помогнаха на държавата да монополизира икономиката – точно обратното на това, което искаха САЩ. Санкциите не могат да бъдат оправдани, ако вече е очевидно, че не работят.

Санкциите, които не отговарят на критериите за съгласие и ефективност, създават непредвидени последствия. Това също не би трябвало да е изненадващо. Програмата на ООН “Петрол срещу храни”, наложена на Ирак след първата война в Залива през 90-те, позволяваше на режима на Саддам Хюсеин да продава петрол срещу храни и лекарства, без да му се позволява да засилва военният си потенциал. Тези санкции обаче доведоха до смъртта на 500 хил. деца, и в крайна сметка спомогнаха за диктатурата, която по-късно се превърна в оправдание за още една катастрофална военна интервенция.

Причиняването на нищета рядко прави света по-добро място. Санкциите представляват форма на насилие – което означава, че както при използването на други видове сила на международната сцена, трябва да има много висока летва, която да оправдава тяхното прилагане. Преди да наберат този спешен номер, държавите, желаещи да наложат санкции, трябва да са сигурни в тяхната практическа ефикасност и да са убедени, че цената, която ще бъде платена от цивилните, е морално оправдана. Трудно е да се види как санкциите на Тръмп срещу Иран покриват който и да е критерий.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар