Едва 2.3% от българите на възраст от 25 до 64 г. са заявили, че в последния месец са участвали в някаква формална или неформална образователна активност, показват обобщените данни на Евростат за 2017 г. По този показател страната ни се нарежда на предпоследното място в ЕС заедно с Хърватия, изпреварвайки само Румъния (1.1%).
Безспорни лидери в ученето през целия живот за общността са скандинавските държави, начело с Швеция (30.4%). Сред източноевропейските страни се отличават Естония (17.2%) и Словения (12%). От балканските страни, взели участие в това изследване, на същото ниво е Македония, докато Черна Гора е с 2.8%, а Турция – с 5.8%. Интересното е, че през 2007 г., когато България започва систематични усилия по посока учене през целия живот, подпомогнати финансово от ЕС, страната ни се намира на същото ниво с Турция, но южната ни съседка показва далеч по-бърз напредък.
България вече е в края на втори програмен период, в който не успява да постигне заложената още при влизането в ЕС цел от 5% участие, въпреки че и в двата случая разработва подробни стратегии, подкрепени с национално и европейско финансиране. Само планът за действие за 2017 г. в изпълнение на Националната стратегия за учене през целия живот представлява 56 страници със стотици активности по 8 направления. Сериозността на този план изглежда се изчерпва с написването му, тъй като той е приет едва в края на август миналата година, а планът за вече отдавна преполовената 2018-та година все още не е одобрен от Министерски съвет.
Вероятно неуспехът на тези стратегии се дължи и на факта, че значителна част от описаните вътре дейности само звучат като нещо свързано с ученето през целия живот, но в действителност не са. Например тази подкрепена с 200 хил. лв. през 2017 г. активност:
„Изграждане на навици у подрастващите за устойчива физическа активност, придобиване на знания и умения по видовете спорт практикувани в предучилищна възраст и здравословен начин на живот, които да ги съпътстват през всички етапи на образование и през целия живот.”
Стратегията все пак включва и редица проекти, които на теория би трябвало да повишават участието в обучения и да имат позитивен ефект за квалификацията и заетостта на работоспособното население като „Квалифицирани кадри за бизнеса“, „Стъпка напред”, „Старт в кариерата”, „Шанс за работа”, „Шанс за успех” и пр. Освен че напомнят имената на игри с лотарийни билети, тези проекти се доближават до тях по многобройност, но е трудно да се открие информация за ефективността на който и да е от тях. Разбира се, Агенцията по заетостта понякога подава към медиите частична информация, но няма как да знаем дали това не представлява подбиране на черешките, докато не разполагаме с всички данни. В отчета на агенцията само се посочва колко участници е имало в даден проект и колко е струвало това, така че всъщност се измерва само активността, но не и ефективността.
Същевременно, изследванията на НСИ във връзка с ученето през целия живот показват, че делът на участващите дори спада, но това вероятно се дължи на различната методология, която включва дори инструктажите на работното място като форма на неформално обучение. НСИ все пак отчита, че основната причина за неучастие в продължаващо обучение е липсата на време или пари (за 56% от неучастващите). Държавата може да окаже подкрепа на тези хора по много начини – с възможност за намалено работно време или дори платен отпуск за обучения или като не наказва напусналите работа по собствено желание с минимално обезщетение. Засега тя само предоставя безплатни обучения по европейски проекти, но тяхната ефективност отново не се проследява по никакъв смислен начин.
Тъй като подходът към ученето през целия живот изглежда е подобен и в други източноевропейски страни, ЕС вероятно няма да постигне заложената за 2020 г. цел от 15% по този индикатор. Средното ниво на участие към 2017 г. е 11%.
Шансът за успех на България и по другите свързани с образованието цели за 2020 г. не изглеждат добри. Страната ни показва колебливи резултати в опитите да намали ранното отпадане от училище. От миналата година действа т.нар. механизъм за включване, който цели да върне деца от 5 до 18 г. в системата, като правителството се похвали с успешното завръщане в клас на 22 хиляди деца. Откриването на този успех в националната статистика обаче се оказа невъзможно, а от МОН засега отказват да предоставят подробности относно работата на този механизъм. Последно през юни зам.-министър Деница Сачева коментира за „Барикада”, че подробни данни ще са достъпни в края на юли, когато ведомството ѝ ще анализира резултатите от цялата учебна година, но такива все още няма.
България остава далеч и от целта си за 36% висшисти на възраст между 30 и 34 г., тъй като през миналата година те спаднаха леко до 32.8%. За разлика, ЕС като цяло вече постигна преждевременно целта си от 40%.
