На 1 август правителството взе прелюбопитно решение, което вече не е новина. То предостави 35-годишна концесия за добив на медна руда за находише „Прохорово“, намиращо се в Югоизточна България. Концесионер е дружеството „Прохорово майнинг“, което е свързано с бизнесмените Христо Ковачки и Атанас Тилев. Междувременно в социалните мрежи полетяха обвинения срещу еколозите, че действат избирателно –
замижали са за този проект, но протестират срещу много други.
В отговор природозащитници обясниха в неформални разговори, че просто не се знаели за бъдещата мина. Три дни по-късно партия „Зелените“ излезе с декларация срещу концесията и поиска оставката на министъра на екологията Нено Димов.
Трудно е да се прецени доколко казусът ще предизвика обществени напрежения, след като досега такива липсваха. Но следва да бъдат казани няколко неща в допълнение към общата говорилня.
Първо, находището е близо до защитена зона по „Натура 2000“, а именно – край язовир „Овчарица“. Освен богат на риба, водният басейн е местообитание на много прелетни и водолюбиви птици. Установени са над 40 000 броя, от десетки видове,
част от които в Червената книга на България или с европейско природозащитно значение.
Поради това язовирът е защитен по директивата за птиците. Село Прохорово е разположено по протежението на река Овчарица, оттокът му е към язовира. Истинска енигма е как всичко това е „примирено“ с доклада по ОВОС.
Второ, по мащаб мината никак не е малка. В нея ще се добива 4.5 млн. тона руда годишно, за сравнение – прословутото находище в Трън бе със запаси 35 тона злато и 451 тона сребро. Рудата в Прохорово
ще се извлича по открит способ,
това е рискова за околната среда технология. Всичко това никога не е било тайна, а и такъв проект не се осъществява за ден-два. Медийните публикации за него не бяха малко през годините. Статии имаше включително във вестник „Капитал“, „библията“ на природазащитниците в България. Затова е истински интересно защо екологичният сектор проспа сагата. Проектът е преминавал през сложни дългогодишни процедури, обяснение „нe знаехме“ трудно могат да хванат вяра.
Третият интересен факт е, че в рудния бранш влиза Христо Ковачки. Досега той се занимаваше с въглища.
„Концесията се предоставя за срок от 35 години. Очаква се за този срок постъпленията от концесионни плащания да бъдат в размер на около 54.8 млн. долара без ДДС. По закон те постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините по местонахождение на концесионната площ – в случая Тунджа и Нова Загора. Концесионерът предвижда
инвестиции през периода на концесията за обезпечаване на производствената дейност в размер над 214 хил. долара“,
гласи част от съобщението на правителствената информационна служба. Заедно със спомагателните дейности заетите хора ще бъдат над 300, пише в гореспоменатата статия на „Капитал“. В становището на партия „Зелените“ от преди няколко дни обаче нещата хич не са розови: „Ако има бизнесмен, който през годините е доказал, че системно не зачита и заобикаля екологичното и трудовото законодателство, като в същото време се ползва със значителни политически протекции, това е Христо Ковачки (…) Негова собственост са фабриката за брикети „Брикел“, известна в Гълъбово като „раковото отделение“, мините и ТЕЦ-а в Бобов дол, мини „Черно море“ (в несъстоятелност), редица Топлофикации, като почти всичките му компании официално трупат огромни загуби, а задълженията им приближават 1 милиард лева (основно към бюджета и Първа инвестиционна банка) (…). Решението на Министерски съвет означава, че ГЕРБ и „патриотите“ му предоставят
карт бланш да извършва геноцид над хиляди българи в ямболско и сливнишко
през следващите 30 години. Разходите за влошеното здраве и унищожена природа от дейността на фирмите на бизнесмена ще надхвърлят многократно ползите, като се има предвид, че дългогодишна практика при неговите компании е да забавят заплати и да не внасят осигуровки на служителите си. Които пък са настоятелно „съветвани“ как да гласуват на избори“.
