Почти всеки епизод на „Малкълм“ завършва със звука от затръшването на врата. Така семейството на Малкълм – горивна смес от търсещи си белята неудачници – се връща обратно към своето нормално състояние. Това е нещо обичайно за сериалите от този тип – накрая всичко се връща към своето нормално състояние. Разликата е, че в „Малкълм“ това състояние е лошо. За разлика от героите в „Приятели“, които живеят в добре подредени и удобни апартаменти в центъра на града – при това без да са стресирани от работата си, то семейството на Малкълм е бедно. И почти всяка шега, сюжет или развръзка се въртят около този материален факт.
Израснах мислейки, че „Малкълм“ е остроумно шоу за четирима братя, търсещи си белята, и техните каращи се родители. При повторно гледане сега обаче много ясно може да се види основната идея на шоуто – меритокрацията е измамна, социалните институции са корумпирани, а заплащането е ужасно. Родителите, Хал и Лоис, имат комични сексуални взаимоотношения, които не разбирах, когато бях по-млад. Всъщност, това е начин да се предпазят от трудностите на капитализма. Всички герои са осъдени по един или друг начин от света, който ги заобикаля.
Макар това да звучи като нещо твърде тежко за шоу на FOX, излъчвано в праймтайма, то и преди сериалите са вмъквали радикални идеи и послания в сюжетите си. Всъщност, в „Малкълм“ има препратка към един от тези радикални сериали – на стената в стаята на Малкълм, Дюи и Рейс има плакат на „Динозаврите“ – серии, излъчвани в началото на 90-те по АВС. „Динозаврите“ не приличат на останалите сериали, излъчвани по това време в Америка – те са анти-капиталистическо, моралистично куклено шоу за семейство динозаври, живеещи в блатото, собственост на корпорацията FruitCO (подразделение на корпорацията WeSaySo), ръководена от наподобяващ Тръмп бос. Шоуто подлага на критика експлоатацията, сексуалния тормоз и политическата корупция и завършва с изчезването на семейството поради ледниковата епоха. „Динозаврите“ са източник за вдъхновение на „Малкълм“.
Още в самото начало става ясно, че семейството на Малкълм живее в дълг, непрекъснато стресирано, докато къщата, която обитава, се разпада. Типичен е образът на Хал и Лоис, седнали на кухненска маса, покрита със сметки. Лоис няма време да излезе отвъд основните изисквания на ролите, очаквани от майките – пране и готвене на обяд – тъй като тя има нископлатена работа в аптека. Хал работи в офис като чиновник. Дейността му е типичен пример за безсмислените и непродуктивни работни места, които капитализмът създава, само за да поддържа хората нещастни. Той извършва толкова малко реална дейност, че открива, че никога не е ходил на работа в петък, като вместо това е посещавал места като делфинариуми и други подобни – радикален отказ да работи, ако изобщо го е правил.
„Малкълм“ показва, че обещанията на неолиберализма винаги са били кухи и лъжовни
В първия епизод, Малкълм е признат за гений с IQ коефициент от 165. Неговото недостатъчно финансирано държавно училище го поставя в класа за надарени деца, където те „държат всички онези добри неща, които не хабят за нормалните деца“. В един консервативен сериал това щеше да е история за издигане до върха, а интелигентността на Малкълм щеше да измъкне семейството му от бедността. Но това, което се случва, е безмилостно откровено. Надареността на Малкълм не го измъква от класовата му позиция, а само я утвърждава: във финала на шоуто той е приет в Харвард, но може да си позволи таксите за обучение само като работи като чистач на университета в същото време.
И всичко това се случва преди финансовата криза от 2008 година, след която заваляха публикациите за „свиващата се средна класа“ в западните икономики, все едно всичко преди това е било цветя и рози. „Малкълм“ показа, че обещанията на неолиберализма винаги са били кухи и лъжовни: реалните заплати на ниско и средно платените работници са се задържали на едно ниво от 80-те години на миналия век, а личният дълг се е разраснал. Когато семейството трябва да отмени лятната си ваканция, за да плати сметката на Малкълм в болницата, ставаме свидетели на един анализ на ползите и цените, какъвто рядко се вижда по телевизиите, но се случва всеки ден в Америка.
Шоуто не само изобразява борбата за оцеляване в капитализма, но и подкопава водещите му идеи. Една от повтарящите се шеги е фактът, че бедността на семейството е резултат от индивидуалните недостатъци на родителите, а не от структурните сили. Когато Лоис и Хал са принудени да престанат да правят секс заради инфекция, те започват маниакално да се грижат за къщата и да я превръщат в идилия на буржоазния живот – растяща трева и цъфтящи цветя. Когато Дюи открива, че Хал тайно пуши, той разбира, че с размера на парите, който е изразходвал за цигари, той би могъл да прати Дюи, който също е интелектуално талантлив, в частно училище. Шегите всъщност пародират речите на Рейгън и Тачър, че бедните хора са бедни, защото не работят достатъчно усърдно.
При повторно гледане много ясно може да се види основната идея на шоуто – меритокрацията е измамна, социалните институции са корумпирани, а заплащането е ужасно
Телевизионните критици похвалиха пионерската употреба на една камера и липсата на предварително записан смях в „Малкълм“, като тези белези станаха характерни за останалите постмодерни комедии през 2000-те. Малцина обаче коментираха разнообразието на героите. Най-добрият приятел на Малкълм, Стиви, не е просто афро-американец; той е с физически увреждания и е от горния край на средната класа. Това не е някаква груба шега, както тази на Лена Дънам, която отговори на липсата на разнообразие в „Момичета“, включвайки черен републиканец за два епизода, а чувствителна връзка, чрез която се развиват и двамата герои. Също така, консервативното семейство на Стиви сатиризира „политиката на почтеност“ – идеята да „действаш правилно“, за да напреднеш в свят на бяло господство, което се наблюдаваше в програми като The Cosby Show. (Пуловерите на Стиви идват направо от гардероба на The Cosby Show.)
Същото важи и за съпругата на най-големия брат Франсис, Пиама, която е с инуитски произход. Въпреки че в Американската култура има жалко отсъствие на индиански герои, Пиама не е вкарана самоцелно заради разнообразието, а образът ѝ е сложен. Лоис първоначално не се доверява на Пиама за отнемането на сина ѝ, но двете стават солидарни по отношение на споделеното удоволствие от наказанието на техните безполезни партньори – разбивайки вещите на Франсис и Хал, когато те се отправят на егоистично пътешествие с мотори.
Напоследък стана почти задължително критиците да се опитват в края на ревютата си да интегрират поп културата в съвременния политически климат – нещо, което понякога е пресилено. Но тъй като политиката става все по-безсмислена, е по-трудно да я отделим от културата като цяло. Изцяло потапяйки се и съчувствайки на света на Малкъм, не успях да не се запитам как би се справило семейството в Америка на Тръмп. Вероятно не много добре.
След това в мен дойде една по-плашеща мисъл – а дали те нямаше да гласуват за него? Въпреки че успехът на Тръмп се дължеше на широки демографски групи, като завършилите колеж и богатите бели избиратели бяха важен фактор, то като бяло семейство в нискодоходна група някъде в неопределен среднозападен щат, семейството на Малкълм би попаднало в ключовата демографска група за мобилизиране – именно бедните хора, гласували преди за демократите, но този път избрали републиканците, помогнаха за избирането на Тръмп. Възможно ли е Люис и Хал също да са били убедени в обещанията на Тръмп за връщане на високите заплати и икономика, основана на износа? Дали те нямаше да бъдат заблудени от позата на Тръмп като човек извън и против статуквото? Дали те нямаше да осъществят протестен вот, гласувайки за Тръмп?
Все пак успокоих своите странни тревоги – че любимото ми семейство от сериалите би могло да стане част от привържениците на Тръмп, като открих по-вероятен изход. Когато настъпи изборният ден, насред стреса от нископлатената работа, дълговете за плащане и хаосът, предизвикан от пожарите, запалени от децата, Лоис и Хал биха били, както и милиони други, прекалено заети или дори цинични, за да им пука. Ако „Малкълм“ изразява опитът на някоя конкретна демографска група, то тя е тази, която просто не гласува на избори.
About The Author
