Подарък в размер на 58 милиона лева, с които ще бъде ощетена държавата за сметка на бизнесмена и председател на КРИБ Кирил Домусчиев, ще се опитат да направят „Обединени патриоти“ и по-конкретно партия „Атака“.
Сигнал за това даде на 12 юли в предаването „Още от деня“ вицепремиерът Валери Симеонов, който обаче отказа да назове името на конкретния народен представител. Симеонов обяви, че депутат от коалицията, от която и той е част, е внесъл предложения за поправки, чрез които задълженията на братя Домусчиеви по приватизационната сделка за Параходство „Български морски флот“ (БМФ) ще бъдат опростени.
Справка на сайта на Народното събрание показва, че автор на визираната от Симеонов поправка е депутатът от „Атака“ Николай Александров. По информация на „Барикада“ за поправката е настоявал лично лидерът на партията и председател на парламентарната група на „Обединени патриоти“ Волен Сидеров.
В момента Законът за приватизация и следприватизационен контрол е „отворен“ за ремонт – гледат се между първо и второ четене в пленарна зала друга група промени, внесени през юни, автор на които също е Александров. Докато върху законопроекта се работи в парламентарните комисии, всички депутати могат да внасят малки поправки в отделните текстове. Формално правилникът изисква тези предложения за поправки да не противоречат на основната идея на закона, приет на първо четене, но с това правило редовно се злоупотребява.
Николай Александров използва тази възможност и внася предложение, което предвижда създаването на нов параграф в закона, който да гласи:
„Специфични задължения, пряко свързани с осъществявания от приватизираното дружество предмет на дейност, с изключение на задължението за запазване на седалището, предмета на дейност, за инвестиции и трудова заетост не могат да бъдат вменени на купувача за повече от пет години“
Пред „Барикада“ Александров отрече категорично, че предложената от него поправка ще касае договори със задна дата, какъвто е този за приватизацията на БМФ и настоя, че законодателната му инициатива няма нищо общо с този казус. Той се позова на Закона за нормативните актове и по-конкретно чл. 14, ал. 1 от него, според която „обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба“, а в този случай няма такава изрична разпоредба.
„Български морски флот“ беше приватизирано от братята Домусчиеви и техния холдинг „Адванс пропъртис“ през 2008-ма година чрез компанията „Кей Джи маритайм шипинг“, която е собственик на 70% от капитала на бившето държавно дружество, припомня Mediapool.
Тогава Кирил и Георги Домусчиеви придобиха общ тонаж от търговски кораби 1,4 млн. DWT, а в договора е записано, че към десетата година от сделката тонажът трябва да е поне 1,3 млн. DWT, средносписъчният плавателен състав да е 2360 души, инвестициите в кораби да са за близо 780 млн. лева, средната им възраст да е под 20 години и поне 60% от тях да плават под български или европейски флаг.
Осем години след сделката, през 2016-та година, с цел да не плаща предвидените неустойки за близо 60 милиона и като се оправда с настъпилата малко след приватизацията на компанията световна финансова криза, Домусчиев поиска от Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата договорът да бъде изменен така, че ангажиментите да бъдат занижени – на 880 хил. DWT и плавателен състав от 803 души.
Първоначално Арбитражният съд в състав Валентина Зартова, Станимир Цоцов и Дончо Хрусанов се произнесе в полза на Кирил Домусчиев, като обяви, че било налице „стопанска непоносимост“, тоест заради кризата БМФ нe могла да изпълнява посочените в договора параметри. Впоследствие обаче решението им беше отменено от Върховния касационен съд (ВКС) по искова молба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), като със случая в публичните си изяви се ангажира лично вицепремиерът Валери Симеонов, а различни медии дори заговориха за „война“ на Симеонов срещу Домусчиев.
През ноември 2017-та ВКС определи, че арбитражът недопустимо е надхвърлил компетенциите си и върна делото, а на 12 юли 2018-та Арбитражният съд към БТПП окончателно е прекратил производството по искането на компанията на братя Домусчиеви.
Точно в същия ден в парламента са внесени поправките, които според вицепремиера биха направили така, че държавата да изгуби въпросните 58 млн. лева, които иначе ще се наложи да бъдат платени, когато в края на годината Агенцията за приватизация провери дали договорът за приватизация от 2008-ма година е изпълнен. Оценката за дължими 58 млн. лева неустойка е на Валери Симеонов.
В мотивите си към внесените поправки депутатът от „Атака“ се съсредоточава върху първата част от изречението, като доста удобно не коментира поставеният срок от пет години, след които „на купувача не могат да бъдат внеменени специфични задължения“ свързани с дейността на приватизираното дружество.
Очевидно според Валери Симеонов такива „специфични задължения“ са именно задълженията за определен тонаж кораби, заради които основно е заведено делото и потенциално ще се дължат неустойки за около 60 млн. лева.
Александров оставя безсрочно задължението да не се променя седалището, предмета на дейност, размера инвестиции и трудова заетост и мотивира предложението си именно покрай тях, като по този начин избягва от въпроса за „специфичните задължения“, които да не могат да се вменяват след пет години – отдавна изтекли в случая на Кирил Домусчиев и БМФ.
Юристи коментираха пред „Барикада“, че ако поправката влезе в сила преди предстоящото в края на годината решение на АПСК относно това дали „Кей Джи маритайм шипинг“ е спазил договора си, то компанията ще се размине с неустойките заради този текст от закона, който вече ще е влязъл в сила.
Потърсен за коментар вицепремиерът Валери Симеонов потвърди пред „Барикада“ позицията си, че счита поправката за лобистка и е на мнение, че оформена по този начин, тя ще важи, когато в края на годината АПСК трябва да реши дали Домусчиеви дължат неустойки или не. Той попита защо от „Атака“ точно в този момент внасят подобна поправка, след като през годините многократно са се обявявали против приватизационни сделки и концесии.
Предложените от „Атака“ поправки първо трябва да бъдат гласувани в парламентарните комисии, които разглеждат законопроекта, а каквото и да бъде решението там, крайната дума ще има пленарната зала, която гласува на второ четене всеки отделен текст и предложение.
About The Author
