При последното си участие в сутрешния блок на NOVA (на 2 юли) вътрешният министър Валентин Радев реши да докаже тезите си чрез един общо взето непознат у нас подход, а именно – наблюдаване на дългосрочни тенденции вместо най-набиващите се на очи анекдотични случаи и статистическо обосноваване на резултатите. Той коментира обосновката на вота на недоверие, поискан от опозицията, така: „В мотивите си хващаха отделни случаи и върху тях градяха някаква логика. Според мен не е правилно. Трябва да се правят анализи и тогава да се атакува нещо”.
Това е чудесно и е важен напредък за страна, в която политиците обикновено приравняват успехите с активността си. Министър Радев прави същото, когато се хвали, че е подобрил работата на телефон 112, сключвайки договор за поддръжката му и други свързани активности, но не представя никакви доказателства за това. Трябва да се доверим на думата му.
Той обаче се опитва да обоснове по-сериозно намаляването на бягствата от затворите и убийствата: „Аз съм се подготвил, винаги ходя с тази папка.” Папката е пълна с графики, но данните от нея не могат да се намерят на сайта на МВР, така че да бъдат анализирани от журналистите по-качествено, отколкото биха могли в кратък разговор в телевизионно студио. Самият факт, че министър от съвременно правителство, което твърди, че има приоритет в електронното управление, винаги ходи с папка в ръка, е сигнална лампа.
От ведомството все още не са отговорили на зададените от „Барикада” въпроси във връзка с цитираните данни от тази важна папка. Става дума за незначителни за телевизията детайли, като например какви са източниците, за какъв период от време се отнасят и какво точно е показано на графиките.
Поначало боравенето с данни е чудесно, но недостатъчно само по себе си, ако не разбираме добре какво ни показват те. Все едно да смятате, че се храните здравословно чрез доказателствено обоснована диета, за която сте научили, пишейки в търсачката: „Колко шоколад и бира на ден е полезно на консумирам?” (В случай че се интересувате – 300-500 мл бира сутрин преди работа и 25-30 гр. шоколад). МВР изглежда прави нещо подобно, когато търси данни, демонстриращи успехите им (надявам се, че все пак не пият бира преди работа).
Когато опровергава нашумелите напоследък бягства от затвори и полицейски участъци, министърът показва графика на намалението на „извършени отклонения на лишени от свобода от външни работни обекти”. Естествено, че бягствата от неохранявани външни обекти са далеч по-лесни, но голяма част от случаите, които медиите коментират оживено, засягат действителни бягства от затвори, иначе Данаил Кирилов нямаше да ги сравнява с граф Монте Кристо, който той явно смята за историческа личност, а с „Иван от счетоводството“, който след работа е минал през кръчмата, вместо да се прибере право вкъщи, както изискват правилата.
Още по-интересно става, когато той стига до убийствата: „Убийствата в другите държави, с които ние се сравняваме, са в пъти… ако не в пъти, то поне повече. Ето тук една графика вижте” – от която става ясно, по цитираните от г-н Радев данни, че в Белгия и Финландия, редом с Литва, Латвия, Косово, Албания, Турция и Черна гора, има повече убийства на 100,000 души от населението, отколкото у нас.
Бърз преглед на категорията „Предумишлени убийства” на 100 хил. души за 2015 г. в Евростат показва, че България е на 4-то място след Литва, Латвия и Естония и пред Финландия (липсват данни за Белгия).
Очевидно това не е добра статистика за нас, така че ще трябва да потърсим друга за пред телевизионните камери. Как обаче може да има различни статистики за нещо толкова ясно като убийството? Както можем да видим от публикацията на Службата на ООН за наркотици и престъпност „Към стандартизирана дефиниция за предумишлено убийство за статистически цели”, убийството наистина е обективен елемент, но намерението на нападателя е субективен. Доказването на умисъл е трудна работа, така че когато полицията се хвали с намалението на предумишлените убийства, няма как да знаем дали всъщност не изтъква като успех провала си да събере доказателства, че част от тях са били такива. Съответно статистиката ще зависи от съдържанието на локалните наказателни кодекси, както и от това дали информацията идва от полицията, съдилищата или друга местна институция, от скоростта и качеството на работата на съдебната система и пр. – вероятно такива вариации са били причина за Евростат да извади от горната графика страни като Румъния или Белгия.
Въпросната служба на ООН обаче няма такива методологически задръжки и предоставя информация за всяка страна. Резултатът е истински статистически хаос, но донякъде служи на целта на институцията да добие обща представа за престъпната активност в големи региони с близки икономически показатели. Вероятно МВР използва тази неточна статистика, защото тя е единствената, която поставя Белгия и Финландия пред нас в негативната класация.
Например за България е посочено, че през 2016 г. е имало едва 81 убийства срещу 129 предходната година. Според НСИ те са съответно 79 и 95. За Финландия се казва, че са извършени 78 убийства, но според тяхната статистика става дума за 63 такива случая. Срещу Белгия са отбелязани 220 убийства, а според Евростат те са 130.
Значи ли това, че данните не струват? Не, просто методът на събирането им трябва да бъде стандартизиран, така че с тях да не се злоупотребява политически. За щастие, Евростат и Службата на ООН възприемат обща методология след 2015 г. и когато брюкселските бюрократи я наложат успешно из цяла Европа, министрите ще могат да показват смислени графики, ако все още имат желание.
Българските министри трябва да са доволни, защото тепърва ще могат да се хвалят с намаляването на убийствата, просто понеже средната възраст на населението в България е над тази в останалата част от ЕС и населението застарява ускорено благодарение на емиграцията. Възрастните хора рядко прибягват до убийства, така че тенденцията е страната да заприлича на едно от онези мирни и тихи селца, в което живеят основно пенсионери.
За съжаление на министрите, статистиците са помислили и за това. В здравните статистики на Евростат се отчита не просто „грубата” смъртност на 100,000 души, а т.нар. стандартизирана смъртност, при която резултатите са приравнени в съответствие със специфичната за възрастовите групи честота на умиране. Например, в страните с по-възрастно население е нормално да има повече умирания от болести на кръвоносната система, а при по-младо население – от неестествени причини (например, несъобразената скорост и други видове самоубийство са по-характерни за хората до определена възраст). Стандартизираната смъртност помага да сравняваме страните независимо от възрастовата им структура. Дали пък така не сме пред Белгия и Финландия? Не просто не сме, а през 2015 г. сме точно два пъти над средноевропейското ниво:
Но това са само достъпните за всекиго данни, събрани по ясна методология, така че не знаем дали те не се опровергават от папката на министъра. Това е напълно възможно, особено като се има предвид, че аз разполагам папка, съдържаща изследвания, според които освен бирата преди работа, може да пиете една на обяд и – разбира се – друга след работа. В допълнение, данните от папката са категорични, че редовната консумация на шоколад рязко намалява предумишлените убийства. Дали МВР е ефективно колкото парче шоколад все още не е установено.
About The Author
