Месеци наред служители на Google водеха кампания с искане технологичният гигант да прекрати договора си с Пентагона по проекта Maven – програма, използваща алгоритми за машинно самообучение, за да подобрят целеуказването за удари с дронове. На този проект се гледаше като на плацдарм за осигуряване на още договори с Министерство на отбраната. Близо пет хиляди служители се включиха в подписката за отказ от проекта, а няколко десетки напуснаха, което накара ръководството на Google да се страхува от масова загуба на квалифицирана работна ръка.
В крайна сметка през миналия месец работниците отбелязаха победа. Google се поддаде на натиска на служителите си и обяви, че няма да сключва нов договор по проекта Maven. Това развитие бе не само само знакова победа срещу щатския милитаризъм, но и бе много показателно за политическия климат в САЩ след като Доналд Тръмп стана президент.
Организирайки се по вътрешни канали и подкрепяни от работнически организации като Tech Workers Coalition, служителите на Google демонстрираха каква сила имат работещите в Силициевата долина. От финансовото издание Financial times изтъкват, че победата в битката за проекта Maven може да се окаже искра за нова ера на политически вълнения в технологичния център. Компаниите могат да се окажат принудени да слушат внимателно служителите си, дори повече, отколкото се съобразяват с гласовете на регулатори, акционери и потребители. „Или както се пее в британския превод на Интернационала: „Най-после свърши ерата на не мога”“, пише FT.
„Подобна осезаема победа вдъхна на работещите в технологичния сектор ентусиазъм за перспективите, които им осигурява тази сила”, коментира пред FT Мишел Милър, съосновател на онлайн платформата за работнически кампании Coworker.org. Тя вече е използвана за различни инициативи като натискът за повече разнообразие при наемането на служители в Google или протеста на шофьорите на Uber довел до въвеждане на възможност за бакшиш. „Хората си мислеха: как за Бога можем да убедим две от най-мощните институции в САЩ – Google и Пентагона – реално да променят каквото и да било? Сега обаче започват да усещат, че ако не се опитат да променят поведението на работодателя си, ще са съучастници на статуквото”, казва Милър.
Това се забелязва не само в Google – служители на Microsoft започнаха публично да възразяват срещу работата на компанията с Имиграционната и митническа служба (ICE) заради разделянето на родители и деца на границата с Мексико.
Надигащото се недоволство на служителите увеличава проблемите на технологичните гиганти, които биват атакувани от различни посоки по теми като поверителността на личните данни, избягването на данъци и използването на интернет услуги за политическа пропаганда.
Макар проблемите като масовото следене, ударите с дронове и злоупотребата със социални мрежи далеч да не са нещо ново, идването на власт на Доналд Тръмп и разигравалите се след това драми и скандали правят служителите в преимуществено либералната Калифорния по-чувствителни към това дали компаниите им компрометират заявените си благородни мисии за технологично развитие в името на финансовите резултати. Служители на технологични компании вече се притесняват, че дори най-елементарните технологии могат да бъдат използвани по начин, изкривяващ изначалната им цел. Дори Google да не работеше директно по военни поръчки, цялата мащабна работа на компанията по технологии за разпознаване на изображение може да бъде използвана за подсилване на способностите на Пентагона.
Влиянието на работниците в тези компании обаче до голяма степен се дължи на особеностите на сектора и дефицита на квалифицирана работна ръка. Лиз Фонг-Джоунс, служител на Google и опитен активист, заявява пред FT, че работниците в технологичния сектор са станали много по-уверени в силата си. „Ако голям брой служители напуснат наведнъж, обикновено са нужни около шест месеца, за да се запълнят освободените места, новите служители да бъдат обучени и да станат продуктивни”, заявява тя. На скорошно годишно събрание Фонг-Джоунс и нейни колеги са обединили усилия с акционери на Google, за да настояват за по-голямо разнообразие в наемането на нови служители.
Coworker.org, които са помагали на нископлатени служители като например баристи в Starbucks да се организират, сега насочват вниманието си към работниците в технологичния сектор. Мишел Милър се аргументира с това, че служителите в този сектор имат влияние върху продуктите, използвани от други работници, за да се организират, включително социални мрежи и онлайн форуми. В крайна сметка пак те могат да са сред работещите върху продукти с изкуствен интелект, които някой ден да лишат други хора от работа. „Тези компании не само доминират икономиката, но на практика те са икономиката”, казва тя.
През миналата година инженерът от Uber Сюзън Фолър писа в блога си срещу тормоза на служители в компанията, което спомогна за оставката на главния изпълнителен директор. Други бяха окуражени от факта, че тя бе приета сериозно. Победата срещу проекта Maven може да се окаже ключов момент за служителите на технологични компании, които искат да държат работодателите си отговорни за начина, по който оформят света. В своето писмо до изпълнителния директор на Google Сундар Пичай служителите са включили послание, което вече отеква из цялата Силициева долина: „Не можем да аутсорснем моралната отговорност за нашите технологии”.
About The Author
