Пристигащите от официалните български институции новини от години насам предизвикат дилема – да се смееш или да плачеш. Пък и истината изисква да признаем, че България дори не представлява някакво изключение – такава е ситуацията почти по цялото земно кълбо. Щом в САЩ могат да си изберат за президент човек като Доналд Тръмп, трудно е нещо вече да те изненада.
Още по-трудно е да те изненада с нещо Бойко Борисов – човекът, който цяла България чу как разпорежда спирането на проверка и назначаването на някого на определена позиция, защото „рита топката“ с него. А изпълнителят му – директор на ключова структура – не различава ЕГН от телефонен номер. И после пак си го избра, отново и отново. Не може да те изненада опозицията, която носи в името си „социалистическа“, а конците ѝ се дърпат от олигарси, които се гнусят да слизат от лимузините и да се здрависват с онези – със сухите бърни и грапави езици, за които пишеше някога Вапцаров. Не могат вече да те изненадат и клоуните в политиката – някога се чудехме как е възможен образ като Жорж Ганчев в нея, но днес си имаме Веселин Марешки, Николай Бареков и кого ли още не, а Волен Сидеров дори е на власт. Същият Волен Сидеров – с антисемитските книги, с подпалените молитвени килимчета, с побоищата с полицаи и обикновени хора по улиците и магистралите, с пиянствата по самолети, с атаките по университетите и с фалоса, предложен за разглеждане на журналистите…
Отдавна не би трябвало да ни е до смях. Разделено на агитки, мнозинството е все по-индиферентно към истината – тя просто не го вълнува. Не му пука дали някой вчера е твърдял едно, а днес – съвсем обратното. Важното е да изрича неговата истина, тук и сега. Не помни до вчера, не мисли за утре. Способен е най-много да изпсува, когато трябва да заеме активна позиция по казус, касаещ пряко и директно живота и съществуването му днес – като данъчната система или функционирането на системата за здравеопазване, но да го видите само колко активен борец става, когато се заговори за гейове и джендъри…
Така че днес далеч не ми е смешно, когато преглеждам новините от Народното събрание – и не, не говоря за разправиите между Антон Кутев, Корнелия Нинова и Бойко Борисов и затова кой какво трасирал и договарял и на кого му бил по-голям… рейтингът.
Малко преди премиерът най-после да се появи в парламента (това че мрази да стъпва там също отдавна не е новина), за да хвърли поредните си бисери, огромно мнозинство гласува да отпусне 3,3 милиарда лева за нова военна техника. Разходът нямало да бъде голям, понеже е разтеглен във времето – общо годишно щяло да идва „само по 400 милиона“. Какво му плащаш!
И това на фона на десетките системи, които страдат от хронично недофинансиране, но за разлика от скъпата военна техника наистина касаят ежедневно животите на милиони хора. Здравето, образованието, бъдещето, съществуването им. Щеше да бъде добре, ако поне ставаше дума за поредния сговор на политиците, който е против общественото мнение и интереси. Но що се касае до „модернизацията на армията“, тук мнозинството в парламента и сред обществото са на едно мнение.
На изтерзания от години на грабеж в полза на малцина народ наистина му е все по-трудно да се ориентира. Реалността е твърде объркваща и сложна, проблемите са твърди тежки и системни, а надеждата, че изобщо имат решение, отдавна го е напуснала. Толкова е зле, че няма какво да го мислиш – не може да се оправи! Той знае, че „здравеопазването е батак“ и просто няма какво да се направи, защото „всички са едни крадци и няма измъкване, братче!“. Така в това блато на абсурда, където твърдите повърхности, върху които да стъпиш липсват, ти остава единствено да се обърнеш към някакви имагинерни, необясними, нереални опори. Към икони на стената, портрети от учебника или стари снимки.
А най-добре – към някогашното величие на българската армия. Онази армия, дето „няма едно пленено знаме“! По дяволите настоящето и бъдещето – поне да сме горди с армията. Пък и така са казали от НАТО. Иначе по цял ден можем да говорим как е по-добре да напуснем НАТО, колко са лоши там, но когато стане дума за процента от БВП, който според НАТО и Доналд Тръмп трябва да харчим за отбрана – цитираме с охота. Да знаете какъв е процентът от БВП, който някой някъде ни е казал, че трябва да харчим за здравеопазване, за култура, за образование? Едва ли.
И ето колко лесно и дори с удоволствие преглъщаме поредната близалка – на гол народ, чифте самолети. Може да сме унижени и пак да си останем такива, но… да има за армията! Да е горда, и ние покрай нея! Ше ѝ дадем няколко милиарда, ще и купим нови играчки, и ще бъдем горди и сигурни.
Сигурни? От какво? За какво ще бъде използвана тази техника, къде ще я пращаме? С кого ще воюваме? От кого ще ни пази? Кой ни заплашва? Русия, Турция, ИДИЛ? Ще ги спираме с десет самолета? Или с десет по десет? Стига вицове. Въоръжаването не носи сигурност, а само още повече въоръжаване. Безумна надпревара, от която богатеят малцина, а милиони висят на косъм – или на коментар в „Туитър“.
Външни заплахи действително съществуват, а пълното неглижиране на отбраната не е особено умна идея. Големият въпрос е дали у нас скоро ще остане какво да пази тази армия? Като се има предвид също така, че по целия свят сделките за военна техника са развъдник на корупция, а родните политици и без това имат известен опит в тази сфера, причините да се радваме на последната новина от Народното събрание не са големи.
В България през 2018-та година много по-належащ е друг вид сигурност. Сигурността е да знаеш, че ако ти се случи нещо, което може да бъде излекувано, няма да умреш, защото нямаш пари. Няма да ти се налага да правиш кампании с СМС-и, няма да ти се налага да просиш и да се молиш на приятели, няма да ти се налага да пращаш детето си само в чужбина, защото у нас не са останали лекари, а тези дето са останали нямат такава техника. Сигурността е да знаеш, че дори да си останал без осигуровки, животът ти няма да зависи от пари. Сигурността е да знаеш, че наистина живееш в солидарна система, която ще се погрижи за всички, когато имат нужда. И в това число си ти.
Ето ви несигурност – детето ти се разболява от рак. Повечето добри лекари са заминали, защото тук няма пари. Няма и най-новата техника. Няма пари за всички и във Фонда за лечение на деца. Дали ще си от одобрените? А ако не е детето, а си самият ти? Трябва да събереш стотици хиляди левове, да оставиш целия си живот и да заминеш. Или поне да пратиш детето само. Това не е конкретна история, но такава е съдбата на хиляди българи.
А ето и една конкретна – мъж започва работа в Германия. Работи едва няколко месеца, но започва да си плаща здравните осигуровки. Изведнъж разбира, че е болен от рак. Налага му се операция и лъчева терапия. Всичко минава успешно, поема го здравната система, макар да струва 200 000 евро. Осем години по-късно, мъжът е жив и здрав. Могъл е да разчита на работеща, добре финансирана и солидарна здравна система. Днес работи, внася осигуровки и лекува с тях други в неговото положение, без да пита „ама къде са ми парите“ и се надява да не му потрябват наистина. Това е сигурност.
Но карай да върви – ние пък нали ще купим танкове и самолети. Да живее България и нейните знамена, които нямат пленяване! Особено върху нови играчки за 3 милиарда.
About The Author
