Испания не спира да изненадва и себе си, и света. Само за една седмица там настъпи пълна промяна. С вот на недоверие беше отстранен предишния премиер консерватор Мариано Рахой, постът му бе поет от социалиста Педро Санчес, който пък буквално светкавично сформира впечатляващо със състава си и професионализма си правителство от 17 министри (с двама повече от прогнозираните 15).
Онова, което веднага фокусира вниманието, е световният рекорд на този испански кабинет по броя на включените в него жени – 11. Това представлява 64,7% от министрите, както веднага изчисли в. „Ел Паис”. Изданието подсеща също, че досегашният шампион по този показател е била Финландия, в чието сформирано през 2007 г. правителство жените са били 63,1% (12 от 19 министри). От действащите в момента правителства по света никое на може да се мери с испанското. Най-близкият му съперник е кабинетът в Коста Рика (56% жени). Интересното е, че на трето място „Ел Паис” поставя три страни с по 52% нежно присъствие сред министрите – и в тази тройка е и България, редом с Франция и Швеция.
Броят на испанките в новия министерски съвет в Мадрид наистина впечатлява, но това все пак е повече формален фактор. По-същественото е изключително високата професионална квалификация и успешните кариери на всеки един от министрите – и на жените, и на мъжете. Също така е забележително, че целият финансово-икономически сектор на правителството отива в ръцете на дами с изключително висок ценз и доказани качества именно в тази сфера.
Професионализмът и високата квалификация на всички членове на този кабинет е това, което силно респектира сега цялото испанско общество и то бързо променя и отношението си към личността на премиера Педро Санчес, оказал се способен да убеди такива авторитетни хора да влязат в правителството му. Общественото мнение доскоро бе очевидно доста заблуждавано от преобладаващата в големите испански медии тенденция Санчес да се омаловажава като политик – така обичаше да гледа на него и бившият премиер Рахой.
В този контекст трябва да се спомене един важен ход, предприет от издателската група PRISA, която издава най-големия испански в. „Ел Паис”. Тя реши да смени досегашния директор (главен редактор) на изданието Антонио Каньо, оглавявал го от 2014 г. насам. Неговата линия отдалечи традиционно смятания за клонящ към социалистите „Ел Паис” от тази политическа тенденция и го направи доста толерантен към консервативното управление на Рахой – нещо, което раздразни силно и читателите, и работещите в редакцията журналисти, и голяма част от испанското общество.
Когато пък през 2016 г. срещу левеещия Санчес се изправиха „бароните” в собствената му партия, Каньо отрази в „Ел Паис” този конфликт еднозначно в полза на „бароните”, представяйки Санчес направо карикатурно.
Ето заради всичко това сега издателите от PRISA бързат да се отърват от Каньо и да подобрят отношенията си с новия премиер. Ръководството на „Ел Паис” ще бъде поето от авторитетната журналистка Соледад Гайего-Диас, чиято кандидатура, впрочем, днес трябва да бъде гласувана и от редакционния екип на вестника – такъв тип избор на ръководство е залегнал в Редакционния статут. Тя несъмнено ще бъде избрана заради високото уважение към журналистическите ѝ качества в гилдията и в обществото и ще стане първата жена начело на „Ел Паис” в 40-годишната му история. Естествено, не липсват и коментари, че този феминистки избор е и опит на PRISA да се синхронизира с подобната „генерална линия“ в подбора на кадрите на Педро Санчес.
Що се отнася до състава на новото испанско правителство, „Барикада” вече на два пъти писа подробно за повечето от министрите. От вчера вече е известен окончателният състав на кабинета. Ще споменем тук само онези негови членове, за които още не сме писали. Ето ги:
Луис Планас, министър на селското стопанство, риболова и прехраната. Роден във Валенсия през 1952 г. Влизал е в местното правителство на област Валенсия, където е водил същите ресори. Бил е посланик на Испания в Мароко и е заемал високи постове в структурите на ЕС.
Рейес Марото, министърка на индустрията, търговията и туризма. Родена е в Медина дел Кампо, Валядолид, през 1973 г. Досегашна депутатка от социалистическата партия в общинския съвет на Мадрид. Преподавателка е в Университета „Карлос III”. В Испанската социалистическа работническа партия е била говорител по въпросите на бюджета, икономиката, заетостта и финансите.
Фернандо Гранде-Марласка, министър на вътрешните работи. Роден в Билбао през 1962 г. Авторитетен съдия, прочул се с делата си срещу баската терористична организация ЕТА. Бил е член на Върховиня съд. Не крие своята хомосексуалност.
Максим Уерта, министър на културата и спорта. Роден в Утиел, Валенсия, през 1971 г. Журналист и писател, работил е в новините на телевизия „Телесинко”. Член е на Телевизионната академия по изкуствата и науката.
Както отбелязва и известният испански коментатор Иняки Габилондо, испанците силно са впечатлени от бързите действия на новия премиер Педро Санчес по съставяне на правителството и от личностите, които е привлякъл в него. Според Габилондо вече се изпаряват предположенията, че това ще е „временен” и „незначителен” кабинет, който само да подготви извънредни избори. Напротив, расте оптимизмът, че тези министри ще са способни да изработят ефективни алтернативни решения за многото проблеми, пред които е изправена Испания. И че това управление ще се радва на авторитет и стабилност, които ще му позволят да дочака редовни избори.
Друг е въпросът доколко подобни настроения са автентични и спонтанни сред испанското общество и доколко те се подклаждат от винаги подтичващите след поредната власт медии.
На лидера на „Подемос“ Пабло Иглесиас сформирания от Педро Санчес кабинет никак не му харесва. В телевизионно интервю Иглесиас заяви, че с този министерски състав Санчес прави реверанс към консервативната Народна партия и към либералната „Сюдаданос“, защото именно на тях такива министри, произлезли от статуквото, им допадат най-много. Водачът на „Подемос“ също така натякна на настоящия премиер, че не е потърсил мнението на алтернативната лява партия относно членовете на правителството и че „само за 24 часа е забравил за нас и че ни дължи премиерския си пост“.
Иглесиас също така отбеляза, че няма смисъл да се обсъждат бляскавите CV-ита на министрите, а трябва да се гледа какви политики ще прилагат. Особено силни възражения предизвиква у Иглесиас фигурата на новия вътрешен министър Фернандо Гранде-Марласка. Факт е, че той е по-близък до Народната партия, отколкото до социалистите, а освен това е онзи съдия, който издаде осъдителни присъди срещу демонстрантите при един емблематичен протест, блокирал парламента в Мадрид през 2011 г.
Най-радикалното течение вътре в „Подемос“ – движението „Антикапиталисти“, излезе със своя отделна декларация относно новото правителство и го определи като екип на „екстремния център“. „Изправени сме пред едно правителство, приветствано от основните икономически и финансови сили. Всичко сочи за опит да се рестартира ИСРП и да се консолидира като водещо пространството ѝ в левия сектор, представяйки я като по-малкото зло пред Народната партия и „Сюдаданос““, смятат „Антикапиталисти“-те.
About The Author
