Ниските доходи, проблематичните трудови отношения и бъдещето на труда бяха основните теми в провелата се на 24 април 2018 г. в клуб „Лондофон“ първа дискусия от поредицата „Тема“. Тя бе насочена именно към причините и към възпроизводството на бедността в Румъния. Събеседник бе Виктория Стойчу от Фондация „Фридрих Еберт“ Румъния, водещ на събитието бе Флорин Поенару от Critic Atac, а координатор бе Василе Ерну. „Барикада“ излъчи на живо дискусията в YouTube, която събра около 30 души в букурещкия клуб.
В първата част на разговора Виктория Стойчу насочи вниманието към различните начини за измерване на бедността и подчерта, че всеки от тях представя реалността по изкривен начин. Оказва се например, че простото наличие на трудов договор на минимална работна заплата изважда неговият титуляр от състояние на абсолютна или относителна бедност, тъй като прагът под който те се простират е по-нисък от 1900 леи месечно. Според данните от 2013 г. абсолютната бедност в Румъния е била на нива под 400 леи месечно. Прагът на относителната бедност е 60% от медианната заплата в страната (т.е. доходът буквално на средния човек в обществото, което е различно от средната заплата, изкривявана нагоре от високите доходи) . През 2016 г. този праг е бил малко над 500 леи месечно.
Въпреки това в Румъния е повсеместно усещането за бедност, особено вън от големите градове, и това се обяснява с неравнопоставеността между капитал и труд, между малкия брой хора с много високи доходи и големия брой хора, получаващи средни и ниски доходи. Всъщност минималната заплата не може да покрие на 100% разходите, които човек трябва да прави, за да осигури основните си нужди, описани в т.нар. „потребителска кошница“.
По данни, на които Стойчу се позовава, ефектът от прехвърлянето на социалните осигуровки почти изцяло върху служителя не е толкова негативен, колкото се очаква, и засяга няколко сектора от икономиката, които обаче не са ключови за нея. По-съществен проблем имат милиони работещи в селското стопанство и самонаети, тъй като те се трудят в изключително несигурни социални условия.
Във втората част от дискусията Стойчу свърза бедността в Румъния с условията на труд. Тя разказа за кампанията „Герои на капиталистическия труд“, която се стреми да документира случаи на нарушения на трудовите права и на преследване на синдикални лидери заради желанието им да се борят за интересите на работещите. Кампанията е реализирана от Фондация „Фридрих Еберт“ в партньорство с различни организации и медии, сред които и „Барикада“. „Работното място е едно от най-недемократичните, най-йерархичните и най-авторитарните пространства в Румъния… Слушам да се говори много за демокрация в обществен план. Да сте чули някой да говори за демокрация на работното място? Аз не съм чувала“, заяви Виктория Стойчу по повод случаите, представени в рамките на кампанията. Тя посочи и че в Румъния няма дори 5 неправителствени организации, които да се занимават с условията на труд.
Освен да документира нарушенията на трудовите права, кампанията има за цел да доведе до промяна на законодателството в посока премахване на текстовете, които позволяват подобни нарушения. Виктория Стойчу припомни, че кампанията има поддръжници и в парламента, като трима от тях – независимият депутат Адриан Дохотару, сенаторката от Социалдемократическата партия Габриела Крецу и депутатът Флорин Маноле – също от Социалдемократическата партия, присъстваха в публиката.
В третата част на дискусията Флорин Поенару насочи разговора към актуалните проблеми около бъдещето на труда: идеята за гарантиран универсален доход, битката между Uber и традиционните таксиметрови компании. Виктория Стойчу е като цяло скептична към идеята за гарантиран универсален доход, защото не е сигурна, че благородните идеи зад нея – доход за всеки, премахване на стигмата върху получаващите социална помощ и т.н., няма да бъдат изкривени при реализацията. Например, според либертарианците въвеждането на тази политика може да е стъпка към премахването на социалната държава.
Експертът припомни, че при таксиметровите компании има традиционна фирмена структура с работодател, а в другия случай се работи за платформа. Изчезва разликата между свободното време и работното време. Изчезва връзката с работодателя, който не е ясно определен. Във втория случай не е ясно как служителите ще могат да се организират, да си поискат правата, да водят преговори с неясно кого, за да получат колективен трудов договор. В Европа социалните права на трудещите се са свързани с традиционния начин на заетост и за да се осигурят социални права в случая, когато работодателят е платформа, трябва да се преосмисли цялата социална система. Въпреки това Виктория Стойчу не предпочита нито една от двете форми на заетост – Uber или традиционните таксита, защото и двете форми са вид експлоатация, а за нея трудът е „нещо благословено“. Той трябва да се извършва за доброто на всички, а не само за доброто на някой предприемач.
Според Стойчу неравенството – друг проблем с нарастваща тежест, не може да бъде намалено само с данъчни мерки или чрез вдигане на заплатите. Една мярка, която може да допринесе за намаляването му, би могла да бъде „социализацията на приходите на компанията“, т.е. нейните служители и работници да имат право на дял върху печалбата на своята фирма.
В последната част на дискусията събеседничката отговаряше на въпроси от публиката. Един от тях бе свързан с идеята за социализация на приходите и управлението на компаниите. Стойчу посочи, че подобен модел е съществувал в Съюзна Федеративна Република Югославия и е функционирал добре, преди нейния разпад.
Запитана за ролята на ЕС по отношение на труда и общественото развитие в Румъния и дали вижда основания той да бъде атакуван за своето поведение, Виктория Стойчу отговори, че ЕС е много сложна структура с различни и противоречащи си интереси и не трябва да бъде възприеман като нещо монолитно. Например по отношение на реформите относно т.нар. „командировани работници“ позицията на Европейската комисия е по-лява от тази на румънското правителство.
По въпроса за синдикатите и как те биха могли да дадат повече възможности на работниците да защитят интереса си, програмният директор на фондация „Фридрих Еберт“ обясни, че в случаите, представени в кампанията „Герои на капиталистическия труд“, служителите просто не са имали какво повече да губят и за това са разказали публично историята си. Казусите с неправомерно уволнение на синдикални членове и с възстановяване на работното място от съда, показват колко се страхуват компаниите от профсъюзите. Вижда се обаче, че и синдикатите не правят достатъчно и не са достатъчно активни в организирането на протестите за социални права в Румъния през последните две години.
Дискусиите от поредицата „Тема“ ще се провеждат един или два пъти месечно, обяви техният координатор Василе Ерну. Следващата среща в „Лондофон“ ще е на 8 май 2018 г. с хирурга, писателя и синдикален лидер Флорин Киркулеску, с който ще се разискват въпросите на румънската здравна система.
