Оксфордският речник дефинира думата обсада като “военна операция, при която вражеските сили обсаждат град или сграда и отрязват достъпа до жизненоважни продоволствия с цел да принудят тези вътре да се предадат”.
Тази стратегия датира още от времената на крепостите, които са позволявали на защитаващата се страна да се окопае и да удържа нашествениците, срещу които не би имала шанс в открита битка. За да се справи с това, една армия, която иска да отстрани лидерството в замък или друга непревземаема структура, просто отказва да пуска вътре храна и други доставки. С достатъчно търпение, хората вътре ще са принудени да умрат от глад или да се предадат.
Точно такава стратегия се прилага срещу Джулиан Асанж. Ако се опиташ да говориш за това как Асанж на практика се намира под домашен арест в който и да е западен интернет форум, бързо ще се появят персонажи, използващи удивително униформен език, които да ти обяснят, че той може да напусне посолството на Еквадор в Лондон когато си поиска. Съвсем случайно това е и желанието на империята, която в момента е поставила Асанж под обсада.
Лекари, които прегледаха Асанж по-рано тази година заявиха, че здравословното му състояние се влошава “опасно”. Те трябваше да проведат прегледа с подръчни средства в нехигиенична среда, защото в посолството няма условия за прегледи, камо ли лечение. Лекарите подчертаха, че той се нуждае спешно от такова лечение, каквото не може да получи на място.
В своята епохална статия “Да бъдеш Джулиан Асанж”, в която прави дисекция на начина, по който възприемането на WikiLeaks бива манипулирано, журналистът Джули Доусън подробно документира и ефектите, които задържането има върху физическото и психическо състояние на Асанж:
“В последната си поява на живо Асанж бе също толкова проницателен, научен и брилянтен, колкото винаги е бил. Но бе очевидно, че страда от все по-изострящите се физически последствия от седемгодишното му задържане.
След повече от половин десетилетие без достъп до свеж въздух, той постоянно кашля и прочиства гърлото си. Трудно му е да поддържа потока на мислите си – прекъсва и преформулира изказването си и полага сериозни усилия да изрази идеите си. За всеки наблюдател е очевидно, че зрението му е засегнато. Очите ни се нуждаят от редовно излагане както на къси, така и на дълги разстояния, както и на естествена светлина, за да останат здрави. Затворен само между четири стени, Асанж е изправен пред опасността от частично ослепяване, както и от редица други негативни ефекти, следващи от несправедливото му затваряне.
Макар в социалните мрежи всеки ден да циркулират безброй постове за Джулиан и WikiLeaks, много малко от тях отчитат колко сериозна и страшна е възможността да го загубим завинаги, докато сме погълнати от колективното си самодоволство”.
Джулиан Асанж не би могъл “да напусне когато поиска”. През февруари съдия със съмнителни връзки отказа да изтегли абсурдната заповед за арест на Асанж заради неявяване в съда през 2012 г. – макар той на практика вече да е излежал в пъти по-дълга присъда, отколкото му се полага за такова провинение. В момента, в който стъпи извън сградата на посолството, той със сигурност ще бъде арестуван, и пак със сигурност ще бъде екстрадиран в САЩ, където администрацията на Тръмп агресивно се стреми да го арестува.
Челси Манинг бе подлагана на мъчения в затвора. Тайните затвори на ЦРУ съществуват. Ордите от онлайн тролове, разпространяващи твърденията, че Асанж “може да си тръгне, когато поиска”, биха се пропукали като яйца, ако бъдат подложени на същото отношение като хората, които си позволяват да се противопоставят на централизираната щатска империя.
Асанж не се крие от правосъдието, той се крие от несправедливостта. Няма никакви причини да се вярва, че драконовските сили, които го преследват, биха му осигурили честен процес и хуманно отношение. Той може “да си тръгне когато поиска” точно толкова, колкото ако пред врата на посолството имаше отряд за разстрел.
А сега същата тази западна империя убеди Еквадор да отреже достъпа на Асанж до интернет, телефон и дори посетители. В посолството са разположени електронни заглушители, които да подсигурят, че той е напълно отрязан от света. Цял нов набор от оръжия бе добавен към имперската обсада и обстановката се нажежава.
Всичко това обаче просто доказва на всеослушание, че Джулиан Асанж е бил прав от самото начало. Империята, срещу която той говори откакто е в светлината на прожекторите, е точно толкова покварена, потисническа и оруелска, колкото е твърдял той – и несъмнено заслужава неговите безмилостни критики.
Ако говориш срещу империята, устата ти ще бъде запушена. Ако изобличиш истината за нея, тя ще те постави под обсада, докато се предадеш или умреш. Несъгласието бива потъпквано. Истината бива атакувана.
Светлината плаши вампирите.
Трябва да сме честни към себе си – обсадата може да проработи. Те могат и да успеят да изстискат живота от Асанж, докато той излезе от посолството, пречупи се под психическия натиск или умре – и при всички тези варианти гласът му ще бъде заглушен завинаги.
Но не забравяйте следното: ако обсадата проработи и империята в крайна сметка успее да заключи социопатските си нокти около него жив или мъртъв, те ще са постигнали само едно: да покажат на света колко е бил прав. Ще принудят всички ни да се превърнем в Джулиан Асанж, за да разглобим машината за потисничество, която е задушила един глас на истината.
Независими какво ви казват зомбитата с промити мозъци от масмедиите, всякаква власт, която заглушава гласа на човек, който просто споделя факти, не заслужава нищо различно от яростна съпротива със зъби и нокти.
Асанж е прав. Винаги е бил прав. Нека накараме тези копелета да го разберат.
About The Author
