От сутринта на 20 март т.г. бившият президент на Франция Никола Саркози е задържин за 48 часа в рамките на следствието за възможното либийско финансиране на неговата предизборна кампания през 2007 г., вкарала го в Елисейския дворец, съобщава испанският в. „Ел Паис”. Свидетелства и документи сочат, че Саркози може би е получил най-малко 5 милиона евро (в други източници посочваната сума е 50 милиона евро – б. пр.) от режима на Муамар Кадафи.
63-годишният експрезидент днес почти не участва в политиката, но все още е доста влиятелна фигура. Той отрича обвиненията.
Това е второто задържане зад решетките на Саркози от страна на полицейската Служба по антикорупция в Нантер край Париж и то се прибавя към другите случаи, в които той е бил обвиняван в незаконно финансиране или злоупотреби, откакто напусна властта през 2012 г. Първият му арест бе през 2014 г. и продължи 18 часа.
В същото време това е първият път, в който правосъдието се занимава специално с отношенията на Саркози с Либия под управлението на Кадафи и с договаряните от него там контакти, услуги, връзки и куфари, заради които след публикации на изданието Mediapart от 2012 г. на следващата година е започнато следствие.
Според френското законодателство едно лице може да бъде задържано за разпит, „единствено ако съществуват една или няколко достоверни причини, за да се подозира, че то може да е извършило или да се е опитало да извърши престъпление или закононарушение, санкционирани със затвор (а не само с глоба)”. След осъществяването на разпита или разпитите задържаното лице може да излезе на свобода или да бъде изправено пред съдия, който да вземе решение относно евентуалното повдигане на обвинение срещу него.
Подозренията са подкрепени от свидетелства като на посредника Зияд Такедин. Той уверява, че в периода 2006-2007 г. е предавал на Саркози, по онова време министър на вътрешните работи, както и на началника на кабинета му Клод Геан, пари за финансиране на неговата (на Саркози) президентска кампания.
Абдалах Сенуси, ексшеф на тайните служби на Либия, също е потвърдил това свидетелство, припомня в. „Льо Монд”. Налице е и потвърждение от страна на Шукри Ганем, бившия министър на петролната промишленост на Либия, удавил се в Дунава край Виена през 2012 г.
Такива потвърждения им и от други отговорни дейци на либийския режим, свален през 2011 г. „Нека Саркози върне парите, които получи от Либия за предизборната си кампания,” каза Сейф ал Ислам, син на Кадафи, през 2011 г.
Саркози установява тесни връзки с Кадафи през 2005 г., след като Франция и нейните съюзници вдигат санкциите срещу Либия. В онзи период не е нещо необичайно да се демонстрира любезност към либийския диктатор. И други европейски лидери търсят възможност да възстановят връзките с тази страна след години на дипломатическа изолация. През 2003 г. тогавашният испански премиер Хосе Мария Аснар е един от първите западни лидери, посетили Либия.
Като министър на вътрешните работи Саркози се среща тет-а-тет, в присъствието само на преводачи, с водача от Триполи. Срещата продължава толкова, че според Mediapart френският посланик в Триполи Жан-Люк Сибиюд пита после преводачите: „Ама какво толкова са си говорили?!”
Изборната победа на Саркози през 2007 г. стартира истински „меден месец” с диктатора, който в предишните години е бил истински международен парий, обвинен във финансиране на тероризъм срещу западните държави. Най-сладкият момент от отношенията, който всъщност е крайно смущаващ за мнозина от французите, е посещението на Кадафи в Париж през декември същата година, когато той опъва бедуенската си палатка срещу Елисейския дворец.
После отношенията се влошават. През 2011 г. Саркози оглавява инициативата за военно включване във войната в Либия. Тази интервенция предопредели падането на режима и последвалата смърт на Кадафи. След още година Саркози загуби изборите през 2012 г., отстъпвайки на социалиста Франсоа Оланд.
За разлика от други президенти Саркози не напуска политиката, след като си тръгва от Елисейския дворец. Оглавява дясната партия „Съюз за народно движение” (UMP), преименувана на „Републиканците”, и участва във вътрешните ѝ избори за определяне на партиен кандидат в президентските избори през 2017 г., но бе елиминиран още на първия тур.
Все пак продължава да е ключова фигура във френската десница. От кабинета си на улица Miromesnil на 800 метра от Елисейския дворец наблюдава Франция и света. Понякога изказва и мнения.
През февруари скастри новия лидер на своята партия Лорен Вуке, който беше казал, че докато той – Саркози, е бил президент, е шпионирал мобилните телефони на министрите си. В началото на март т.г. на един колоквиум в Абу Даби се отдаде на разсъждения за липсата на големи лидери сред демократичните страни и за силата на авторитарните ръководители като китаеца Си Дзинпин и руснака Владимир Путин.
„Какъв е проблемът на демокрациите? Демокрациите успяха да станат демокрации благодарение на големи лидери като Де Гол, Чърчил,” каза той. И продължи: „Но демокрациите унищожават лидерствата”.
Междувременно стана ясно, че синът на Кадафи – Сейф ал Ислам, който пръв заговори за „либийските фактури” на Сакрози, издига своята кандидатура за предстоящите в Либия в края на тази година президентски избори.
Повече от шест години след края на либийската война, бившият наследник още не се е отказал да ръководи страната си, пише по този повод „Ел Паис”. Изданието посочва, че президентската кандидатура на Сейф ал Ислам е била оповестена официално от неговия говорител Аймен Бура на пресконференция в Тунис.
Слуховете за такова кандидатиране от доста време циркулират из кръговете на симпатизантите на Кадафи. Те вървят от юни м.г., когато се разбра, че Сейф ал Ислам е бил пуснат на свобода от милицията, която го държеше като пленник от шест години. Поне от три години насам той не е виждан „на живо”.
Сейф ал Ислам се намира в Либия, в добро здравословно състояние. Скоро ще се появи публично, за да представи своята изборна платформа,” заяви Бура пред „Ел Паис” след края на пресконференцията, на която заяви, че най-важното за политика е да постигне национално помирение. „Сейф ал Ислам е единственият, способен да получи подкрепа от всички племена в страната… Сега вече е ясно, че случилото се през 2011 г. не бе революция, а чуждестранен заговор с цел облагодетелстване от ресурсите на Либия,” твърди говорителят, който освен това е и един от отговорниците в Народния фронт за освобождение на Либия – движение, сформирано от симпатизанти на предишния режим.
„Представители на различни племена, подкрепящи Сейф ал Ислам, пътуват из различни райони на Либия, организирайки кампанията за него. Вече от месеци тези представители се опитват да изградят нови съюзи. Подканват населението да се регистрира и да гласува в предстоящите избори, подкрепяйки Сейф ал Ислам като единствения кандидат, способен да спаси Либия от сегашната криза,” обяснява на свой ред Мохамед Елхар, анализатор и директор на тинк-танка Libya Outlook. Все пак не липсват съмнения относно реалната подкрепа за Сейф ал Ислам, защото зад него не стои никоя силна милиция.
Кандидатирането на сина на Кадафи може да бъде усложнено от наличието на заповед за негови арест, издадена от Фату Бенсуда, съдия Международния наказателен съд в Хага. Но Бура контрира: „Не се боим от никакъв процес в този съд. Либия не членува в него. Така че как ще ни наложат решенията си? Могат да казват каквото си искат”.
Сейф ал Ислам е обвинен в Хага, че е участвал престъпление против човечеството, извършени по време на управлението на баща му, както и по време на гражданската война. Той се разграничава от обвиненията и уверява, че неговият проект винаги е бил демократизиране на страната.
За момент не е фиксирана дата за провеждането на президентски и парламентарни избори в Либия. Но както представителят на ООН там Гасан Саламе, така и различни влиятелни либийски политически фигури, са потвърждавали ангажираността си с организирането на такива избори, отчитайки, че само така може да се отпуши деликатната политическа ситуация в страната.
Освен името на сина на Кадафи, се чуват също и други имена на възможни кандидати. Например, Халифа Хафтар, военният водач, оглавяващ самопровъзгласилата се Либийска национална армия, под чийто контрол е голяма част от източната част на страната. Или Файез Серах, министър-председателят в правителството под егидата на ООН и на международната общност.
При всички случаи преди да отиде на избори либийският народ ще трябва чрез референдум да одобри една нова конституция на страната, вече отредактирана в рамките на един сложен процес. Доста анализатори се съмняват, че е налице обстановка, в която да е възможен прозрачен изборен процес. Страната е в хаос, с неработещ парламент и с две противостоящи си правителства, неспособни да наложат властта си над десетките милиции. Всъщност, ако загубилите изборите не признаят резултатите им, играта с урните може да влоши още повече политическата криза. Нещо подобно вече стана на предишните избори.
„Провеждането на избори е необходимо, защото вече е изтекъл мандатът на всички изборни власти в страната и затова те имат проблем с легитимността си,” смята Бешир Хуини, тунизийски анализатор, специалист по Либия. „Без съществуването на централна власт с поне минимален капацитет или без консенсус на всички политически играчи в страната е невъзможно организирането на избори с гаранции. Това е сложна ситуация, трудна за решаване,” добавя той.
About The Author
