В категории:България

Европа – откъде-накъде?

След 10 години в Европейския съюз, България – новият ротационен председател – наглед остава с ясен и светъл европейски хоризонт. Най-много от време на време да мине някой тъмен националистически облак, който да каже нещо за еврогейовете и отнемането на националния суверенитет. До момента обаче, включително съдейки по националистическите партии в правителството, това не изглежда да има някакво значение. На фона на тази обичайна безалтернативност, новият брой на списание dВЕРСИЯ прави опит да погледне на ЕС критично от лява перспектива.

Дискусия под наслов „Европа – откъде-накъде?“ се проведе на 7 март в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Събитието беше организирано от колектива на списание dВЕРСИЯ и беше посветено на излизането на новия десети юбилеен брой на списанието.

В рамките на дискусията бяха обсъдени настоящите и бъдещи перспективи, както и предизвикателства пред Европейския съюз в глобален план. На фокус бяха темите миграция, трудови права, както и ролята на България в Съюза с оглед на настоящото Председателство на Съвета на ЕС.

Панелисти на събитието бяха четирима преподаватели от Философски факултет на СУ – гл. ас. Ружа Смилова от катедра Политология, гл. ас. Мила Минева от катедра Социология, доц. Огнян Касабов от катедра Логика, етика и естетика и доц. Борис Попиванов от катедра Политология.

Ружа Смилова акцентира върху многоликото лице на Европа, която действително е капиталистически проект, но има и универсалистка претенция със своите идеи за солидарност между държавите членки. Този универсализъм според нея е отвъд идеите за глобална капиталистическа доминация. Смилова се съгласи с тезата на Иван Кръстев, застъпена и в интервюто му в новия брой на списание dВЕРСИЯ, че Европа е нов тип империя, но не се съгласни с идея, че тази империя трябва да се възприема като колониална.

Борис Попиванов се противопостави на доминацията на икономическия съюз над политическия и на консервативната псевдоалтернатива, която в момента редица партии предлагат за континента. Според него само засилване на политическото може да накара големите икономически играчи да налагат по-солидарни и справедливи политики.

Мила Минева се солидаризира с желанието на dВЕРСИЯ да не гледа безалтернативно на Европа и посочи, че евроскептицизмът често е и език на властта. Минева апелира към усилие да мислим заедно бъдещето на Европа, още повече, че според нея в момента континентът ври и кипи от идеи. Част от тези идеи като проекта DiEM25 (Демокрация за Европа 2025 г.) както и консервативния манифест „Европа, в която можем да вярваме“, са обсъдени и в броя на dВЕРСИЯ.

Огнян Касабов от своя страна посочи интересните идеологически преплитания между проевропейската риторика на партии като Австрийската народна партия с неоконсерватизма и исканията за повече свободен пазар. Според него тази тенденция има своите представители и в България и е дълбоко притеснителна, особено на фона на предстоящите евроизбори.

В дискусията панелистите противопоставиха по-либерални и еврооптимистични визии на други, по-критични идеи, споделящи разочарованието от неолибералния модел на развитие на ЕС и привилегиите за големия капитал. При все това, и по-оптимистично настроените говорящи като Ружа Смилова, се застъпиха за една по-социална пазарна икономика вместо неолиберална такава. Борис Попиванов пък директно заяви, че само завръщане към социалната държава може да даде на европейците достойния живот, който заслужават.

Новият брой на списание dВЕРСИЯ може да бъде свален свободно тук.

„Дойде и нашето време да похлопаме на вратата на Европа”, написа отдавна Георги Раковски и от 1 януари 2007 г. официално въпросната врата се отвори. На 1 януари тази година България дори пое Председателството на Съвета на ЕС и си постави за приоритет бъдещето на Съюза да бъде съпроводено от стабилност и сигурност, липсата на които се предполага, че стои в основата на текущите общоевропейски страхове. В началото на своето тъкмо навършено единайсетгодишно членство в ЕС България наглед остава с ясен и светъл европейски хоризонт. Най-много от време на време да мине някой тъмен националистически облак, който да каже нещо за еврогейовете и отнемането на националния суверенитет. До момента обаче, включително съдейки по ултранационалистическите партии в правителството, това не изглежда да има някакво значение. На фона на тази обичайна безалтернативност в настоящия брой на dВЕРСИЯ ще се опитаме да погледнем на ЕС критично и от една лява перспектива. Ще поразсъждаваме върху мястото на страната ни в Европа отвъд фанфарите и крайно консервативните страхове, като същевременно мислим и за възможностите пред самия Съюз в глобална перспектива“, пишат от колектива на списанието в уводната статия на новия си брой.

dВЕРСИЯ #10

Юбилейният брой №10 започва с текст на Франц Фанон – радикалният философ от Мартиника, позволил си през 50-те и 60-те години на миналия век да критикува колониализма, Франция, Европа и Запада въобще от позициите на „презрените“ и набедени за вечно изоставащи народи. Опит да излезе от обичайно триумфалистката риторика за Европа и да погледне критично и на собственото ни българско участие в Съюза прави Станислав Додов със своя текст „Стабилност и разклащания: 10 години България в Европейския съюз“. Възприятията за Европа в България и за мястото ни в тази Европа са тема на третата статия броя, за която Неда Генова прави „Посткомунистическа разходка из Музея на София“.

Въображението и самовъзприятието са тема на фотоесето „Новите градски метроцентрове“ на фотографката Боянка Рошлева и урбанистът Павел Янчев, а още по-проблемно лице на двуликата модернизация посочва Петър Добрев в статията си „Тиквата и феодализмът – из болестите по българското земеделие“. Обичайно далеч от големите прожектори, за селското ни стопанство се заговори наскоро покрай любопитния факт, че България за една година се превърна в топ производител на тикви в рамките на ЕС.

От българското място в ЕС броят се насочва към общоевропейските теми с интервю на Жана Цонева с политолога Иван Кръстев. От Кръстев и перспективата на либерална Европа броят преминава към набиращата сила консервативна реакци с дебют на страниците на списанието на Антон Колев, който коментира консервативния манифест „Европа, в която можем да вярваме“, подписан от редица европейски интелектуалци. Колев изследва философските предпоставки на манифеста, за да посочи, че „автентичната“ европейска култура, по която носталгизират авторите, е далеч по-сложно понятие.

За консервативната вълна в ЕС говори и друг автор с първа статия за dВЕРСИЯ – Кристиян Ковачев. Той обобщава различните насоки, които европейската политика взе по време на бежанската криза, довели до редица сътресения в рамките на самия съюз и до смъртта на стотици мигранти. Ковачев ползва и редица исторически примери, за да покаже, че миграцията далеч не е феномен на съвремието, но пък реакцията ни към нея е симптоматична за сегашните ветрове в европейската политика.

В новия брой присъстват още материали на Урбан Шпитал и Божин Трайков, интервю на Калина Дренска с представител на платформата Транснационална социална стачка, както и интервю на Станислав Додов с Юлия Владимирова и Пламена Попова – две от българските представителки на европейското ляво движение DiEM25 (Движение за демокрация в Европа 2025 г.), което бе започнато като общоевропейска платформа за демократизация на тежко бюрократизирания и финансиализиран съюз от бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар