Дискусия под наслов „Европа – откъде-накъде?“ се проведе на 7 март в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Събитието беше организирано от колектива на списание dВЕРСИЯ и беше посветено на излизането на новия десети юбилеен брой на списанието.
В рамките на дискусията бяха обсъдени настоящите и бъдещи перспективи, както и предизвикателства пред Европейския съюз в глобален план. На фокус бяха темите миграция, трудови права, както и ролята на България в Съюза с оглед на настоящото Председателство на Съвета на ЕС.
Панелисти на събитието бяха четирима преподаватели от Философски факултет на СУ – гл. ас. Ружа Смилова от катедра Политология, гл. ас. Мила Минева от катедра Социология, доц. Огнян Касабов от катедра Логика, етика и естетика и доц. Борис Попиванов от катедра Политология.
Ружа Смилова акцентира върху многоликото лице на Европа, която действително е капиталистически проект, но има и универсалистка претенция със своите идеи за солидарност между държавите членки. Този универсализъм според нея е отвъд идеите за глобална капиталистическа доминация. Смилова се съгласи с тезата на Иван Кръстев, застъпена и в интервюто му в новия брой на списание dВЕРСИЯ, че Европа е нов тип империя, но не се съгласни с идея, че тази империя трябва да се възприема като колониална.
Борис Попиванов се противопостави на доминацията на икономическия съюз над политическия и на консервативната псевдоалтернатива, която в момента редица партии предлагат за континента. Според него само засилване на политическото може да накара големите икономически играчи да налагат по-солидарни и справедливи политики.
Мила Минева се солидаризира с желанието на dВЕРСИЯ да не гледа безалтернативно на Европа и посочи, че евроскептицизмът често е и език на властта. Минева апелира към усилие да мислим заедно бъдещето на Европа, още повече, че според нея в момента континентът ври и кипи от идеи. Част от тези идеи като проекта DiEM25 (Демокрация за Европа 2025 г.) както и консервативния манифест „Европа, в която можем да вярваме“, са обсъдени и в броя на dВЕРСИЯ.
Огнян Касабов от своя страна посочи интересните идеологически преплитания между проевропейската риторика на партии като Австрийската народна партия с неоконсерватизма и исканията за повече свободен пазар. Според него тази тенденция има своите представители и в България и е дълбоко притеснителна, особено на фона на предстоящите евроизбори.
В дискусията панелистите противопоставиха по-либерални и еврооптимистични визии на други, по-критични идеи, споделящи разочарованието от неолибералния модел на развитие на ЕС и привилегиите за големия капитал. При все това, и по-оптимистично настроените говорящи като Ружа Смилова, се застъпиха за една по-социална пазарна икономика вместо неолиберална такава. Борис Попиванов пък директно заяви, че само завръщане към социалната държава може да даде на европейците достойния живот, който заслужават.
„Дойде и нашето време да похлопаме на вратата на Европа”, написа отдавна Георги Раковски и от 1 януари 2007 г. официално въпросната врата се отвори. На 1 януари тази година България дори пое Председателството на Съвета на ЕС и си постави за приоритет бъдещето на Съюза да бъде съпроводено от стабилност и сигурност, липсата на които се предполага, че стои в основата на текущите общоевропейски страхове. В началото на своето тъкмо навършено единайсетгодишно членство в ЕС България наглед остава с ясен и светъл европейски хоризонт. Най-много от време на време да мине някой тъмен националистически облак, който да каже нещо за еврогейовете и отнемането на националния суверенитет. До момента обаче, включително съдейки по ултранационалистическите партии в правителството, това не изглежда да има някакво значение. На фона на тази обичайна безалтернативност в настоящия брой на dВЕРСИЯ ще се опитаме да погледнем на ЕС критично и от една лява перспектива. Ще поразсъждаваме върху мястото на страната ни в Европа отвъд фанфарите и крайно консервативните страхове, като същевременно мислим и за възможностите пред самия Съюз в глобална перспектива“, пишат от колектива на списанието в уводната статия на новия си брой.
dВЕРСИЯ #10
Юбилейният брой №10 започва с текст на Франц Фанон – радикалният философ от Мартиника, позволил си през 50-те и 60-те години на миналия век да критикува колониализма, Франция, Европа и Запада въобще от позициите на „презрените“ и набедени за вечно изоставащи народи. Опит да излезе от обичайно триумфалистката риторика за Европа и да погледне критично и на собственото ни българско участие в Съюза прави Станислав Додов със своя текст „Стабилност и разклащания: 10 години България в Европейския съюз“. Възприятията за Европа в България и за мястото ни в тази Европа са тема на третата статия броя, за която Неда Генова прави „Посткомунистическа разходка из Музея на София“.
Въображението и самовъзприятието са тема на фотоесето „Новите градски метроцентрове“ на фотографката Боянка Рошлева и урбанистът Павел Янчев, а още по-проблемно лице на двуликата модернизация посочва Петър Добрев в статията си „Тиквата и феодализмът – из болестите по българското земеделие“. Обичайно далеч от големите прожектори, за селското ни стопанство се заговори наскоро покрай любопитния факт, че България за една година се превърна в топ производител на тикви в рамките на ЕС.
От българското място в ЕС броят се насочва към общоевропейските теми с интервю на Жана Цонева с политолога Иван Кръстев. От Кръстев и перспективата на либерална Европа броят преминава към набиращата сила консервативна реакци с дебют на страниците на списанието на Антон Колев, който коментира консервативния манифест „Европа, в която можем да вярваме“, подписан от редица европейски интелектуалци. Колев изследва философските предпоставки на манифеста, за да посочи, че „автентичната“ европейска култура, по която носталгизират авторите, е далеч по-сложно понятие.
За консервативната вълна в ЕС говори и друг автор с първа статия за dВЕРСИЯ – Кристиян Ковачев. Той обобщава различните насоки, които европейската политика взе по време на бежанската криза, довели до редица сътресения в рамките на самия съюз и до смъртта на стотици мигранти. Ковачев ползва и редица исторически примери, за да покаже, че миграцията далеч не е феномен на съвремието, но пък реакцията ни към нея е симптоматична за сегашните ветрове в европейската политика.
В новия брой присъстват още материали на Урбан Шпитал и Божин Трайков, интервю на Калина Дренска с представител на платформата Транснационална социална стачка, както и интервю на Станислав Додов с Юлия Владимирова и Пламена Попова – две от българските представителки на европейското ляво движение DiEM25 (Движение за демокрация в Европа 2025 г.), което бе започнато като общоевропейска платформа за демократизация на тежко бюрократизирания и финансиализиран съюз от бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис.
About The Author
